Православни и католици спорят за пироните на разпятието

Глупава догматика разделя православието от католицизма. Десетина са различията между източната и западната църква. Най-смешното е с колко гвоздея е разпнат Исус Христос. Православните твърдят, че с четири пирона. Католиците настояват на три, защото ходилата били приковани заедно.

През 1968 г. близо до Голгота археолози откриха останки на разпнат мъж. Около 25-годишен, той се е казвал Йехоханан и бил от знатна фамилия. В дясното му стъпало имало гвоздей, дълъг 11 сантиметра.

“Гвоздеят е доста къс, за да мине едновременно през двете ходила. Сигурно е, че краката са били приковани поотделно за кръста”, коментира Израел Хершковиц от университета в Тел Авив. Той е специалист по анатомична археология.

Различията

са нарочно търсени

Те се вписват в принципа “Разделяй и владей!”, на който лежи Римската империя. Още през II-III век в Христовата църква се появяват пукнатини между Изтока и Запада. Учението на Спасителя окончателно е разполовено след разделянето на империята през 395 г.

Преди да се хванат за пироните, богословите влизат в противоречие по фундаменталния въпрос за Светия Дух. Според католиците той произхожда от Отца и Сина. Православните обаче сочат само Отца, като чрез Сина Духът дошъл на грешната земя.

А как се е появил самият Исус? Чрез непорочното зачатие на Дева Мария, недокосната от мъжка ласка. И двете църкви го признават, но католиците отричат “първородния грях” на Божията майка. Православието твърди, че го е наследила от родителите си, защото се е родила по естествен път.

Кръщението

и миропомазването

За кръщението папските хора казват: “Тези, които трябва да се просветят с това тайнство, или се потапят във вода, или се поливат с вода, или се поръсват с вода. Употребява се кой да е от тези способи.”

Киприян Картагенски обаче допуска поливането и поръсването само в изключителни случаи. Например при болест. Неокесарийският събор през 315-319 г. забранява на приели вярата по този начин да стават презвитери.

Обреда миропомазване извършва само епископ, отсичат римокатолиците. Православните свещеници също имат право да миропомазват, като мирото е осветено от епископска ръка. Католиците мажат само челото, а православните всички важни части на тялото.

Причастието

и покаянието

Католиците причестяват с безквасен хляб, като се позовават на Тайната вечеря. Исус раздал на учениците си такива питки, заблуждават се невежите. Не е вярно, защото така наречените “безквасници” влизат в ритуалното еврейско меню след вечерята.

Освен това ватиканските служители приготвят за себе си по-големи питки, а на миряните подават по-малки. Според православието е нечестиво деяние, защото мисията на църквата е да обедини вярващите в едно тяло.

Католическото покаяние е тайно. Изповедникът не знае кой е духовникът, който също не знае кой разкрива душата си. Православието е убедено, че мистерията не работи. Каещият се трябва да е пред лицето на свещеника, за да се черви за греховете си. И да не ги повтаря!

Защо се кръстим

различно?

Ранните християни са докосвали с дясната ръка челото. Знак, че са различни от езичниците. Кръстенето е късно явление с по-сложна символика.

Трите пръста са Света Троица, която чертае по тялото Христовия кръст.

Православни и католици са изпълнявали ритуала от дясно на ляво. Това е сакралната посока, по която Исус минава от евреите към неевреите. Папа Инокентий III инструктира неговите хора да се кръстят канонично.

С времето, пак съзнателно търсена, е наложена промяна. Католицизмът сменя посоката от ляво на дясно. За да бъде различен от православието!

Някога българите се кръстели само в храма. От Бай Ганьо насам си “кръстосват снагата” под път и над път. За всеки случай, както отбелязва Алековият герой.

Папата като

Божи наместник

Има и други разминавания между католицизма и православието. Ватиканът например забранява на свещениците да сключват брак. Патриаршията разрешава семейството.

Най-фрапантен е случаят с папата. “Църквата - проповядва неговото обкръжение - се нарича една, защото е една и съща, разпространява се на изток и запад, в отдалечени страни, на небето и земята. По целия свят тя изповядва една и съща вяра, употребява едни и същи тайнства и признава един невидим глава Исуса Христа на небето, а на земята видим глава - светия римски отец папата, в качеството на приемник на апостола Петра и наместник Христов”.

Православието отрича видим Божи наместник на земята. Апостол Петър е бил само “пръв между равни”. Папата има толкова власт, колкото и патриархът!

Константин и Елена

търсят пироните

Константин Велики първи се сеща за реликвите около Христовото разпятие. Императорът легализира християнството и праща майка си Елена да търси светините. Тя пристига в Йерусалим през 326 г. Вижда, че за да бъде поруган, над гроба Господен е вдигнат езически храм.

Елена нарежда на работниците да го съборят и да копаят надолу. Показват се три кръста. Кой е на Исус и кои са на разбойниците, с които е разпнат?

