Българи панически се опитват да спасят себе си и семействата си от кървавите бунтове в Никарагуа. В страната има около 40 наши сънародници, които са в готовност да се евакуират. Българско посолство обаче няма, така че ще разчитат на помощ от друго на страна членка на ЕС. "Никарагуа е пълен хаос, по улиците се стреля, има убити студенти и ученици, даже дете на 15 години, застреляно от упор, банди разбиват магазини, има ограбени оръжейни складове, хората се барикадират по къщите си и който има възможност, напуска страната”, разказва за ситуацията Георги Лозев, който от 17 години живее в латиноамериканската държава.

Нова пенсионна реформа предизвика масови протести и изкара хиляди хора по улиците. Мирните демонстрации обаче излязоха от контрол и хората се страхуват да не се стигне до нова гражданска война. Има застреляни студенти, журналисти, ученици. Най-малко трийсет са жертвите. Лозев споделя, че много от европейските посолства са започнали за евакуират свои граждани. Първи са взели мерки от испанското посолство, като е имало цели автобуси с испански граждани, директно извозвани от домовете си към летището. За момента се извършват полети по план от и до страната, като летището е строго охранявано от военните. Проблемът е, че никакви агенции за продажба на билети не работят и единственият вариант е да се запази полет онлайн.

“И аз планирам до няколко дни да изпратя децата си към Европа – категоричен е българинът. – Но аз самият трябва да остана, тъй като съм доброволец към френското посолство за действия при рискови ситуации. Част съм от екип, който ще трябва да евакуира френски граждани при необходимост. Всъщност и български, тъй като тук от 1996 г. българско посолство няма.Най-близкото е в Мексико. Но при кризисни ситуации всяка мисия на държава от ЕС е длъжна да помага и на граждани от други страни членки. Така че ще отговарям и за евакуирането и на българи при необходимост.” Георги обяснява, че в Никарагуа в момента има не повече от 30-40 българи, като повечето са жени на възраст 55-60 години, омъжили се навремето за никарагуанци: "По-младите сме по-малко. Особено тези, които са дошли тук след падането на комунистическия режим в България. Преди това двете страни са имали силни връзки. По-близките ми приятели също обмислят дали да не изпратят жените и децата си при роднини в България, или който където може. Но повечето от мъжете ще останат, защото имат бизнес тук и не могат просто така да тръгнат. Следващите няколко седмици ще са решаващи за бизнеса.“

Всъщност всичко започва още преди реформата, която разбунтува масите, категоричен е Лозев. На 10 април огромен пожар в резервата Индио Маис събужда подозрението на хората. Започва да се говори, че опустошението е поръчано от правителството, тъй като точно оттам по проект трябва да минава Никарагуанският канал, който да е по-широк от Панамския и да обслужва най-големите кораби. За момента неговият строеж се отлага именно заради статута на резерват на местността, през която трябва да минава каналът. Слуховете подклаждат съмнения към правителството, което още повече налива масло в огъня, като отказва да получи помощ от Коста Рика за потушаването на стихията. Напрежението намалява временно, за да ескалира отново с наложената реформа за повишаване на осигурителните вноски с 3% за конкретна фирма и с по 1% за работниците. Решено е също без каквито и да било преговори и дебати да бъдат намалени пенсиите с 5%. Първи се вдигат пенсионерите, чиито протести полицията лесно овладява, но от съпричастност се надигат и студентите.

Тогава започва хаосът, разказва Лозев: "Мирните протести прераснаха в хулигански изблици. Студентите хвърляха ръчни бомби, рушаха магазини, замеряха полицаите с камъни. Полицията отвърна на удара и при сблъсъците беше убито едно момче. Това отприщи още по-голям гняв. По улиците излязоха и ученици. Даже най-голямата ми дъщеря, която е на 16 г., отишла на протест. Добре че й се обадих да й се скарам веднага да се прибира. Половин час по-късно полицията беше помляла тълпата на същия този площад. Започнаха сблъсъци в повечето градове. Имаше студени, застреляни от упор. Дори един ученик на 15 години. Също множество ранени, както и бебета, надишали се със сълзотворен газ, пуснат от полицията. Сега ситуацията е без какъвто и да е контрол. Само преди седмица бяхме съвсем различна държава. Даже бяхме най-сигурната страна в Централна Америка, а сега сме като пред гражданска война.

