Най-великият вратар на нашето време напусна със сълзи голямата сцена, но не загуби полубожествения си статут в очите на феновете.

Важно е да знаеш кога да се откажеш. Това е трудно решение, което ти коства много. Но ако пропуснеш момента, след това може да те заболи", кратко и ясно описа ситуацията около Джанлуиджи Буфон неговият бивш колега под рамката на вратата Оливер Кан.

Германецът е убеден, че вратарят на "Ювентус" и Италия е трябвало доста по-рано да си подаде документите за пенсия. Така щеше да си спести болезнения шамар от Швеция в битката за място на световното първенство и още по-драматичното отпадане от "Реал" (Мадрид) на 1/4-финалите в Шампионската лига.

Именно този мач донесе истинското страдание в живота на Буфон. Италианците направиха това, което изглеждаше невъзможно, и вече мечтаеха за исторически подвиг. Но дойде онова ужасно смело и категорично решение на съдията Майкъл Оливър да даде дузпа в абсолютно последната възможна секунда. На всичкото отгоре английският рефер вкара още по-надълбоко ножа в тялото на "Ювентус", гонейки от игра вратаря Буфон, идола Буфон, иконата Буфон. Великият футболист напусна обиден сцената и едва ли някога пак ще се качи на нея. Джиджи обяви, че повече няма да участва в мачове от Шампионската лига, а след края на сезона в италианската серия "А" ще дари ръкавиците си на музея на "Ювентус" и ще се отдаде на различни от футбола предизвикателства.

Наистина жалко за толкова тъжен край на една впечатляваща кариера. Въпреки че финалът няма да е чак толкова мрачен. "Старата госпожа" има всички шансове за поредна година да триумфира с титлата в Италия и със сигурност по време на празненствата всички на стадиона ще се постараят да сътворят незабравими мигове за своя капитан. Дотогава има време и дано Буфон успее да преодолее мъката и гнева си.

Първите дни след спиращия дъха мач с "Реал" (Мадрид) не донесоха спокойствие в душата на Джиджи Буфон. С всеки изминал ден той сякаш още повече се настървяваше, наричайки рефера Оливър обикновен крадец и човек, който няма сърце, а торба с боклук в гърдите си. Италианецът искаше на всяка цена неговият отбор да играе на финал и да му спечели един от малкото трофеи, които никога не е вдигал над главата си. Е, не успя да триумфира и на европейско първенство по футбол, въпреки че у дома сигурно е запокитил в някой тъмен ъгъл сребърния си медал от турнира в Полша и Украйна.

Тази година вратарят на "Юве" навърши 40 години и в мечтите си се виждаше как взима едновременно шампионската титла на Италия, световната купа и трофея в Шампионската лига. Сега ще се задоволи само с една от трите купи. Което в никакъв случай няма да направи по-малко бляскави тържествата по случай неговото пенсиониране. Шефовете му в "Ювентус" вече правят организация за празненствата в чест на Буфон след края на сезона. Феновете също му подготвят подобаващо изпращане. Твърде много хора боготворят истинския джентълмен на терена и в живота. Един велик спортист, чиято биография съвсем спокойно може да послужи за изработката на поредната спортна драма от някой холивудски продуцент. И най-непросветеният фен ще осъзнае за какъв точно човек става дума, ако се запознае дори с няколко щриха от житието и битието на един от най-обичаните италиански футболисти за всички времена.

Баща му е гюлетласкач, а майка му дискохвъргачка. Чичото и двете му сестри направиха имена във волейбола, братовчед на дядо му играеше за националния отбор по футбол. Просто няма как при тази фамилна обремененост младият Джанлуиджи да не потърси призванието си в спорта. Малко след като отива да тренира с другите деца скаути на "Милан", забелязват таланта му и преговарят с родителите му да го пуснат в школата на миланския гранд. Мама и татко обаче се притесняват тяхното дете да замине надалеч и вместо това го пращат в школата на "Парма", предопределяйки по този начин бъдещето му във футбола. В началото момчето играе като полузащитник, но един ден и двамата вратари на отбора му се контузват и на него му се налага да сложи вратарските ръкавици. Капитанът на "Ювентус" си спомня съвсем ясно всеки детайл от онзи първи мач под рамката на вратата на разкаляния терен в предградията на италианското градче Карара.

"Eдно от момчетата точно прекосяваше наказателното с топката и осъзнавах, че има нападател директно пред мен. Не си останах на голлинията, както правеха всички останали деца, а почти без да разбера, излязох напред.

