Всичко тънеше в мрак. Ако не познаваш терена, няма как да излезеш, разказва Женя.

 Аварийната система на сградата пищяла в продължение на 4 часа няколко дни преди пожара.

Не ме наричайте герой", казва фотографът Евгени с угрижен вид, след като току-що е спасил 30 деца от огнения ад в мола "Зимна череша" в Кемерово.

На 25 март 64-ма души, сред които 41 деца, загинаха в пламъците, избухнали в киносалон. Седмица по-късно версиите за началото на пожара са различни и нито една не е потвърдена, а гражданите на руския град продължават да твърдят, че жертвите са много повече. Според тях 300 овъглени трупа били натоварени на камиони и откарани незнайно къде.

На фона на тези мрачни данни обаче изпъкнаха подвизите на героите, помогнали голяма част от децата да бъдат спасени от лапите на огъня. Освен учителката Татяна Дарсалия в огъня да спасява малчуганите се втурва и младият фотограф Евгени.

За героя, спасил 30 деца, започва да се говори още в първите часове на трагедията. Много хора го виждат как се втурва в огъня, но никой не може да каже как изглежда, кой е той. В един момент всички започват да си мислят, че става дума за измислен герой, който има за цел да повдигне духа на изплашените граждани на Кемерово.

Докато негова снимка не се появява на страниците на "Комсомолская правда" и се оказва, че героят всъщност е истински. Журналистка от вестника случайно се сблъсква с него, вървейки по коридорите на доброволческия щаб.

"Не искам да пишете за мен. Не споменавайте фамилията ми. Не съм герой", казва скромно Евгени и я отминава.

Оказва се, че Женя работи в аниматорска фирма, а самият той е собственик на няколко детски творчески клуба, единият от които носи неговото име.

В ужасяващия ден Евгени организира школа по танци, а самият той изпълнява ролята на фотограф. Площадката им се намира най-близо до кинозалата, от която тръгва огънят.

"Бях близо до батута, когато той пламна - разказва Евгени. - Сигурен съм, че беше палеж. Гумата изгоря буквално за няколко секунди. В средата на пламъците имаше дете. Успях да го издърпам, преди да изгори."

Според думите на Женя алармата не сработила, а дни преди това имало проблем с нея - пищяла цели четири часа, без да спре. Най-вероятно, за да си осигурят спокойствие, собствениците на мола просто са я изключили, тъй като не вярвали, че подобна трагедия може да се случи.

В обсега на Евгени са около 60 деца. Той намира противогаз, който е просто реквизит за сценките на аниматорите. Слага го на лицето си и започва да се бори с димната завеса, крещейки, че всеки, който го види, трябва да отиде при него.

Женя има още едно предимство пред огъня - самият той като собственик на детски клуб многократно е организирал курсове за действия при извънредни ситуации. Младежът много добре знае как да събере децата и възможно най-бързо да ги изведе от горящия мол.

"На ледената пързалка лежаха пет малчугана. Веднага се втурнах да ги събирам - разказва Женя за минутите след избухването на пожара. - Докато излизахме от мола, вървяхме в пълен мрак. Дори табелите за аварийните изходи не светеха. Дишането ни беше затруднено, а ако не познавахме сградата, никога нямаше да излезем оттам."

Навярно точно това се е случило с повечето хора, които са изгубили живота си в "Зимна череша" - пълният мрак ги е погълнал. Клоуни и други аниматори също събират деца и ги водят към изходите според думите на Евгени.

След като успява да спаси близо 30 деца, той се отправя към доброволческата щабквартира и не си тръгва оттам в следващите три дни. Предоставя всички снимки и показанията си на разследващите органи, а и на медиите, които бързат да разкажат героичната му история. Само че 24-годишният младеж не желае да се подписва с името си - кадрите си той предоставя безвъзмезно, историята си разказва, без да иска фамилията му да бъде споменавана. Родители стискат ръката му в щаба, други го питат защо не е спасил и техните деца, а той смутено отговаря, че дори не може да си представи, че някъде зад онези огромни врати малчуганите са били заключени.

Въпреки опитите да се скрие социалните мрежи бързо откриват смелия Евгени, а благодарни руснаци го заливат с хвалебствени слова. Дори тези, чиито наследници са загинали в пожара, са благодарни, че е спасил нечие друго дете.

Вниманието обаче сигурно е дошло в повече на 24-годишното момче, тъй като след няколко поста, последният от които гласи: "Моите съболезнования. Знам, че много деца загинаха в онзи мол. Съжалявам за всички онези, които не успях да спася", профилите му във фейсбук и "ВКонтакте" биват деактивирани и скрити от обикновените хора, искащи просто искат да изразят своята благодарност.