В момента в Анкара се провежда тържествена среща на султаните на двете империи с най-пряко, трайно и пагубно въздействие върху историческата ни съдба през последните няколко века.

Поредно действие от постановката на сближаване между Путин и Ердоган (която все повече напомня на 30-те и 40-те години на XIX век, но това е донякъде отделна тема).

На този фон, българското правителство, ротационен председател на Съвета на ЕС, прави непрекъснати демонстрации на близост с двамата султани. Демонстрации, които ни отдалечават от единствения източник на сигурност, сила и самочувствие пред лицето на подобен азиатски съюз - единството на Запада, проектирано като Шенген, обща политика по сигурност на ЕС и скрепяване на съюзническите връзки през Атлантика.

Това е единствената линия на политическа идентичност, която следва да ни интересува - защита на националната сигурност чрез принадлежност към модерния западен свят и отхвърляне на агресивните попълзновения от изток. Всичко друго - леберали, консерви, досиета на видни интелектуалци, джендъри и други глупости, са куки за шарани. Ченгетата, които ни поднасят тези манджи, са същите, които говорят за България като "мост" между Европа и Азия.

Тц, единствената смислена национална позиция е да откажем да бъдем мост. Защото при конфликт, първо взривяват мостовете...

От фейсбук