Мълчах и се молих за спасението на Боян Петров. Днес, когато надеждата се смали до грахово зърно, и когато близките му хора тепърва ще осъзнават липсата му, мога само да му благодаря за "стърченето" като човек и като личност. Голямото мнозинство хора предпочитат да не рискуват, да правят правилните нещо /което често е нищо/, да са политкоректни, да не будят статуквото и да се слеят с фона. Така изкарват целия си живот.

Боян следва мечтата си и рискува най-ценното си за да се чувства пълноценен и човек.

Шаблон е, но е вярно - тези които са свикнали да пълзят, никога няма да разберат тези които искат да летят и рискуват всичко за това.

Както и при другите стърчащи, които отлитат от нас, най-голямата почит и признателност към тяхното дело е да стърчим и рискуваме в името на мечтите си.

Нека други тръгнат по пътя му и да не престават да се изкачват в пряк и преносен смисъл, колкото и тълпата да ги одумва и обезкуражава.

*Коментарът е от фейсбук