Когато топката стигна до нападателя, аз вече бях пред него - той стреля, топката се удари в гърдите ми и излезе от терена", разказва десетилетия по-късно Буфон. На него му е мъчно, че родителите му са на работа и не могат да видят геройството. Малцината зрители на мачлето избухват в аплодисменти и тяхната емоция зарежда с адреналин Буфон. Момчето след това ще порасне, хиляди пъти повече хора ще скандират неговото име и всеки миг на триумф за него ще е по-сладък от предишния.

"Когато започвах да играя, се срещнах с велики играчи, които са били в разцвета на силите си през 80-те години на миналия век. Последните няколко сезона излизам на терена с момчета, родени през 1990 г. Това означава, че твърде много съм преживял във футбола. Но емоциите не ги изгубих", защитава решението си Буфон да остане във футбола чак до 40-ия си рожден ден.

Феновете на "Ювентус" също са готови да се закълнат, че техният идол остана толкова дълго под рамката на вратата не заради парите, а заради чистото удоволствие от това, което прави. Нали ако беше алчен тип, щеше да последва Златан Ибрахимович и другите наемници, които избягаха с 200 в час, когато през 2006 г. се разрази скандалът Калчополи. "Ювентус" го отнесе най-солено и беше пратен в серия "Б" с отрицателен точков актив. Буфон остана въпреки риска да играе дълги години в долния ешалон на италианския футбол и да види нова купа през крив макарон.

"Не отричам, че тогава имаше много предложения и доста от тях бях толкова примамливи, че ме накараха да се замисля сериозно за бъдещето си. Но в последния момент реших да остана.

Най-вече заради феновете. Не се отказаха от отбора в трудния момент. Напротив, бяха още по-ентусиазирани. И ме заразиха и мен", спомня си Джиджи Буфон. Имунитетът му наистина е слаб. Девет от десет други играчи си гледат финансовите интереси и възможностите за развитие. Не и Джиджи Буфон, на него фенщината е в кръвта му.

Навремето нахаканото хлапе и бъдеща футболна звезда не пропуска мачовете на местния тоскански клуб "Карарезе". Сестра му си спомня с усмивка как малкия Луиджи се криел в празните стаи в дома си, за да крещи песните на местните "ултраси".

Този спомен е скъп за Буфон, който продължава да е фен на "Карарезе" - в ранните си години като професионалист често отскача до родния си град, за да гледа мачовете от трибуните. После започна да помага на клуба и си купи акции, а на вратарските си ръкавици пожела да бъде изписана абревиатурата на фенската организациа на "Карарезе".

Но когато е на терена, наблюдава действията с друг поглед, не като фен. "Да изживееш мача", за Буфон означава непрекъснато да мисли какво ще последва, какъв ще е следващият удар. Дори докато отборът му е в атака, вратарят вече мисли как би се развила евентуална контраатака. Съответно той гледа мача, но с две-три секунди напред в опит да предвиди опасностите.

Именно този модел на мислене различава Буфон от останалите и го превърна в един от най-добрите - ако не и най-добрия - вратар на своето поколение, а защо не и в историята изобщо. Печели наградата "Вратар на годината" на италианските футболни оскари осем пъти, а международната федерация по футболна история и статистика го избира за вратар на десетилетието 2000-2010 г. Тези класации Джанлуиджи си ги спечели с много труд и усилия, докато много други успехи сякаш дойдоха ей така, от нищото, без да се е стремил към тях на всяка цена. Точно такъв е случаят с признаването му за модна икона сред световноизвестните футболисти. От години е известен като един от най-добре изглеждащите играчи в европейския футбол. Костюмите му винаги са по мярка, а обувките са в тон с вратовръзката. По-интересното е, че диктуваше и модата на терена

Той първи измежду вратарите сложи фланелка с къс ръкав по време на мач. "Направих го, защото ми беше топло, а и се нуждаех от повече свобода на движенията. После ми направи впечатление, че много други вратари последваха примера ми. Без да е нарочно, създадох нова мода във футбола", хвалеше се навремето Буфон. И бърза да обясни, че никога не е отдавал чак толкова голямо внимание на дрехите. Бившата му съпруга Алена Середова се грижела за стайлинга му. Двамата се ожениха през 2011 и се разведоха през 2014 г. След това Джиджи се кротна в обятията на водещата Илария д'Амико. Красивата репортерка отиде да му прави интервю по време на Евро2016, а той взе, че се влюби безумно в красивите й очи. Прелестната Илария все се кахъреше, че на съпруга й не му остава достатъчно време за нея и детето им. Е, съвсем скоро това ще се промени. Легендарният вратар излиза в пенсия и ще се опита да повярва, че семейството и приятелите ще успеят да изпълнят мислите и душата му, когато си отиде голямата любов - футболът.