Древните находки са най-доходният бизнес в подземния свят

Лудо копаене обръща земните пластове на родината. Иманярският сезон е в разгара си и търсачите на съкровища се потят с кирки и лопати. Някъде ръмжат и багери.

Древните находки са най-доходният бизнес в подземния свят. И най-безопасният. Ако те хванат с дрога, може да лежиш десетина години. За шепа антични монети дават само условно.

През 2012 г. на търг в Ню Йорк една старогръцка драхма беше продадена за 3 250 000 долара!

Според големия народовед Иван Хаджийски

иманяр се става,

когато си “трепнал”

Тоест нещо се е обърнало в душата. Вече не си на този, а в друг свят, белязан от тайнства и мистерии.

Търсачите на съкровища са затворено общество, което общува на свой език, има своя символика и ритуали.

Дълбоко вярват, че земята лежи върху пластове злато. Бронебойни патрони за тази вяра няма открити.

В студията “Психология на нашето иманярство” Хаджийски пише: “Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато.”

Сред знаците,

показващи

пътеките към

съкровищата,

най-често е “кръст пергеллия”. Той е вписан в окръжност и олицетворява слънцето, което е покровител на златото. Има още мечкар с мечка, магарешко копито, арнаутски юмрук, мома с кобилица и менци.

Пътищата към имането са засвидетелствани с побратимена кръв и наследявани под клетва. В Националната библиотека се съхранява ръкописен сборник от началото на XIX век, дело на книжовника Тодор Пирдопски.

В него по-късна ръка е оставила указания за намиране на имане. Разкривената приписка е огризана от влагата и се чете фрагментарно:

“Забележка на оставен имот вов земята вов края на… има 2 нишана за…” Тук е поставен знак, наподобяващ старобългарската буква малка носовка.

По-нататък: “…вов ливадата… 40 крака и воденицата 30 крака… на нея има 4 камика и на 1 камик има кръс… нишана 1: тас злато”.

3000 ентусиасти

търсят

наследството

на Самуил

В своите “Пътувания по България” Константин Иречек пише: “Между Малешово и Петрич при село Джеджерово на планината Добри лаг се намирало уж голямо градище с великолепни развалини; преди години (на 1812?) там веднъж станало тържествено копане на имане, по който случай се събрали 3000 души от Мелнишко, Малешовско и Петрич, но нищо не намерили…”

В този район е историческата Беласишка битка. На 29 юли 1014 г. Самуиловите войни са нападнати в гръб от византийците. Българите понасят тежко поражение, а пълководецът с малък отряд се оттегля към Преспа.

Според легендата, докато отстъпвал със Самуил било царското съкровище. За да не тежи по стръмните пътеки, той го заровил в мистериозно планинско “градище”.

Там е копането, съизмеримо само с изкопните работи по Суецкия и Панамския канал.

Ферман

легализира

разкопките

През 1852 г. в главата на султан Абдул Меджид I светва гениална идея. Хрумва му да напълни хазната с разрешение за разкопки. Ферман дава право на всеки да върти кирка и лопата из империята. Ще внася една пета от стойността на намереното в държавното съкровище.

В Ески Заара, сега Стара Загора, веднага си плюят на ръцете. Бригада от петдесетина ентусиасти захапва могила край града с апетитното име “Берекет”. На 8 март “Цариградски вестник” информира:

“По тия страни още от вехто време мисляха хората, че в землята се нахожда често имане, но щото се бояха от правителството, собираха се като едно содружество та ходяха нощем да копаят. Сега вече, като чуха че има царски ферман, изволяющий кой каквото намери в землята, като даде от петтях едно на царската каса, волен е да го изкопай и да го усвои; колкото хора се намираха на това мнение, разтичаха се да копаят имане кой където мислеше, че има.”

Златото

на Иван Шишман

Някои дирят Шишмановото съкровище под крепостта Урвич в Лозенската планина. Те се позовават на възрожденския книжовник Христаки Павлович, който пише:

“Отидев же Йоан Шишман в София, скри сичките царски сокровища в монастир Урвич, който беше край Искар, сос тверди стени огражден и изоколо му вода отсекаде...”

Други търсачи чоплят около Кокаляне, но най-много се копае край Костенец. Тук някъде цар Шишман си е заровил богатствата, сочат посветени околностите на курорта.

Търсят главно в основите на средновековния укрепен град Констанция.

Зад неговите стени българският владетел бил обсаден от османлиите, гласи преданието. Легендата е скрепена с народна песен:

Костенец го турци

обградиха,

цар Шишман

во тесно туриха…

През 1801 г.

на един късметлия

му режат ушите

При разкопки в манастира “Св. Спас” Иван Житар намира драгоценна чаша. За беда кърджалииска шайка хваща щастливеца и почва да го мъчи да даде реликвата. Изпитанията наподобяват тези на Балканджи Йово.

