На ринга беше известен като боец с неутолима жажда за кръв. Хвърляше се напред, раздаваше безпощадни крошета, тероризираше съперника, докато не го прати на земята. Феновете боготворяха Мани Пакиао заради зрелищния стил на боксиране, който го превърна в една от легендите на спорта. Високият едва 1,70 м филипинец се прояви като великан не само на ринга, но и в живота.

Да, той похарчи огромна част от богатството си за скъпи играчки като коли, яхти и имения. Но, за разлика от много други звезди в популярния спорт Мани задели голяма част от милионите, за да помага на бедните и отчаяните. Страстта му да вади от калта напълно непознати със сигурност вбесява другите богати момчета в бокса. Като Флойд Мейуедър например. Другият най-голям в съвременния бокс често пуска свои снимки, на които си пали пурите със стодоларови банкноти, демонстрирайки на света, че просто не знае какво да си прави парите. Мейуедър ги трупа на купчини,

разнася ги

с куфарчета,

разпръсва ги като постеля на леглото си, но не иска да ги дели с бедните. За разлика от мъничкия филипинец с голямо сърце.

През 2015 г. двамата се изправиха един срещу друг на ринга, а сблъсъкът им бе наречен "мачът на века". Победителят Флойд Мейуедър се облажи с около 220 млн. долара, докато за Пакиао останаха "едва" около 120 млн. от американската валута. Любопитното е какво направиха след това с парите двете суперзвезди на бокса. За Мейуедър вече споменахме. Той споделяше на своите последователи в социалните мрежи снимки, от които личеше, че носи парите си в куфари по време на почивките си по най-луксозните кътчета на планетата.

Съперникът му го даваше доста по-скромно откъм снимки и феновете сякаш го изгубиха от поглед. И така допреди няколко дни, когато Пакиао се похвали, че е построил цял жилищен комплекс в родината си за около 1000 семейства в нужда. Боксьорът в полутежка категория не е ползвал държавни средства, не е разчитал на спонсори. Вади от личните си спестявания и строи къщите, за да се настанят бездомните и да опита да рестартират живота си.

Прави си пиар, тъй като от години играе в политиката и мечтае да стане президент на Филипините, ще опонират злите езици. Само че Мани открай време е известен със своите жестове към бедните и онеправданите. Навремето няма толкова много пари, но

пак намира

начин да помага.

Веднага след като започва да изкарва големи хонорари на ринга, Мани превръща рождения си ден в нещо като мини национален празник за бедните в родината си. На всеки свой празник той раздава стотици чували с ориз на крайно бедните си сънародници. Поема издръжката и обучението на стотици филипински деца, купува медицинско оборудване за болниците. Участва с готовност във всякакви каузи, ангажирани с

подобряването на човешкия живот.

"Сега ми е лесно, но детството ми беше истински ад. Ядях по един път на ден, спях на улицата. Нямах си нищичко, на което да се радвам и което да обичам. Затова сега умея да разбирам проблемите на другите хора и да им помагам, доколкото мога", разказва Мани Пакиао. Той никога не пожела да коментира дали е вярна историята, че бяга от вкъщи, след като озверелият от глад баща изяжда любимото му куче. Ясно е, че му е било достатъчно трудно и преживените житейски неволи успяват да го задържат здраво стъпил на земята.

Не че и Мани няма своите залитания по показния лукс и излишните глезотии. В родината си той пътува в специално брониран джип, който може да издържи и на ракетен обстрел. Ползва 9 души охрана и още толкова асистенти. Навремето притежава може би най-големия отбор от бойни петли в света и залага огромни суми за победа на своите пернати бойци. Един ярък сън променя отношението му към света.

"Сънувах Бог, който ми каза че съм се отдалечил от неговото слово и добрина. Разплаках се пред своя създател. Когато се събудих, установих, че възглавницата ми наистина е напоена със сълзите ми. Спрях да играя хазарт, разпродадох петлите и започнах да чета Библията. Вече почти я знам наизуст. Някои хора ме закачат, че не може да съм толкова религиозен и в същото време да имам яхта. Само че тя ми е подарена от мой колега политик, който

държи тигри в двора на имението си.

Не бих искал да му противореча или да го обидя", проявява чувството си за хумор Мани Пакиао.

В родината си той е със статут на полубог и никой не се съмнява, че рано или късно ще седне в президентския стол. Мани лесно пробива във филипинския парламент, въпреки че и там не му е никак лесно.

"Всеки мой работен ден започва с ръкостискания и снимки с феновете ми във и извън парламента. Това ми отнема поне по час и половина. Другите депутати постоянно ме канят на рождените си дни, сватби, кръщенета... На година съм принуден да посетя поне по 800 тържества в страната. Ежедневието ми е напрегнато, но нямам друг изход. Направих име в бокса и очевидно хората никога няма да забравят успехите ми", примирил се е със съдбата си Мани Пакиао