Новината, че световноизвестният философ Юлия Кръстева е работила за Държавна сигурност под псевдонима Сабина, предизвика истински шок у нас. Дори сървърите не издържаха на големия интерес към разкритието и сайтът на комисията по досиетата задълго беше блокиран.

Скандалът наистина е голям. Той предизвика силен отзвук и в чуждите медии. И това съвсем не е случайно - най-младият професор във Франция, лингвист, философ, психоаналитик, тя е сред 100-те мислители на XX век и вероятно най-известният български интелектуалец в съвременния свят. Работи предимно във Франция, както и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Пише есеистични трудове и романи. Носителка е на високи отличия като Ордена на Почетния легион (Франция) и Холбергова награда (Норвегия). Работила е заедно с големи имена като Ролан Барт, Умберто Еко и българина Цветан Тодоров.

Самата тя в декларация до френския седмичник "Обс", цитирана от Франс прес, отрече да е била агент на българските разузнавателни служби по времето на комунизма. Това твърдение

“е не само смешно

и невярно”,

но е "оклеветяващо", заявява Юлия Кръстева. И допълва, че някой явно иска да й навреди.

Фактите обаче са неумолими. Юлия Кръстева е била сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност, обяви официално преди дни Комисията по досиетата.

Два тома документи се съдържат в личното дело

на Кръстева, запазено е и работното й дело.

Последният документ е от 2009 г., заяви по БНТ Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата. "Ние разполагаме с това", каза той, но не изключи да е имало и други документи. Принадлежността на Кръстева към Държавна сигурност е "ясна и категорична", каза още Костадинов.

Може би най-учудващото беше, че 29 години след установяването на демокрация у нас огласяването на случая предизвика небивала полемика. При това уважавани анализатори кръстосаха саби с крайно противоположни мнения -

от заклеймяване до пълно оневиняване на осветената като агент Сабина на ПГУ Кръстева.

Повдигнаха се и още множество въпроси - дали досието е било "прочистено" (страниците в него са преномерирани), дали е разигравала службите, за да се измъкне от страната и същевременно да запази близките си от преследване, или доброволно и по убеждение е работила за комунистическите тайни служби.

Внимателен прочит на разкритите документи, свързани с нея, обаче до голяма степен дава отговор на някои от тях. А поставени в контекста на събитията от онези години у нас, те рисуват една ясна картина на съдба не по-различна от тази на хиляди сънародници, принудени да се адаптират към тоталитарната власт в името на собственото си добруване.

Многобройните справки на ДС за Кръстева в дебелото повече от 250 страници досие разкриват в детайли биографията й. Те свидетелстват и за една

нелека съдба в комунистическа България

След войната семейството й посреща "новата власт" в крайно неизгодна ситуация, тъй като са обявени за "неблагонадеждни". Причината била "тъмни петна" в биографията на баща й Стоян Кръстев Стоянов, родом от с. Бояново, Ямболско.

Учил в Софийската духовна семинария и след като завършил Богословския факултет, е назначен за секретар в Сливенската митрополия. Именно в Сливен през 1941 г. се ражда и Юлия Кръстева. Вероятно търсейки начин да се предпази от преследвания, веднага след 9 септември 1944 г., докато още не било въведено ограничението за жителство, баща й успял да се премести на нова работа като счетоводител в черквата "Света Неделя" в София. След това станал касиер на Софийската митрополия, а по-късно се издигнал и за счетоводител на Светия синод. От църквата му осигурили и квартира на ул. "Ангел Кънчев" 31 в София.

Справка от досието на Кръстева в ДС сочи, че като "активен член на Цанковото дружество "Стожер", докато бил студент в столицата, той е бил взет на прицел от органите на милицията. По-късно, вече в Сливен, бащата на Кръстева станал и член на "Ратник", пише още в сведението на ДС. "Стожер" е клон от основаната от проф. Александър Цанков организация БНД. Неин почетен председател е бил, не кой да е, а самият цар Борис III ІІІ. По подобие на Бенито Мусолини с организирания Поход към София на 21 май 1934 г. тя планира да вземе властта. Само превратът, извършен от политическия кръг "Звено" ден по-рано - на 19 май, предотвратява идването им на власт. Впоследствие комунистите заклеймяват Цанков като "кръволок", а членовете на организацията му като "крайни фашисти".

