В Първата световна война се сражаваме на два фронта

Малцина знаят, че преди днешните афганистанци българската армия е срещала сенегалци. Екзотичният противник се изправя срещу нас в Първата световна война. Тогава се случва и нещо още по-удивително. Спираме нашествието на руснаците и ги обръщаме в бягство.

В навечерието на войната нашата армия вече има боен опит. Нейната люлка е Българската земска войска, създадена по Санстефанския договор. Планирани са 59 пехотни дружини, 13 конни, 30 артилерийски роти и 17 батареи. Общо 84 750 униформени. Заради Берлинския диктат обаче численият състав е свит до 31 400.

Първите два набора са свикани през май - юли 1878 г. Основното ядро са бивши опълченци, старшите офицери са руснаци. Те ни изоставят в решителен момент!

Руската мечка

си показва

зъбите

Освободителите са си внушили, че всичко у нас трябва да е с тяхната благословия. Съединението през 1885 г. обаче не е. Като избухва Сръбско-българската война, имперското командване изтегля своите офицери. Въпреки това българската войска разбива нашественика. Влиза в Пирот и само намесата на Австро-Унгария я спира да не марширува в Белград. Нашите капитани свалят пагоните на сръбските генерали!

В Балканската

война се

сражават

639 567 бойци

В Първата световна са мобилизирани 885 175. Това е световен рекорд с най-многочислена армия на глава от населението. Има огромни дивизии като Трета пехотна балканска, в която на проверка се преброяват 43 000 щика.

Сражаваме се на два фронта - Южен (Солунски) и Северен (Добруджански). На Южния в отсрещните окопи са англичани и французи, които нашите наричат англо-френци. Те са омешани с колониални войски. Сенегалци, мароканци, зуави и други туземци са облечени в униформите на Антантата.

“Най-черни бяха сенегалците, като кюмюр - разказва подофицерът Стоян Чаушев. - За да ни уплашат, се пулеха и въртяха очи. Викаха нещо на техния си език, сигурно заклинания на племето. Запомнил съм “Абум, абум, абум…” Някои развяваха на пръти шарени парцали.”

Лъжат ги,

че сме

човекоядци

При една атака край Дойран са пленени 34 сенегалци от Втора френска дивизия. Дават им храна, онези отговарят с “Мерси!” Откъде знаят български, чудят се нашите бойци? В един момент пришълците от Африка се тръшкат на земята и почват да стенат. Понеже знаят само “Мерси!” с езика на жестовете умоляват да не бъдат изядени.

Оказва се, че офицерите са ги инструктирали да не се предават, защото българите са людоеди. Имали специална рецепта за черна печена мръвка с подправки… Възмутено, командването пуска трима да кажат на своите, че сме цивилизован народ.

“В плен изобщо не изглеждаха страшни - свидетелства Чаушев. - Даже се смееха и показваха бели зъби. Но като ги попитах какво е “Абум”, почнаха да плюят наоколо.”

На 1 септември

1916 г.

обявяваме война

на Румъния

Трета армия е призвана да освободи Южна Добруджа, която пъшка под влашко робство. Под командването на ген. Стефан Тошев са 59 пехотни дружини, 52 батареи и 21 ескадрона. Усилена с една германска пехотна дружина, три батареи и три ескадрона, армията трябва стремително да настъпи и разгроми противника.

Румънците са лесни, никога не са печелили битка. От север обаче се задава внушителен руски корпус. Братушките бързат да дадат рамо на съюзничката Румъния срещу вражеска България.

Целият народ настръхва! Съдбата отрежда да срещнем на фронта някогашните освободители. Ще гръмне ли българска пушка срещу руски солдат? Ще се кръстосат ли саби в схватка брат срещу брата?

Случва се на 6 септември, когато

казаците

се появяват

като бели дяволи

Ген. Тодор Кантарджиев разказва: “Всред страшния тътнеж от топовни изстрели, пръскания от фугаси и шрапнели, ритмическо тракане на картечници, зловещо пищене на куршуми, изедин път откъм с. Езибей бързо се зададе някаква си войскова маса, покрита като с бяла покривка. Бинокълът показа, че както фуражките на конниците, така и главите на конете са покрити с бели платнени чохи.”

“Боже мой - кръсти се генералът, - та това е полк руска конница, който се разгъва и насочва да налети и атакува левия фланг на позицията ни, казаха началниците всеки на себе си, без някой от тях за това да донесе, да предаде или да съобщи някому. Това се счете за излишно, безполезно, даже вредно. Може би това би причинило тревога и малодушие в някои слаби натури!”

Българският войник не е от малодушните, дава отпор на неприятеля и го обръща в бягство!

Предателството

на Стамболийски

По време на войната Александър Стамболийски е в затвора. От там дърпа конците на съзаклятие, което да ерозира нашата съпротива. На ония, които спират чернокожите сенегалци и бледоликите руснаци. Изпратен е меморандум до Антантата, който уверява врага:

“На Солунския фронт от дълго време съществува една широка тайна военна революционна българска организация за държавен преврат против правителството на България. Начело на тази организация е един генерал, с когото ние сме във връзка. В тази демократическа и патриотическа организация влизат всички добри български синове, носителите на българските идеали - млади офицери, които приветстват идеята за балканска конфедерация, за едно балканско съгласие. Българският преврат ще започне от фронта!”

Така е подготвен пробивът при Добро поле през септември 1918 г. В дни на погром храброто българско войнство винаги е било жертва на продажни политици.