С циклично гладуване се достига до дълголетие, стимулира се имунитетът и се предотвратяват множество болести – сърдечносъдови проблеми, диабет, дори рак, твърди професор Валтер Лонго - специалист по клетъчна биология и геронтология в университета на Южна Калифорния. Неговият революционен режим вече има хиляди последователи по цял свят.

Професорът разработва режим за цикличен фастинг, с който твърди, че се предотвратяват много от болестите, свързани с остаряването. Резултатите, публикувани в сп. Cell Metabolism, показват, че с този тип хранене се повишава количеството регенеративни стволови клетки, нараства броят на новите неврони, намаляват се възпаленията в организма, забавя се загубата на костна маса и се подобряват когнитивните способности.

Професорът обяснява, че години наред провежда опити с маймуни, които са подлагани на калориен дефицит. Резултатите са категорични, че при над 95% от тях не са се развили проблеми като диабет, сърдечносъдови инциденти и рак. Според специалиста причина за това е, че когато организмът изпитва глад, той "гори" запаси и се отървава от най-ненужните клетки. Така едновременно се изхвърлят натрупани отрови и се "рециклират" клетки, които не функционират оптимално. Сред ползите от периодичното гладуване той изрежда също забавянето на стареенето, загубата на мазнини, понижаването на нивото на т.нар. "лош холестерол", регулирането на кръвното налягане. При опитите професорът доказва, че с глад се регенерират бетаклетките в панкреаса, които са отговорни за "разпознаването" на глюкозата и отделянето на инсулин. Това дава надежда на специалистите да смятат, че с подходящ режим е възможно не просто да бъде предотвратена появата на диабет, но и да бъдат държани симптомите под контрол при пациенти, вече засегнати от болестта.

Професор Лонго обаче подчертава, че пълният глад и дори цикличният фастинг имат и негативен ефект върху тялото - може да се стигне до замайване, отпадналост, дори припадъци и хипогликемични кризи. Ученият подчертава, че гладуването може да се окаже дори смъртоносно при хора, които приемат силни медикаменти или са на инсулинова терапия. Той дава пример за случай от преди няколко години, когато пациентка в Италия, диагностицирана с мултиплена склероза, самоинициативно се подлага на цяла седмица фастинг и умира.

Затова той препоръчва периодично гладуване да се практикува от хронично болни единствено под строг лекарски контрол или дори в лечебно заведение. Според професор Лонго най-добрият начин на гладуване не е чистият глад, а калориен дефицит или т.нар. "режим, имитиращ фастинг". След години опити екипът на клетъчния биолог изчислява, че идеалният вариант е намаляване на калорийния прием с 30-40% за период от пет дни. Точният режим се преценява според всеки пациент, но в общи линии представлява постепенно ограничаване на приема за деня с 10% първия ден до 50% през последния ден. Целта е да се приемат около 1000 калории дневно първите дни, докато се стигне до 700 в последния. В дневното меню протеините трябва да са под 10% от общия хранителен прием, въглехидратите - 40%, а мазнините - 50% – но не животински и не трансмазнини, а единствено от растителен произход. Ограничават се напълно захарите, бялото брашно, газираните напитки, алкохолът. Консумират се предимно зеленчукови супи, пие се и чай от лайка. Професорът препоръчва "режимът, имитиращ гладуване" да се спазва в продължение на пет дни и да се повтаря веднъж на три месеца. За някои пациенти е възможно да се прилага веднъж месечно, но отново единствено след консултация с лекар.