Но имало и допълнителни утежняващи "вината" обстоятелства. Според сведенията на ченгетата в Сливен Стоянов бил в близки връзки с архитект Захария Илиев,

"известен в Сливен

като немски агент" "Посредством него Стоян Кръстев е разпространявал немска литература и привличал членове за "Ратник".

В онези години у нас подобно минало е означавало само едно - безкрайни мъки и страдания не само за набедения "фашист", а и за цялото му семейство. Затова и през 1951 г. го взели на отчет, като му образували "наблюдателно дело". Сигурно е било само въпрос на време в кой лагер или зандан ще бъде изпратен.

Още през 1945 г. обаче, явно видял "откъде духа вятърът", се записал да следва медицина, като за целта се снабдил със задължителното удостоверение от ОФ. И това не помогнало - изключили го като "вражески елемент".

Но той не се предава и търси начин да се пребори с безизходицата. Така през 1950 г. заедно със съпругата си Кръстина вече са дейни членове в редовете на ОФ. Бащата набързо станал активист и по информация на служителите от ДС "правил изказвания, че възпитава децата си в нов дух, в духа на новото време".

Не е сигурно дали наистина е агитирал собствените си деца, но подобно поведение на до голяма степен принудително адаптиране към властта няма начин да не е оставило дълбоки следи у тях. Доказва го поведението на дъщеря му Юлия.

Още в училище тя също се проявява като деен член на ДКМС, разбираме от служебните й характеристики. Освен това в 33-то училище "Ернст Телман" в София била пълен отличник, което улеснило кариерата й в младежката комунистическа организация.

Така Юлия не само

на два пъти е избрана за комсомолски секретар,

а и започва редовно да сътрудничи на различни издания - първоначално на "Средношколско знаме", а по-късно след завършване на образованието си е назначена като журналист във в. "Народна младеж".

Приета е в Софийския университет със специалност Френска филология. Отначало учила редовно, след това задочно, но успехът й бил отличен. Засега остава загадка как точно след края на следването си е спечелила стипендия във Франция. Знае се, че след като завършва през 1964 г., е била аспирант в Института по литература към БАН.

Но за всеки е ясно, че в тогавашната тоталитарна България и пиле не е могло да прехвръкне през границата без одобрението на властите, та камо ли някой просто така да учи в чужбина, и то на Запад

Още повече че и бивши офицери от ДС потвърждават, че са съдействали за заминаването й (Виж интервюто с Владимир Костов.).

Факт е обаче, че с много старание тя успява напълно да промени оценките на службите както за себе си, така и за своето семейство. Справките и характеристиките за Юлия Кръстева и фамилията й, събирани от ДС, се променят, свидетелстват документи от досието. Набързо е забравено миналото на баща й, а по неин адрес се пишат много суперлативи.

В крайна сметка сигурно за нея е било голяма радост, когато през 1965 г. пристига в културната столица Париж. ДС обаче има други планове за младата Кръстева.

"Използвайки старото си познанство с др. Костов (Владимир Георгиев Костов, роден на 28.V.1932 г., бул. “Хр. Ботев” №13), още с пристигането му в Париж на 2.Х.1966 г. съвместно изготвихме (СТРЕЛЦОВ, КОСТОВ) план с кои лица да се срещне и каква информация да се стреми да получи", четем в една от подробните справки за началото на дейността й на Запад. И няма как да е било другояче - при положение че в София са майката, бащата и сестрата на Юлия, тя едва ли е можела

да откаже по-нататъшното сътрудничество

По това време френската столица ври и кипи, не само от културни, а и от политически събития, а младата българка набързо се включва в тях. И вместо да се върне в народната република, тя набързо забравя ангажимента си пред тайните служби и се омъжва за французин. При това не кой да е, а известният писател Филип Солерс. Съпругът е с леви убеждения - член на Френската комунистическа партия. В същото време произхожда от заможно семейство и живота на младата Юлия се нарежда като в приказен сън.

Този факт, разбира се, е отбелязан и в архивите на комунистическото разузнаване. Агентите обаче бързо "прощават" на Кръстева, че без тяхно съгласие е останала във Франция, и възлагат на нея големи надежди да проникне във определени кръгове в новата си родина.

Безпокои ги само, че съпругът й

изпитва симпатии

към Китай

В онези години маоистите са смятани дори за по-опасни врагове на СССР и сателитите му от Запада.

