По българския закон единствено лица с медицинско образование имат право да лекуват. В същото време науката не отрича плацебо ефекта и че в някои случаи хора успяват да се спасят от тежки болести по необясним от медицината начин.Отчаяни от безнадеждност, а често и от грубото и неадекватно отношение от страна на лекарите, много пациенти се обръщат към нетрадиционни практики. И докато някои от тях – които са допълващи и все пак практикувани от хора с образование – може и да им помогнат, то в други случаи става дума за измамни терапии, които могат да провокират влошаване на състоянието и дори смърт.

До 10 хиляди лева ще бъде глобена Кармен Лазарова – жената, за която се твърди, че е завела онкоболната Теодора Маджарова на алтернативно лечение при медиума Жоао в Бразилия. Официалното обвинение към Лазарова е, че на сайта си дава здравни съвети, без да има медицинско образование, съобщиха от Министерството на здравеопазването. След извършена проверка е установено, че тя не е вписана в регистъра на Столичната регионална здравна инспекция на имащите право да упражняват неконвенционални методи за въздействие върху индивидуалното здраве, поясни министър Кирил Ананиев пред медиите.

От министерството съобщиха също, че се обмислят промени в Закона за здравето, гарантиращи по-строг контрол над неконвенционалните лечители. От МЗ напомнят, че според действащия закон всички, които се занимават с нетрадиционно лечение, е необходимо да са регистрирани в съответната регионална здравна инспекция. Всяка инспекция води публично достъпен регистър на обектите, в които законно се практикуват нетрадиционни методи на лечение. Проблемът е, че много от представящите се за терапевти не са регистрирани и съответно не се проверяват. От МЗ съветват всеки пациент, преди да посети какъвто и да било лечител, да потърси "институционално удостоверена информация" за него.

Водейки се по закона, единствено лица с професионална квалификация по медицинска професия имат право да извършват здравни дейности и да оказват медицинска помощ, подчертава адвокатът по медицинско право Мария Шаркова и автор на книгата "Медицинският деликт": "Административно-наказателната разпоредба, съдържаща се в чл. 222, ал. 1 от Закона за здравето, гласи, че "който оказва медицинска помощ или извършва здравна дейност, без да има необходимата професионална квалификация по медицинска професия за това, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв(…) Здравна дейност съгласно пар. 1, т. 3 от ДР на Закона за здравното осигуряване представлява "всяка дейност, насочена към опазване, поддържане и възстановяване на здравето." Следователно всяка дейност, насочена към тези три изброени резултата, влиза в обхвата на посочената легална дефиниция. Всеки, който извършва дейности, насочени към опазване, поддържане и възстановяване на здравето, следва да има необходимата професионална квалификация по медицинска професия. В Закона за здравето (чл. 183, ал. 1) се посочва, че медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"."

Следователно всеки пациент трябва да е бдителен към специалисти без официална диплома за практикуване на медицинска професия. Факт е, че в някои случаи хората са изключително травмирани от грубото отношение на специалистите в болници – от това, че са третирани не като личности, а като "номер на клинична пътека"; че рядко някой им обяснява с подробности състоянието и лечението им; че не получават психологична подкрепа. Често именно това става причина те да търсят специалисти, които практикуват нетрадиционно лечение. За съжаление, в някои случаи попадат на измамници, които ги забаламосват с празни приказки и фалшиво отношение.

В други случаи хората са отчаяни от невъзможността на традиционната медицина да се справи с проблема им и затова търсят някакъв друг вариант, който поне да им даде надежда. Истината е, че съществуват случаи на болни, които са се излекували дори от фатални заболявания с нестандартни методи. Проблемът е в това, че дори и "чудо" да се случи на един, няма гаранция, че е възможно и за друг. Няма как да се докаже дали даден пациент е излекуван, защото конкретният лечител наистина има способности, или става дума за плацебо ефект. Дори медицината не го отрича и приема, че е възможно понякога организмът да се самоизлекува. Няма точна формула за плацебо обаче, нито единен път, който да действа при всички. За едни може да донесе здраве, на други – влошаване на състоянието и дори смърт. Затова пациентите не могат да се доверяват просто на приказки за излекувани по един или друг нестандартен метод.