Според римския историк Руфинус загадката е решена по следния начин. Умираща жена докосва трите кръста. Два пъти нищо не се случва, при третия се изправя на крака. Така е идентифициран Честният кръст. Пирони обаче не са намерени.

Бизнес от Средните

векове до интернет

През Средновековието ковачи си плюят на ръцете и почват да коват гвоздеи. Като ония от времето на Христос. Изфабрикувани са толкова пирони, с колкото е разпната армията на Спартак.

Всеки фалшификат се рекламира за автентичен. Търгува се заедно с частици от кръста Господен. В Европа ги носят рицарите от кръстоносните походи. У нас пристигат с керваните хаджии, поклонници на Божи гроб.

Днес лъжереликвите се предлагат по интернет. Вървят между 10 и 30 долара. Плюс доставка.

Руският патриарх Кирил и папа Франциск готвят прегръдка между православието и католицизма.

Спасителят на кръста за пари

Исус засяга мощни

финансови интереси

“Когато нещо не ти е ясно, виж къде са парите!”, казва древната мъдрост. Най-известната екзекуция в човешката история е тъкмо за пари. Исус Христос е разпнат, защото засяга мощни финансови интереси.

Като гони търговците от храма, той хвърля в паника служителите на Мамона. Ония удрят чело пред трите тогавашни партии на фарисеите, иродианите и садукеите. Първенците пък са уплашени за властта си. Появил се е народен водач с извънземна харизма, който ще ги търкулне от високите постове.

Всички се обединяват около жизненоважния въпрос: “Какво да правим? Тоя човек прави чудеса, ако го оставим, всички ще повярват в него.”

С 30 сребърника е

купена целувката

на Юда Искариотски

Исус Христос е разпознат, вързан и веднага изпратен на съд. В четвъртък вечерта той застава пред така наречения Малък синедрион. Това е петчленен еврейски състав, най-ниската инстанция в римската провинция Юдея.

Председател е първосвещеникът Анна. Той не открива вина в деянията на Исус, но не го освобождава. Препраща го на по-горната инстанция - Средния синедрион.

Тук заседават 23 мъдри глави начело с първосвещеника Каяфа. Подготвил е коварен въпрос. “Ти ли си Христос, син Божи?”, пита Каяфа. “Аз съм”, отвръща Исус. Каяфа се изправя и театрално раздира одеждата си.

После се провиква: “Той богохулства. Каква нужда имаме още от свидетели? Ето сега чухте богохулството.”

Според

юдейското

законодателство

“богохулството” е най-тежкото престъпление. За него има само едно наказание - смърт! Присъдата се произнася от Висшия синедрион. На тази трета инстанция 71 разгневени мъже вдигат ръка и гласуват смърт за Исус Христос.

Всичко би свършило тук, ако се случваше във времената на Юдейското царство. Евреите обаче са поробен народ и нямат власт над човешкия живот. Висшият синедрион нарушава римското законодателство. Затова юридическата сага продължава...

В петък сутринта еврейските съдници отвеждат Христос при Пилат Понтийски, императорски наместник в провинция Юдея. Шествието е придружено от живописна тълпа, която крещи, размахва юмруци и си скубе косите.

Калабалъкът

наподобява нашите

цигански процеси,

когато цялата махала гостува на Съдебната палата.

Пилат пита: “Какво обвинение имате срещу този човек?”. Евреите хвърлят в краката му богохулството, но то не трогва чужденеца. Пилат не се кланя на техните богове, има си свои. “Аз не намирам никаква вина в този човек”, казва представителят на римската власт.

Първосвещениците са смутени. Усещат, че изпускат положението и почват да дрънкат на държавническата струна. Пледират че Исус бунтува народа, забранява да се плаща данък на императора и претендира за царска корона.

“Искаме смърт!”, скандира тълпата. “Ти юдейски цар ли си?”, пита Пилат обвиняемия.

“Моето царство

не е от този свят”,

отвръща Исус и добавя: “Отдайте кесаревото на кесаря и Божието на Бога...” Прокураторът вдига рамене: “Не намирам никаква вина в него.”

За да се отърве, той измисля пета инстанция - Ирод Антипа, управителя на Галилея. Аргументът е, че Исус Христос е родом от тази област, нека Ирод се произнесе за вината му.

По това време Антипа е в Йерусалим и срещата му с Исус приключва набързо. Той също го намира невинен и го връща обратно на Пилат. Ситуацията копира нашата правна система, в която следствие, прокуратура и съд си прехвърлят топката като футболни отбори.

Евреите бият дузпи,

Пилат спасява,

докато може

Евангелистът Матей свидетелства: “Пилат, като видя, че нищо не помага, а че повече смут става, взе вода и си изми ръцете пред народа, казвайки: “Невинен съм за кръвта на тоя праведник.” И целият народ отговори и каза: “Кръвта му да бъде върху нас и върху чадата ни.”

В петък вечерта Исус тръгва към хълма Голгота.