Въпреки това й възлагат да следи за определени личности и най-вече за такива, които "прокарват американско влияние" във Франция. Според документите Юлия се съгласява. Единственото, за което тя ги моли, е донесенията й в бъдеще да бъдат в устна, а не в писмена форма.

Така тя продължава да дава сведения на ДС както за определени хора, с които е имала контакти, така и за различните си пътувания извън страната, свързани с работата й. В сводките са записани подробно впечатленията на проф. Кръстева от различни симпозиуми, конференции, срещи и посещения.

В докладите обаче водещите офицери започват да отчитат и някои слабости. Голяма част от сведенията й не са интересни от тях, а и не се явява редовно на уговорените тайни срещи.

Сравнително по-голям разрив настъпва по време на Пражката пролет. Нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. става причина и много комунисти във Франция да променят възгледите си. Съпругът на Юлия, а и самата тя дори се подписали в петиция, осъждаща грубото погазване на суверенитета на чехите.

Но и след това Кръстева редовно дава информация на родната ДС. Всъщност, макар че има сведения, че постепенно службите губят интерес към нея, официално професорката никога не е снемана от отчет и си остава секретен сътрудник до демократичните промени у нас.

Макар в документите да няма данни тя да е навредила конкретно на някого обаче, остава въпросът с морала. В тази връзка мнозина се питат дали е редно човек с такива средства да постигне мечтите си?

Причината е, че има много хора, които заради отказа си да се възползват от услугите на комунистическите тайни служби през този период, са

загубили свободата и дори живота си

"Фактите са красноречиви - казва по този повод Алфред Фосколо, бивш политически затворник, осъден за "шпионаж" в полза на Франция у нас. - Жалко е - така бих описал с една дума излязлата информация. По-скоро ми е жал за Юлия Кръстева. Що се отнася до по-късните й изявления, дадени в интервюта - явно има такава способност да се наглася според конкретната политическа ситуация."

И наистина, случаят с проф. Кръстева може би щеше да бъде по-нормално възприет, ако след промените тя беше разкрила

истината за връзките си с Държавна сигурност

Все пак в много интервюта проф. Кръстева осъжда комунистическата система у нас.

Интелектуалката разказва например за комсомолската организация, за "марксическото правоверие", за пречките пред свободното изразяване и засяга една от зловещите страни на режима: "...шумът на асансьора сутрин преди 6 ч., който винаги може да означава нещо друго, а не един асансьорен шум: било то арестуване или интерниране".

Тя не пропуска и "извършвания подбор още от първите класове, при който имат значение не способностите на децата, а партийната принадлежност на родителите."

В същото време се забелязва и известно необяснимо пресилване на фактите. В интервю за списание "Рьогар" през 2009 г. проф. Кръстева е цитирана да разказва трагичната случка, свързана "с убийството на баща ми в българска болница".

"Никога досега не съм говорила публично за това събитие - споделя проф. Кръстева. - През септември баща ми страдаше от язва на стомаха и трябваше да се подложи на незначителна операция Операция, която трябваше да бъде съвсем проста… Но когато осъзнах, че нещата не се развиват, както беше предвидено, поисках помощ от Елисейския дворец, за да бъде настанен баща ми във френска болница.

Франсоа Митеран беше посетил България през януари 1989 г. и бе така любезен да ме вземе със себе си при това пътуване. Той беше се срещнал с баща ми, който пееше в една църква. Но в София отказаха да транспортират баща ми: социалистическата медицина щяла да направи чудеса…

Два дни по-късно той беше мъртъв. По-късно разбрахме, че е бил подложен на медицински експеримент. Лекар от ГДР се опитал да му трансплантира дванадесетопръстник.

Пълно безумие в страна, в която

липсваха дори хирургически конци

Ето защо се приготвих да отида на погребението му. Баща ми беше много религиозен, но нямаше запазен гроб. Исках да купя, за да бъде погребан според убежденията си.

Дори предложих да го платя с твърда валута, долари. Но това искане беше отхвърлено от властите, които позволяваха само погребения на комунисти от страх от религиозни събирания. Така че баща ми беше кремиран. Това беше много голямо насилие за мен. Приятелите му все пак се събраха за погребална церемония."

В същото време през целия период на комунистическото управление в България не е известно да са забранявани църковни погребения, а още по-малко през последната година от съществуването на режима. Затова някои се съмняват дали в случая навиците на именитата българка от ранното й детство да се съобразява с политическата конюнктура на момента не са надделели и в този случай?