По-добре е да се търсят специалисти с медицинско образование, дори и те да не практикуват в болници. Факт е, че много медици се обръщат към различни от стандартните методи за лечение. Пример за това е д-р Атанас Михайлов. Той повече от трийсет години е хомеопат и фитотерапевт. Преди това обаче е завършил медицина и е специализирал вътрешни болести. Подобен е случаят и на д-р Георги Гайдурков, който практикува безлекарствена терапия и е разработил лечебна и профилактична система за хранене -"Човешко хранене”. Преди това той завършва медицина и години наред работи в Центъра по хемодиализа към МБАЛ "Св. Анна”. Изключително важно е, когато пациентите търсят нетрадиционно лечение, все пак да се обърнат към специалист, който има и медицинско образование. Факт е, че в България например всеки, който иска да практикува официално хомеопатия, е необходимо не просто да е изкарал курс по специалността, но и да е завършил медицина. Официално регистрираните хомеопати у нас са около 2500, като всички от тях са с диплома за медицина. Съществуват обаче и измамници, затова е важно пациентите да проверяват наличието на официална регистрация.

Друг важен фактор, от който трябва да се водят болните, е дали даденият нетрадиционен лечител им предлага допълваща терапия, или напълно изключва стандартното лечение. В много случаи пациентите прибягват към всякакви методи – от акупунктура през медитация до лечение с енергия. Имат право да направят своя избор и ако тези техники ще им донесат спокойствие и ще им дадат увереност, че могат да оздравеят, то най-вероятно това ще има положителен ефект върху организма. Въпросът е това да са единствено допълващи практики към традиционното лечение. Тоест то да не се прекъсва, да не се спират лекарствата или другите процедури. Недоверие заслужават природолечители, които насърчават пациентите си изведнъж и без каквито и да било изследвания да спрат назначено им лечение от медик. Вярвайки на такъв лечител, пациентите поемат огромен риск. Както и ако се предоверяват на гуру, твърдящ, че може да ги излекува от абсолютно всичко в рамките на няколко процедури. Преувеличените обещания са сигнал, че този човек търси бърза печалба и се възползва от уязвимостта на болния.

Цената също може да е сигнал за фалшив терапевт. В някои среди се вярва, че истинските енергийни или духовни лечители нямат фиксирани такси, не искат много пари, дори не говорят за цени с пациентите си. При тях важи правилото, че всеки оставя колкото може или се отплаща, като на свой ред направи добро на непознат.

Мнителни е добре да са пациентите и към гурута, лекуващи по телефон или по снимка. Според мнозина в повечето случаи това са пълни измамници, които единствено трупат състояние на гърба на болния. Не бива да се има вяра и на хора, които използват заплахи към пациентите. Някои измамници плашат болния, че ако не следва инструкциите им, ще се влоши или дори ще умре. Даже слагат страховити срокове – "след месец", "след две седмици" и т.н.

Основен въпрос е и диагнозата на пациента. Преди всичко е важно тя да бъде поставена единствено на базата на медицински и лабораторни изследвания. Открити болести без реално изследване не бива да бъдат приемани на сериозно. Логично е, че най-важно е състоянието на пациента. Когато човек се бори със сенна хрема или безсъние например, не е огромен риск да се обърне към неконвенционален терапевт – най-много да остане разочарован и да хвърли пари на вятъра. Когато обаче е с тежка диагноза като тумор в мозъка, не може да си позволи да подхожда безотговорно и да се предоверява на този, който му обещава чудо. Вярно е, че всеки човек има право сам да избира как да живее и дали да се лекува. Факт е, че някои хора са отвратени от болничния престой или процедури и предпочитат да се откажат от тях. Те са готови да пробват дори ексцентрично звучащо лечение само и само да не минават през ада, наречен "болница". Дори с риск да загубят живота си. Това е тяхно право, но и тяхна отговорност.

Четете още:

Медиумът Жоао, на когото повярва Теди, не се остави в божиите ръце, а се оперира от рак в болницата

Българин, лекуван от Жоао, умира в Лисабон