Политиката и немузикалните съображения надделяват над естетическото

Песенният конкурс Евровизия е една голяма безсмислица. Финалът в събота го доказа отново. Победителката Нета е израелка с индекс на телесната маса над 30, която спечели, защото влиза в чичковската представа на журито за това какво харесват младите и какво е напредничаво. Нейното парче с бийтбокс и семплирани гласове изобщо не въодушевява, но то бе предпочетено от журито и от хората, които плащат есемеси. Може би фактът, че е еврейка и с наднормено тегло, също е надделял в предпочитанията, защото така се прави послание, че никой вече не е дискриминиран на континента, извършил холокоста. Но всъщност парчето е доста скучно. Изборът от професионално жури бе въведен преди няколко години, за да се парира гласуването, което бе според размера на диаспората на съответната нация и имперските културни кръгове - съветски, югославски, турски, които надделяваха през последните години. Но всъщност резултатът не е по-добър. Можем да хейтим журито дълго, но истината е, че нямаше нито едно добра песен, за която да кажем, че е била ощетена. Сегашният конкурс няма нищо общо със 70-те, когато се явяваха талантливи хора като АББА и Тото Котуньо и се даваше старт на успешните им кариери. Конкурсът днес е манифестация на посредствеността. Българското участие бе също нелепо - певица, която е известна повече с наркоманията си, отколкото с песните си, придружена от двама негри, е доста странен избор. Нямам нищо против черните хора и се извинявам, че употребих “думата с н”, но в България черни няма вече дори в Студентски град, а песента си е чисто тъпа и с отблъскващ текст. Кой би гласувал за песен, която възпява човешки останки. Чисто политическият избор - да се подкрепя бившата метрополия, продължава да доминира, макар че песента, композирана от Филип Киркоров, с която се представи Молдова, не получи достатъчно подкрепа от бившия Съветски съюз и румънската емиграция из Европа.

Другият забележим тренд е фактът, че албанците много разбират попмузиката. След грандиозния световен успех на Рита Ора сега две държави бяха представени от албанци - Кипър и Италия. За Кипър се яви изключително красивата Елени Фурейра, албанка, която живее в Атина, която бе една от фаворитките за победа, но остана втора. Италия се представи с дуета Ермал Мета и Фабрицио Моро. Мета си е роден в Албания, но израснал в Италия.

Но като цяло конкурсът не прави нищо смислено - победителите печелят по немузикални причини - дали заради политическата коректност, или по културни кръгове, е без значение. В българските социални мрежи върви една теза - защо Западните Балкани не ни подкрепиха след всичко, което прави за тях България. Това е също политически аргумент. България подкрепя Западните Балкани, защото така е редно и това е важно за сигурността и просперитета на региона и на целия континент. Да очакваме благодарността на Евровизия, е много наивно. На територията на бивша Югославия културното влияние на Сърбия продължава да е голямо, а на България се гледа като на конкурент. Но и този дебат потвърждава безсмислието на конкурса и може би е време да се преосмисли изобщо провеждането му в тоя вид.