Възможно е кохезионните фондове за България да са с повече пари, отколкото сега, казва вицепремиерът 

До дни правителството ще вземе решение за „Белене“

Въпреки натиска, защото имаше натиск, двете основни политики на ЕК – кохезионната и общата селскостопанска, са съхранени

Много ме плаши ситуацията, когато нещо е обект на субективна преценка, защото, да ме прощавате, но имаме вече опит с Шенген

- Г-н Дончев, приехте представители на Китайската национална ядрена компания, която потвърди интереса си към “Белене”. Какво им казахте?

- Това не е първата ни среща. Казах им, че работим, за да обявим съвсем скоро конкурентна процедура за търсене на ключов инвеститор в проекта, както и че проектът ще се реализира като пазарен, т.е. ще трябва да произвежда ток на такива цени, че да се купува без гаранции от страна на държавата, както и че са добре дошли да участват.

-Премиерът Борисов каза, че Народното събрание трябва да вдигне мораториума. Близо ли сте до решение какво ще става с проекта и какво ще се прави с доставеното оборудване?

- Решението е взето. Остава да се оформи документално. То е АЕЦ “Белене” да е пазарен проект, който да произвежда електроенергия на пазарни цени. Остава да се избере инвеститор, най-добрият. Държавата ще участва в рамките на оборудването, което вече притежава, и трябва да намери най-добрия инвеститор в честна и прозрачна конкурентна процедура. Победителят ще бъде нашият партньор и надявам се ще изградим АЕЦ “Белене” заедно.

- Кога ще се отделят активите на “Белене” в отделна компания и кога ще може да се обяви конкурс за инвеститор?

- Веднага след като МС и парламентът вземат решение. Решението на правителството е въпрос на дни. Надявам се процедурата за избор на инвеститор да е в рамките на тази година.

- Уверено ли се чувствате в европредседателството, в свои води ли плувате?

- Естествено, че плувам в свои води, доколкото преди да водя Съвета по общи въпроси с фокус върху кохезионната политика, на няколко пъти съм участвал в такива съвети и до голяма степен знам целите и механиката. Колкото и нескромно да звучи, владея изкуството в разговорите да се вади есенцията, да е стегнато, да има истинско съдържание. Нищо от това, което правим, не е ново за нас. Сменяме ролята, от държава членка, която си изразява позицията, влизаме в ролята на председателстващ, модератор.

- Казахте пред депутатите, че ще бъде постижение, ако трети поред програмен период успеем да запазим сходен пакет на финансиране от Брюксел. Това ли ще бъде задачата на българските екипи по преговорите?

- Казах, че моята прогноза е, че ще запазим сходен пакет за следващия програмен период.

- Аз чух, че дори ще има увеличение. Възможно ли е?

- Напълно е възможно по линия на кохезионната политика да има номинално увеличение.

- Как ще се отразят новите политики - миграция, сигурност, на финансовата рамка за следващия период?

- Първо, това е предложение на комисията и по него ще текат преговори поне година. Практиката обаче показва, че финалният вариант не се различава толкова от началния. Какво е видимо? Въпреки натиска, защото имаше натиск, двете основни политики, и кохезионна, и общата селскостопанска, са съхранени. Колко пъти сте чували през последните 3-4 години, че европейските пари свършват след 2020-а?

- Те идваха от вас, от политиците, тези изявления.

- О, не, не от нас.

- От политиците, казвам.

- От политиците, да, но те не са едни и същи. И това твърдение не е вярно. Двете политики са съхранени. Освен тях новият приоритет са миграция и сигурност. От едно финансиране, определено в крачка, от 17,7 млрд. евро за този програмен период в момента предложението е за 62,714 млрд. евро. От тях за миграция и граници са 34,9 млрд., за сигурност и отбрана - 27,5 млрд., което си е значимо перо. Другата основна тема, когато говорим за бюджет, са реформите. За периода 2014-2020 г. тенденцията е парите да са свързани с реформи, да си принуден да се съобразяваш с политиките, които се кроят на европейско ниво.

Основната цел на кохезионната политика е да намалява разликите между по-старите и богати членки и по-новите. Там е основният фокус, затова освен да ползва пари, всяка държава членка ще бъде стимулирана да води такава икономическа политика, която

да позволява по-бърз

растеж,

по-бързо приближаване до старите държави членки.

- Вярно ли е, че 24% от бюджета на ЕС ще е за климата? Какво толкова се очаква в следващите години?

- Вярно е, само че с една дребна корекция – размерът на средствата, които трябва да се заделят, ще бъде 25%. Припомням, че и за настоящия бюджет има такова изискване, само че за 20%. То касае мерки, насочени към опазване на околната среда, чистота на въздуха и преодоляване на негативните климатични промени. Повечето инвестиции, които правим у нас - и метрото, и пречиствателните станции, и жп проектите, всички имат отношение към това изискване. Това ще продължи и в следващия програмен период.

- Има ли яснота по общата селскостопанска политика за следващия период?

- На този етап по-скоро говорим за общата финансова рамка. По детайлна яснота по отношение на приоритетите и изпълнението със сигурност ще има, когато излязат проектите на следващите регламенти.

- Как ще се определи финансирането за България?

- Финансирането на една държава не е резултат от преговори. Представете си, застават двама еврокомисари, примерно Гюнтер Йотингер и Корина Крецу, идва моят ред и аз започвам да преговарям с тях колко ще вземе България. Не, случва се по формула, която е базирана на брутния национален доход. Ако търсим четвъртата или петата новина, тя е, че формулата няма да отразява вече само брутния национален доход.

- А какво още?

