Пророчествата на пролетарския философ не

се сбъднаха, но поне са в правилната посока

Маркс стана на 200 години, но отказва да си отиде тихо в нощта. Нека го сравним с неговия пълен антипод – либертарианеца Фридрих Хайек. Кой от двамата е по-фалшив пророк?

През 1944 г. Хайек публикува знаменития си памфлет “Пътят към крепостничеството”, в който обяснява, че социалната държава води до тирания и закрепостяване на индивида.* Логиката е желязна и непомрачена от фактите - десетилетията след това пророчество са не само “най-социалните”, но и най-демократични в цялата история на западните държави. Както и най-благоприятни за индивидуализма.

И обратното – демонтажът на социалната държава, който започна от 80-те г. на миналия век, доведе до криза в демокрацията, скок в неравенството, изчезване на средната класа и усещането, че ХIХ век се завръща. Така че пророчеството на Хайек е диаметрално противоположно на фактите.

Да вземем “пророчествата” на Маркс. Вярно, те не се сбъдват буквално, но поне са в правилната посока. В сравнение с ХIХ век днешният капитализъм е съвсем друго общество и спокойно можем да го наречем “социалдемокрация”. В САЩ тази дума е дамгосана, но там още не е докрай демонтиран “новият курс” на Рузвелт. А той също е “социалдемокрация”.

Днешният капитализъм не е същото общество, което Маркс анализира и критикува. Има промяна по посока на социализма и това е безспорно. Маркс е от средата на ХIХ век, но предчувства ХХ век. Хайек е от средата на ХХ, но мечтае за ХIХ век.

В общи линии Хайек е убеден, че “чистият пазар” ще решава всички проблеми на човечеството, стига държавата да не пречи. Това впрочем е господстващата в момента държавна идеология в България, макар че де факто у нас се забогатява изключително чрез властта. Да не забравяме, че тази идеология първо бе наложена от БСП още когато Луканов покани двама крайни десни либертарианци да ни правят реформите.

След това и от Станишев, който наложи най-ниския плосък данък на света. БСП не е под знамето на Маркс, тя е под флага на Хайек.

Спорът между

“пазарниците” и

“социалниците”

си тече от 2 века и много прилича на проблема за кокошката и яйцето. Но според мен и двата вече са решени. Първият е решен от Дарвин - просто в един момент от яйце на гущер се пръква пиле. Същото е и с това дали пазарът движи прогреса, или го движи политиката. Неотдавна излезе на български книгата на Тома Пикети “Капитализмът в ХХI век”. Тя е най-богатата колекция от статистики за развитието на Франция, САЩ, Великобритания и Германия през последните 2-3 века. Фактите показват, че невидимата ръка на пазара, свободното развитие на частната собственост неизбежно водят към все по-високо неравенство, пролетаризация и патримониално общество, подобно на времената на Балзак, Джейн Остин, Дикенс. С други думи, свободният пазар ни връща в ХIХ век, обратно във времето на Маркс. И напротив – егалитарното общество и възникването на средната класа в средата на миналия век се дължи на

фактори, които

нямат нищо общо

с пазара –

двете световни войни, национализацията на частните предприятия и почти конфискационните данъци върху най-големите богатства и най-високите доходи. Това недвусмислено показват данните на Пикети. Според него днес сме свидетели на обратния процес, т. е. връщат се антагонизмите от ХIХ век. И затова интересът на младежта към Маркс също се връща. Капитализмът може да се реформира, но не може да се реформира от само себе си, както твърдят Хайек и останалите “пазарници”. Това е изцяло въпрос на политическа воля. Ако наемният труд иска да подобри живота си, трябва да вземе властта. Пазарът нищо няма да му даде наготово.

Днес десните приписват на Маркс заслугата за болшевишката революция, лагерите на смъртта и ГУЛаг, Северна Корея, Пол Пот. Напоследък те дори обвиняват в марксизъм радетелите за флуидност на джендъра и смяна на пола, политиката на идентичностите, мултикултурализма и т. н. Според някои

и Сорос е марксист.

Но истината е, че Маркс няма и не може да има нищо общо нито с Ленин, нито със Сталин, нито с Мао. Все пак той е умрял през 1883 г., а болшевишката революция е през 1917 г. Ако е бил жив по онова време, Маркс със сигурност не би я одобрил.

Маркс е бил един от големите демократи на епохата си. Заради твърде демократичните си статии той губи работата си в “Нов рейнски вестник” и се принуждава да емигрира във Франция, а оттам и в Англия. Злите езици дори твърдят, че е работил за британското разузнаване. Писал е статии за американски вестници, а тогава САЩ са били най-лявата, егалитарна и демократична държава на планетата. По онова време да си истински демократ, означава да се бориш за правата на наемния труд.

В средата на ХIХ век едва 5% (0,05) от населението в Западна Европа са имали правото да гласуват. Опитите на работниците да получат избирателни права са посрещани с разстрели и жестоки репресии. Следователно революцията е била висша форма на демокрация. Но който смята, че Маркс е враг на капитализма, явно не е в час.

“Капиталът” е един дълбок анализ на този обществен строй с помощта на хегелианската логика. Тя изисква да се изтъкнат вътрешните противоречия в системата, които евентуално ще доведат до нейното “снемане” и замяна, защото всяка система носи в себе си своето друго. Маркс е възхитен от динамиката на капитализма.

Що се отнася до комунизма, Маркс не дава никакви препоръки и напътствия, не се и опитва да го опише, защото не обича утопиите. Да се обвинява за греховете на болшевиките и маоистите, е все едно да се обвинява Исус Христос за Вартоломеевата нощ, когато католиците изклали протестантите в името на Христа.

Причините за болшевишката революция са в руската история в Първата световна война. Тя би се състояла и без учението на Маркс. Руската революция започва без марксисти и след 9 месеца хаос царските генерали помагат на болшевиките да вземат властта, а след това те искат от Ленин да национализира заводите, за да произвеждат оръжията в график. Сталин прави почти същите “реформи”, каквито преди него Иван Грозни и Петър Първи. И жертвите са същите.

Маркс е бил русофоб и никога не би препоръчал на руснаците да строят комунизма.

Маркс е враг на всякакви авторитарни диктатури, докато неговият антипод Хайек е почетен гост и приятел на Пиночет. Маркс принадлежи на ХIХ век. Той никога не е бил на власт. Той е просто един гениален философ, който е дал едно рамо на работническите движения в Западна Европа.

*Българските либертарианци преведоха това заглавие като “Пътят към робството”, което само показва какви са провинциалисти.

Коментарът е от "24 часа"