Когато си в непознат град:

Вървиш по улица и изведнъж виждаш изящна църква, сгушена между сградите; опитваш се пътьом да надзърнеш през витрината на ресторант, за да отгатнеш дали наистина е вкусно там; срещаш изключително красиво момиче и истински въздъхваш, с глас, защото повече няма да я видиш.

Влизаш в случаен малък музей и знаеш, че ще е оскъден и скучен, но винаги в една от заличките има скулптора, която е впечатляваща; сядаш на масата отвън в някакво кафе и си вземаш три различни десерта, единият е чудесен.

Ходиш по улица, която става все по-мръсна и неприятна, ти вече започваш да се тревожиш, защото явно си се нахакал в гетото, след което изведнъж тя излиза на облян със слънце площад, пълен с красиви хора.

Връщаш се към хотела, този път от другата страна и виждаш магазин, в който има всичко, което си купил, само че много по-евтино.

Пак отиваш на онази улица с момичето, защото може би минава оттам всеки ден; зяпаш местен вестник на език, който не знаеш, но се мъчиш да отгатнеш за какво пише; няма никакъв смисъл, но все пак флиртуваш с девойката на рецепцията; отиваш да разгледаш нещо, за което си чел и гледал в интернет предварително, на живо е безинтересно; упражняваш се да казваш добър ден и благодаря без акцент, почваш да ги ломотиш на всеки срещнат; чудиш се защо няма никакви котки; запазваш си диплянките и брошурите, за да имаш спомени след години...

От фейсбук