Драмата е документирана от костенечкия хронист Георги Котов. Върху една богослужебна книга той е отбелязал: “Да се знае куга кърджалиите секоха Иван Житар и сакаха чашата що ископа от Св. Спас. Му зеха ушите.”

“Рука Георгиа Граматик”, подписал се е Котов и е сложил годината 1801-ва. Без да е запознат с тази приписка, краеведът Атанас Кулински пише:

“Дядо Лазар Петковски от с. Костенец, отдавна вече покойник, разказвал, че в детството си бил видял човек с отрязан нос и уши от кърджалиите, за да им даде пари."

Кърджалии мъчат

пишман археолози

Димитър Паничков е многозаслужил печатар от Възраждането. Родом от Калофер, при него работи Христо Ботев, той печата неговият вестник “Дума на българските емигранти”.

В архива на дядо Паничков е съхранена една истинска приказка от “Хиляда и една нощ”. Началото липсва, но по-нататък четем:

“В зида имаше място, замазано с глина. Кърджалиите го сапикасаха и ни накараха да копаем. Ние копахме и се показа казанче, пълно с бели пари, повечето стари рубли до 2 оки, и восчана мушама с жълтици. Кърджалиите се спуснаха върху казанчето и едвам го изнесоха горе на земята. Те се много зарадваха.

Бай Илия Чукурлиецът залови етеците им и ги моли да не ни бесят. Те се обещаха. Тогава бай Илия почна да говори по-свободно, намекна, че и с наш късмет се намерили тия пари…”

Хазната на

Осман паша

Лудо копаене пада и в центъра на Плевен. През 1935 г. поредната иманярска бригада си плюе на ръцете да изрови хазната на Осман паша. Тя била заровена по време на обсадата през Руско-турската война.

Водачът на търсачите срещнал в Цариград беловлас турчин, някогашен аскер във войската на пашата. Онзи му показал заешка кожа, върху която бил нарисуван пътят към златото. Старецът участвал в закопаването на парите, след което скришом начертал мястото.

Според указанията трябвало да се копае на мястото на Куршум джамия, бутната предишната година.

С разрешение на властите операцията започва на 1 май сутринта. Дружината се поти цял ден и до вечерта разкрива турска гробница с два скелета. Хазната обаче липсва.

Мечтата на

Индиана Джоунс

Копнежът на всеки Индиана Джоунс е да намери съкровищата на Вълчан войвода.

Родом от лозенградското село Паспалево, той води харамии в края на XVIII и началото на XIX век. Висок, едър, с дълга черна коса, с гайтанлии мустаци и светли гълъбови очи - така го портретуват старите хроники.

Част от парите Вълчан раздавал на бедните, другата заделял за подготовка на въстание. Тях криел в тайници с кодови имена. “Биволът” бил в Родопите, “Магарето” в Странджа, “Камилата” до Маслен нос, а “Жената” край русенското село Копривец.

През 1983 г. беше направен опит да се отвори копривешкият трезор. Според посветения Мустафа Хасанов

осем тона злато

ще излязат

на светло

“Жената” е под Змейов баир, уточнява той. Мустафата сформира група от 30 човека, далеч по-скромна от Самуиловите търсачи.

Археолозите от Русе се обзалагат, че ако се намери нещо, ще си отрежат ушите. Ще придобият образа на Иван Житар!

На 16 април е ударена първата копка. Мъжете работят на смени, щабът заседава в мотел-ресторант “Люляците” в подножието на баира.

За ужас на археолозите се открива стена, дебела 3 метра, от дялани блокове с пълнеж от камък и хоросан.

Става дума за византийска крепост от защитен пояс срещу първите набези на славяни и прабългари.

В пръстта се валя керамика, излизат човешки и животински кости. Златото на Вълчан войвода обаче не се показва.

Скандалът със сребърната

чиния на кръстоносеца

През 2006 г. лондонският аукцион “Кристис” направи опит да продаде сребърна чиния от XII век. Оказа се, че находката е изровена от наш иманяр между пазарджишките села Бошуля и Величково. Била е на кръстоносец, минал през нашите земи.

По нелегален канал чинията попада на тезгяха на “Кристис”. Очакваше се цената да достигне между 300 000 и 500 000 британски лири. Черна котка пресече пътя на сделката. Рядко се случва, но нашите служби започнаха разследване.

Международният отдел на Върховната касационна прокуратура пусна искане за спиране на продажбата.

Британски съдия прелисти фалшивите документи и установи, че досието на стоката е чисто. Тогава “Кристис” се завъртя като калайджия над калайдисвана чиния.

Първо обяви, че ще я продава, после реши да не си лепва срамно петно. Търгът не беше проведен, а съдбата на чинията и до днес е неизвестна.