Различни банди се възползваха от ситуацията и започнаха да нападат магазини и домове, за да ограбват. Има разбити дори оръжейни складове. Първите дни магазините работеха и пред тях се извиваха километрични опашки. Аз такива не бях виждал от кризата в България. Хората се запасяваха. Сега всичко е затворено. Уж обещават, че ще отворят, но много от магазините са разбити. А дори и да отворят някои, то ще е борба за вода и консерви. Страшно е! Като в Дивия Запад сме." Полицията пази летището, държавните сгради и охранява протестиращите, затова за обикновените хора няма сигурност, категоричен е българинът. Той разказва как още в първите дни завел жена си и 2-годишния си син на остров в средата на езерото Косиболка, за да са далеч от ужасите: "В момента сме в един затворен комплекс от къщи, обграден с ограда, по която тече ток. Редуваме се да сме на караул денонощно, за да не нахлуе някой. Непрекъснато сме въоръжени. Вчера някой пусна слух, че към нас е тръгнала някаква съмнителна група. Събрахме всички деца в най-сигурната къща и се приготвихме да ги охраняваме. За щастие се оказа фалшива тревога. Бяха хора от съседен комплекс, тръгнали и те да охраняват територията си и затова стреляли във въздуха като предупреждение. Всички са толкова наплашени, че при най-малкия шум изпадат в паника и са готови да стрелят. Повечето издигат барикади около домовете си и се въоръжават кой откъдето може."

Целият хаос се усилва и от липсата от адекватни новини по телевизията. Лозев обяснява, че е спрян сигналът на основния новинарски канал. Непрекъснато има атаки срещу Canal 2, по който си позволяват да пускат реални кадри от улиците. Нападани са журналисти, чупени са камерите и фотоапаратите им. Запалена е сградата на Radio Dario в Леон. Журналистите обвиняват, че това е дело на специалните части, за да се спре разпространяването на информация. В отговор на това студентите пък подпалват Партийния дом. "В момента буквално свободно може да се гледа само Baby TV или каналът на сандинистите, по който нонстоп дават Даниел Ортега, който само повтаря, че той е революционерът, той е свободата, той е за мир, той е правилното решение, той е най-добрият избор и т.н." обяснява Георги, според когото е проблем също, че според когото е проблем също, че поради липса на реални новини хората не знаят на какво да вярват. В социалните мрежи някои пускат манипулирани данни, за да внушават още повече паника. Освен това различни групи протестират без да обединят исканията си, а от ситуацията се възползват всякакви банди. На практика протестиращите нямат лидер, който да ги обедини и да е в състояние да води адекватни преговори.

"Най-близко до лидер е един католически свещеник, който спаси студентите, когато полицията стреляше по тях с истински патрони – разказва Лозев. - Те се скриха в една катедрала, полицията я обгради и се говори, че ги е заплашвала, че ще ги изгори живи. Добре че се намери един епископ - Силвио Баес – който преговаря с полицаите и изведе студентите без поражения. Голямата дъщеря на жена ми от първия брак беше вътре в катедралата. Благодарение на Баес е невредима. Хората го възприемат като спасител." Българинът все още има надежди ситуацията да се нормализира и да не се стига до гражданска война. Организирани са мирни протести от сдружението на частните фирми, като е планирано да участват работници от всякакви международни компании.

“Всъщност единственият, който реално сплаши Ортега, беше собственикът на огромната компания Zona Franca, който каза, че ако не се премисли реформата, ще уволни всичките си 130 хиляди работници. А това е цяла армия – подчертава Георги. - Ортега все пак отстъпи и каза, че ще се откаже от реформата, но няма кой да върне убитите, да оправи за един ден изгорените радиа, да възстанови ограбените магазини. Хората са ужасно гневни. Ситуацията едва ли ще се нормализира лесно. Но тази седмица е решаваща дали ще се възстанови основният ред и дали ще се почне да се ходи на работа. Ако се проточат нещата, бизнесът ще рухне. Това всъщност са най-тежките протести през целия период на управлението на Ортега. През последните 11 години всички треперят от страх от него и никой не е смеел дори да се противопоставя така агресивно. Но сега щом опозицията осъзна, че е възможно и Ортега да го страх, ще продължат да се борят да го свалят. А той властта няма да я даде без кръв.”