- Допълнителни фактори, свързани с безработица, мигрантски натиск и околна среда, това се коментира към момента. Искам обаче да отидем към числата, защото виждаме противоречиви коментари. Ако погледнем текущия програмен период, кохезионният пакет е 371,433 млрд. евро, новият е 373 млрд. Номинално двете числа са много близки, но някой би казал, че не можем да сравняваме суми с разлика от 6-7 г., защото се натрупва инфлация. И тук изказването на Юнкер пред парламента, че кохезионният пакет е намален, аритметично е точно, но не съвсем, защото има един фактор, който често се пропуска, и той е Великобритания. С излизането на Обединеното кралство ЕС губи един нетен донор. Въпреки излизането ѝ обаче

ние запазваме

бюджета сходен,

той пак е над един трилион евро.

В същото време Великобритания е и бенефициент, тя получаваше в един програмен период не по-малко от 30 млрд. паунда. Ние би следвало да отчетем, че се намалява и броят на държавите, които получават финансиране. Тезата, че финансирането не е променено, даже е увеличено, има основание. А какво ще се случи държава по държава, първо предстои да видим формулата и след това предстои да водим преговори по нея.

- Какви са позициите, които ще отстоявате?

- Първата малка цел е постигната - кохезионната политика продължава. Съхранява се възможността за инвестиции в базисна инфраструктура. Съхранява се възможността за инвестиции в икономика, реформа на икономическия модел в България - иновации, дигитализация и т.н., съхраняват се инвестициите в околна среда, социалният пакет - инвестиции в човешки капитал. Двете чувствителни теми са пари срещу реформи и обвързване на европейското финансиране с върховенството на закона.

- Обвиняват ви, че сте противник на обвързването с върховенството на закона. Така ли е?

- Темата с върховенството на закона е сложна и сме длъжни да отчетем всеки нюанс. Първо - важно ли е европейските пари да се харчат в сигурна и предвидима правна среда? Естествено, че да. Но някой ще каже, и държави като Полша и Унгария го казват, че кохезионната политика е политика на сближаване, на намаляване на разликите. Каква връзка има това със състоянието на правната система, питат те. Друга група, примерно Комитетът на регионите, казва: вие не можете да наказвате губернатори, областни управители, фирми, неправителствени организации за определени действия или бездействия на централното правителство. А това, което аз имам като съображение, е че диагностицирането дали имаме върховенство на закона или не, е базирано на неясни критерии. Свикнал съм да работя с ясни критерии - има или няма. Много ме плаши ситуацията, когато нещо е обект на субективна преценка, защото, да ме прощавате, но имаме вече опит. Технически за Шенген сме били изпълнили всички изисквания, обаче някой имал някакви други съображения. Страх ме е от появата на “някои други съображения”. Тук говорим за пари и когато има ясни индикатори какво означава едно или друго, аз ще бъда спокоен за всеки нов инструмент.

- Защо смятате, че би било авантюра въвеждането на регионални оперативни програми?

- Към момента, при провеждане на политики, поставяне на цели и осъществяване на инвестиции в България имаме две нива. Едното е национално, другото е местно. Губим обаче регионалното ниво. И давам пример - трябва ли всяко градче да има пречиствателна станция? Понякога три града трябва да имат една пречиствателна станция. Трябва ли, когато имаме ремонт на общински път, който е на територията на три общини, всяка да кандидатства отделно?

- Бяхте публикували във фейсбук публикация на “24 часа” за фирма с нула приходи, която спря поръчка за бързи релси за 1 млрд. лв. Докога ще е това в нашата държава?

- Не е само тя, има фирма за търговия с чорапи, която жали процедури за софтуер, има всякакви. Но не е само в нашата държава. Миналата седмица се видях с комисаря Елжбета Бенковска и с нея се разбрахме български екип от Министерството на финансите, от Агенцията за обществени поръчки и мои хора да направим максимално бързо среща с нейните експерти и да мислим как да се справим на европейско ниво, защото подобни оплаквания тя получава и от други държави. Тук въпросът е как четем текста на директивата, в който пише, че всяко заинтересовано лице, което има или е имало интерес от спечелването на обществената поръчка, и което е понесло или би могло да понесе вреди от твърдяното нарушение, има право да обжалва. Всеки заинтересован! Въпросът е как преценяваме кой е заинтересован. Може ли една фирма за управление на човешки ресурси да жали търг за магистрала?

- Вече има внесени в парламента промени в закона у нас.

- На националното ниво, работейки с народните представители, сме готови с един пакет от промени. Първата е възможността за търсене на отговорност за причинени вреди, когато е налице злоупотреба с правото на обжалване. Когато всички отговорни институции - КЗК, съд, казват, че обжалването е неоснователно, възложителят да има право да заведе иск към този, който е обжалвал неоснователно и държавата е понесла щети, примерно от над 1 млрд. лв. Това е ясен сигнал към този, който обжалва. Има други малки промени за повече яснота, за електронно връчване на някои уведомления. Но другото голямо нещо е за съдържанието на жалбата. Въвеждаме задължение на заинтересованите лица да обосноват и да докажат качеството си на заинтересовано лице като мярка срещу злоупотреба с обжалване, особено с така наречените бланкетни жалби, в които пише, че процедурата е неизрядна и КЗК трябва да я обследва цялата, за да разбере какво е нарушено вътре. Тази промяна ще внесе конкретика. И най-важното е процедурата да се спира едва след образуване на производство от КЗК. Сега в момента, в който има жалба, процедурата се спира. Така се преодоляват нередовните жалби, при които спирането е за 15-20 дни, когато още не е ясно дали КЗК ще образува производство или не.

- Изчислил ли е някой щетите от спиране на поръчки?

- Трудно може да се изчисли. Темпът на обжалване у нас не е много различен от средноевропейския - 8-10%, само че големите процедури, тези, с европейско финансиране, се жалят в 60-70% от случаите.

*Интервю на Марияна Бойкова