Джок Полфрийман вече излежава присъдата си за убийството в затворническото общежитие “Казичене”. Преместен е там от Софийския затвор на 23 юни м.г., съобщиха от Министерството на правосъдието пред “24 часа”.

До 26 март т.г. е излежал 11 г. и 6 месеца от 20 г. решетки. Работи доброволно в артклуба в Казичене на длъжност отговорник. Не получава трудово възнаграждение.

Зад решетките на Софийския затвор среща друг свой сънародник 22-годишният Иван Захариев-Джон Терориста, българин с австралийски паспорт. Той е осъден на 2 г. и половина затвор по обвинение, че дошъл у нас да се учи да стреля с автомат, за да стане терорист.

Полфрийман дори обяснявал на Джон, че затворът в България е много по-добър от този в Австралия.

През годините зад решетките Полфрийман се превърна в един от най-активните затворници у нас. Учеше висше образование по хуманитарни науки в университета “Макуори” в Сидни. Водил немалко дела срещу България и затворническите власти, но не всички се увенчаваха с успехи.

Едно от спечелените от него дела е от миналата година. Директорът на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” му отказва достъп до информация за капацитета на всяко отделно заведение за изтърпяване на наказание в страната, включително и съответните общежития от открит тип, от закрит тип, следствените арести и броя на настанените в тях лишени от свобода и задържани лица във всяко едно от тях поотделно. Полфрийман обжалва и административният съд в София отменя отказа. Информацията на австралиеца е нужна, тъй като той е председател на “Българско затворническо сдружение за рехабилитация”. Регистрира го през 2012 г.

Последната позиция на неправителствената организация е за бягството от Софийския затвор на убийците Владимир Пелов и Радослав Колев в началото на април. “Образът на строгата дисциплина е само фасада за абсолютния хаос на нарушенията на човешките права, злоупотребата с власт и присвояванията”, пише в позицията на организацията на Полфрийман.

Масов бунт срещу убиеца имаше, след като през 2015 г. той бе номиниран за наградата “Човек на годината” на Българския хелзинкски комитет (БХК). Мотивите - като председател на Българско затворническо сдружение за реабилитация, което защитава правата на лишените от свобода и докладва на БХК за установени нарушения.

След реакциите номинацията на Полфрийман бе оттеглена.

23.03.2008 г.

Делото за

убийството

на Андрей

Монов влиза

в съда

На 27 юли 2011 г. върховните съдии Савка Стоянова, Биляна Чочева и Жанина Начева слагат точка на делото на австралиеца Джок Полфрийман - осъждат го на 20 години затвор при първоначален строг режим.

Полфрийман е заклал 20-годишния студент Андрей Монов и рани тежко неговия приятел Антоан Захариев след спор в центъра на София около 1,15 ч на 28 декември 2007 г. Чужденецът е признат за виновен в убийство по хулигански подбуди и в опит за убийство. Осъден е да плати 450 хил. лв. кръвнина.

По делото става ясно, че Полфрийман не е бил провокиран по никакъв начин да извърши убийството.

Тезата на прокуратурата е, че постъпката на чужденеца е проява на неуважение към българското общество и човешкия живот. “Той просто е искал да отнеме живот, независимо чий, и е принудил групата на Андрей Монов, която се е връщала тогава от купон, да се защитава по всякакъв начин, хвърляйки, включително и камъни, викайки и крещейки, за да предизвика вниманието на органите на реда”, казват прокурори, които поддръжат обвиненията в съдебната зала.

След присъдата бащата на убития студент Христо Монов, който е психолог и бивш депутат от БСП, казва: “Не бива да има повече родители, които да изпитват това, което аз и съпругата ми преживяхме. По-важният виновник от намиращия се на подсъдимата скамейка Полфрийман е неговият баща. Той го е възпитал като социопат”.

Според родителите на Андрей кампаниите, които бащата на Полфрийман организира, са не просто в защита на сина му, а срещу България. Майката на убития Аксения губи баща си два месеца след смъртта на сина си Андрей.

“Цялото общество и прокуратурата бяха срещу нас”, казва след процеса Полфрийман и уточнява, че е съден от най-корумпираната съдебна система. Защитата му твърдеше, че Полфрийман е превишил правата си в условията на неизбежна самоотбрана.

“Съжалявам, че чак сега имам възможност да се извиня на родителите”, каза пред съда на първа инстанция Полфрийман.

Австралийските медии, които следят процеса у нас, пишат, че Полфрийман е загубил надежда, че ще получи правосъдие в България.

Според повечето австралийски кореспонденти в разследването и в съдебния процес имало много неточности. Те били както в показанията на свидетелите, така и в самата правосъдна система у нас, която давала възможности за външно влияние и натиск върху съдиите. В Австралия преобладава мнението, че Полфрийман е действал в условията на неизбежна самоотбрана.

Осъди България за 3500 евро

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България да плати на Джок Полфрийман 3500 евро заради нарушено право на свободно изразяване. Решението е от 2016 г.

Австралиецът заведе дело в ЕСПЧ, след като затворническите власти го наказали, тъй като се оплакал от тях. През пролетта на 2012 г. Полфрийман подава жалба до началника на Софийския затвор, в която твърди, че надзиратели били груби с двама журналисти, които го посетили в затвора, и откраднали техни вещи, оставени в шкафчета по време на свиждането. След като проверка не открива нередности, Полфрийман е наказан с тримесечна забрана да получава колети с храна.

Европейските съдии заключават, че управата на затвора трябва да наказва със солидни аргументи лишените от свобода.

Цацаров не пусна Полфрийман в Австралия

Главният прокурор Сотир Цацаров отхвърли през 2013 г. искането на австралийския си колега убиецът Джон Полфрийман да се върне в Австралия, за да излежи там остатъка от 20-годишната си присъда.

Мотивът е, че той много пъти е наказван от затворническите власти за груби нарушения - сбивания и агресивно поведение срещу други затворници.

Освен това Полфрийман е осъден да плати и 400 000 лв. кръвнина на родителите на убития Андрей, както и 50 000 лв. на пострадалия Антоан. За да бъде пуснат някога да доизлежи наказанието си в Австралия, той трябва да изчисти задълженията си. Както през 2013 г., така и сега, той все още не е платил обезщетенията.

И за този отказ той пусна в жалба в Страсбург, но магистратите я отхвърлиха.