Играта на Тръмп за Иран
Изглежда, че на Техеран ще бъде предложено от европейски партньори предоговаряне на ядреното споразумение
Ще оттегли ли Тръмп подписа на САЩ под ядреното споразумение с Иран? Световни лидери не крият тревогата си за последствията от подобен акт. Преобладава мнението, че те ще бъдат сериозни не само за Близкия изток, но и за целия свят.
За региона се очаква избухването на нова война между Техеран и Тел Авив в добавка към продължаващите други горещи конфликти. Тръмп има ограничен набор от тактически прийоми. Както и в бизнеса, така и в политиката той е склонен към използване на изненадата като основен фактор за объркване на опонентите му. Действията му от преместването на посолството на САЩ в Йерусалим, през акциите му срещу сирийския режим до войната на нерви със Северна Корея потвърждават този стил. Що се отнася до иранското досие, всички признаци са налице, че се
готви ескалация от страна
на Белия дом
Тя не означава непременно прилагане на военна сила или пряк сблъсък САЩ - Иран, но би означавало влошаване на регионалния климат и ново напрежение между Техеран и другите влиятелни играчи в региона и на първо място Израел. Което ще има и сериозни икономически измерения, насочени към изолирането на Иран, както и към промяна на геополитическото статукво на региона.
Що се отнася до новите назначение в администрацията на САЩ, от особено значение е замяната на Рекс Тилерсън от Майк Помпео на поста държавен секретар, както и на Макмастър с Джон Болтън като съветник по националната сигурност на президента. И двете назначения пряко засягат иранската политика на САЩ - и Помпео, и Болтън открито критикуваха ядрения договор с Техеран.
С тези двама нови актьори американската политика и конкретно ЦРУ отново ще се префокусира върху действията за смяна на режима на аятоласите. На другия полюс е шефът на Пентагона Джеймс Матис, който представлява прагматичното крило в администрацията на Тръмп и се обявява за запазването на ядрената сделка с Техеран. Болтън не е част от неоконсерваторите, а от привържениците на милитаризирането на американската външна политика, което не предвижда установяването на демократични режими и натоварването на САЩ с отговорността за ново държавно строителство в страни като Ирак, Либия и т.н. Тази доктрина на Болтън, споделяна и от Тръмп, предвижда отделни военни акции, подобни на тази на Израел срещу Сирия през 2007 г., или срещу Ирак през 1981 г., с които тогава Тел Авив успя да разруши ядрените реактори на тези две държави.
По аналогичен начин сега може да се очакват внезапни удари срещу иранските атомни инсталации при денонсиране на ядреното споразумение от Вашингтон.
Посещението на Макрон и Меркел и след това на Борис Джонсън в САЩ и разговорите им на иранска тема с Тръмп оставиха възможности за множество догадки. По всичко изглежда, че на Иран ще бъде предложено от европейски партньори предоговаряне на споразумението – нещо, което Техеран отхвърля.
Все пак президентът Рохани прояви неочаквана гъвкавост по обсъждането на други искания на Вашингтон и неговите съюзници. Става дума за прекратяване на програмата за балистични ракети на режима на аятоласите, край на иранската намеса във вътрешните работи на 6 арабски държави, разпалването на сектантските вражди в региона и подкрепата за тероризма.
Изтеглянето и новите санкции ще водят до ескалиране на напрежението в отношенията с Иран, насочено към ограничаване икономическото, политическото и военното влияние на Техеран. Това е крайъгълен камък в политиката на Тръмп в региона. В регионален план балистичните ракети, които застрашават пряко Саудитска Арабия, ако бъдат изстреляни от полигони в Йемен, ще доведет до задънена улица двустранните отношения между Техеран и Рияд. Външният министър на Саудитска Арабия Адил ал-Джубейр обвини Иран, че снабдява с конвенционални ракети хутите в Йемен, както и съюзниците си в “Хизбула”, пребазирани в тази страна.
С тези обвинения Саудитска Арабия разширява периметъра на конфронтацията си с режима на аятоласите, която съвпада с американските приоритети в региона. Тези изявления съвпадат с лансирането във Вашингтон на тристранна комисия по националната сигурност с участието на представители на САЩ, Саудитска Арабия и ОАЕ, чиято главна мисия е отразяването на иранските заплахи за региона. На тази първа среща на комисията е била обсъдена също и ролята на Русия, както и перспективите пред уреждането на войната в Афганистан.
Американска война
срещу иранското
влияние
Администрацията на Тръмп се готви за екскалиране на отношенията с Техеран, като продължава и преговорите с европейските си съюзници за съдбата на ядреното споразумение. От своя страна, редица европейски лидери се опасяват за бъдещето на милиардните си инвестиции в Иран, които побързаха да вложат след подписването на споразумението с Техеран.
Сред тях са преди всичко държави като Италия, Германия и Франция. Според Ройтерс, която цитира европейски дипломати, през последните три месеца са се провели поредица от консултации при закрити врати с европейски и американски представители. Целта им била идентифицирането на компенсаторни санкции и други форми за натиск срещу Техеран, с които да убедят Тръмп да не се оттегли от ядреното споразумение. Според неназован представител на Държавния департамент тези преговори не са постигнали успех.
Нещо повече – според (“Вашингтон пост”) Пентагонът разработвал свои мерки за слагане край на иранската намеса в арабските страни и подкрепата си на местни въоръжени милиции. Вестникът цитира американския генерал Джозеф Вотел, шеф на Централното командване на Пентагона, че американската армия няма да нападне пряко Иран, но ще използва косвени форми за ограничаване иранската роля в Сирия, Ирак и други арабски държави. Според генерала американската подкрепа за иракските военни действия в тази страна, както и за кюрдските сили в Сирия, могат да бъдат използвани и за ограничаване на ролята на Техеран. Конкретно Вашингтон възнамерявал да не допуска занапред доставянето на оръжие по всички пътища за съюзниците на Иран в Сирия, включително и за самия сирийски режим.
Коментарът е от "24 часа"
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години
-
Да ме извиняват, но във филма за Гунди го няма Георги Аспарухов, а един фукльо, жонглиращ с топката. Излязох на 30-ата минута
„Гунди-легенда за любовта". Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа