Възрожденският българин се е отнасял присмехулно към гръцката шашмалогия с "благодатния огън"
Възрожденският българин през 19 век се е отнасял присмехулно към гръцката шашмалогия с "благодатния огън".
В. България, 1859 :
"За да развратят по-добре здравият разум на народа и за да изкоренят по-добре из сърцето му познанието на истинаго бога, вехтите гърци намислюваха един пространен състав от баснословия. … Както Прометея на старите гърци, гръцкото днешно духовенство потвърдява, че ся не качва на небето и че не открадва един божествен огън, но което е по-лошо: дерзнува да полага, че - орудие робско и снизходително на желанията му, Бог сам дохажда да полага в ръцете на патриарха свещеният огън…
Но гръцкото духовенство да ся ползува от това благочестие, за да насити по-добре лакомството си, да се ползува от събранието на толкова свят, за да предлага измислени и мечтателни чудеса и да си умножава частта, това е едно безпътно прекалявание…
След като с бдението обиколят три пъти светият гроб, един владика и двама попове, които го съдружават, ся затварят и стоят, докле, думат, господ услиша молитвите им.
През него время поповете и дяконите са натискат около вратата и реят високо всред един мятеж и виковете на народът, нетерпелив да види изпълнението на чудото. След малко известяват, че чаканият огън е слязъл от небето; сичките требни кандила са запалят, вратата ся отравят, владиката ся явява и дръжи в ръка няколко малки свещи, които блещят от божият огън, и множеството, вторачено в чудото, с една свещ в ръка бърза да си събира частта от този огън.
Свидетел на тия смешни измами, на тия викове и глъчове, между които сполучват, удивен съм да изповядам, че ако нещо ми се видя чудно, то бе неразумеемата нечувственост на ония, които чакаха и които бяха играчки на това."
Днес, обаче, в светска България, където по Конституция "религиозните институции са отделени от държавата" и "верските убеждения не могат да се използват за политически цели" правителствен самолет, повтарям ПРАВИТЕЛСТВЕН самолет носи в България "благодатния огън"!
(А руски фенерчета да ни го запалят ще има ли?)
Помислете какви грешни пари се харчат за тази глупост и къде сме днес в сравнение с българина от 19 век!
Нашите възрожденски мислители още от 18-19 век са смятали, че българинът не трябва да хвърля времето и парите си за суеверия, а да ги дава за ПРОСВЕЩЕНИЕ.
Ето, четете:
Софроний Врачански, 1802
"Оле, неразсудност болгарская и голямая глупавина: потемнели и померкнели от пиянство и не хочут да са мукает (погрижат) и да са потрудят да приведут едно мудраго даскала и учителя да научат чадата своя на мудрое книжное учение, да са вразумят и да са просветят… Аз, християне братия, не осуждавам вас, нито оглаголуем вас като ходите по ония святи места, но по природе моем како сте неучени, некнижни и не ставате мукает за учение мудростное и милвате си парите затова що е най-полезно на свето на человеците и най-потребно, та мя яде ревност и скорблю о вас и о чаде вашем…"
Неофит Рилски, 1834
"Приимите най-перво ония средства, които са потребни (и които употребляват сичките просвещенни народи) за начало на просвещението и спешите всякими образи да облагодетелствувате своят бедний род, защото сте предусмотрели, че досега нашите соотечественици не са познавали коя е била причината на непросвещението и защо е требувало по-напред да се устрояват училища и потом церкви и монастири."
Неофит Бозвели, 1844
"Син: Но за то трябват училища и изкусни учители… За то трябват пари – ами откъде да вземниме где по-преди да дадеме: на царя ли, на владиката ли, на калугери ли, на монастири ли, на Св. Синая, на Божигроб ли, или за Патриканата да береме и свето миро да плащаме. И где по-напред да пристигнем на поклонение за спасение да ходиме, на Света гора ли, или на Божий гроб да ставаме хаджии! То явно прочие, че за училища и учители не ни остават пари.
Мати Болгария: Тяжко и горко! Пусто невежество! Че то е явно, че вместо добро, зло чините и вместо благословение, клятва приимате, а вместо спасение, ще наследите вечное мучение! Учители и училища, мили рожби! Тамо они щат да ви отворят зажумените ви очи, за да познаете на что зависи и состои человеческото благополучие и вечно блаженство!"
Разумният българин от 19 век винаги се е отнасял с благоволение към просвещението и с презрение към суеверията и пошлата показност на църковните ритуали, към казано на днешен език шоуто на религията. Днес, освен да възкликнем като Софроний: "Оле, неразсудност болгарская и голямая глупавина", друго не ни остава.
За жалост види се, че българинът през 19 век е бил по-разумен от днешния изоглавен българин от 21 век, който се е пищисал от суверия и чалга, та хептен му се е размътил и без това размътеният мозък.
"Тяжко и горко! Пусто невежество! Вместо спасение, ще наследите вечное мучение! Учители и училища, мили рожби! Тамо они щат да ви отворят зажумените ви очи, за да познаете на что зависи и состои человеческото благополучие и вечно блаженство!"
От фейсбук
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха