Преобличат като милиционер вътрешния министър Ангел Солаков, за да го измъкнат от Стара Загора

Разлютен играч вкарва дясно кроше и затвърждава с ляв прав. Наказателната акция се случва точно пред очите на главния съдия на "Дунав" - ЦСКА Георги Кабаков. Реферът явно точно в този момент е връхлетян от кокоша слепота и не показва задължителен червен картон на бияча в "червена" фланелка Чорбаджийски.

Малко преди това негов колега се излага жестоко на мача "Септември" -"Лудогорец" и подарява победата на шампионите с измислена дузпа в добавеното време на срещата. Гореспоменатите гафове разбуниха духовете, а от "Левски" поискаха оставката на шефа на съдиите Петър Петров. Той взе, че послуша "синьото" ръководство и я подаде, а босът на БФС я прие без възражения. Така духовете уж се успокоиха, но това със сигурност е временно примирие. Битката за първото място е жестока и всяка съдийска грешка ще вдига олелия до бога.

Което със сигурност не е нищо ново в българския футбол. Родните играчи, треньори, босове, че и масажисти така и не се научиха да не скачат на рефера при всяко спорно решение. В Англия отдавна са решили проблема. Кажеш ли някоя дума накриво срещу съдията след мача, моментално изхвръкваш за няколко мача, че и солена глоба плащаш. У нас главните действащи лица са много по-широко скроени и псувните по човека в черно на терена рядко се наказват. Крошетата в зъбите на арбитрите са малко по-друга работа и за тях все пак идват санкции за по няколко месеца престой извън терена. Но никакви наказания не могат да успокоят непокорната душа на средностатистическия ритнитопковец в България. Когато е ядосан, той бута, обижда, плюе и понякога шамаросва човека с картоните. След това гузно се извинява пред камерите и моли за прошка, защото си бил изпуснал нервите.

Това в рамките на шегата, но сериозно погледнато, в българското съдийство винаги е вряло и кипяло, а много от родните рефери пострадаха сериозно на и извън терена. Още по времето на уж железния комунистически строй арбитрите са тероризирани по селските стадиони, което сякаш се превръща в нормална практика за това ниво на българския футбол.

Един от големите скандали с участието на съдиите е от далечната 1970 г., когато "Левски" гостува на "Берое" в Стара Загора. Мачът върви нервно, а напрежението ескалира в 89-ата минута, когато "синята" легенда Сашо Костов отива да бие корнер, но преди това взима лимонадено шише и имитира, че ще го хвърли по публиката. Впоследствие изпълнява ъгловия удар, след който Добромир Жечев отбелязва. Домакините бурно протестират, че преди това е имало фал срещу вратаря им Тодор Кръстев. Играчите заобикалят Борис Трендафилов, който се чуди как да се измъкне от мелето. 

На трибуните също става страшно. Озверелите фенове са готови да линчуват министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, който е отявлен фен на "Левски". Две пожарни коли разпръсват подивелите старозагорци, а Солаков е преоблечен като милиционер, за да бъде изведен от стадиона. БНТ спира излъчването на срещата, тъй като случилото се на стадиона може да се възприеме като бунт срещу властта.

След идването на демокрацията никой вече няма намерение да спира камерите, когато на терена стане горещо. Само че за мъжете със свирка в ръка става опасно извън терена, където ги няма журналистите. В мътните години на прехода силовите групировки пренасят съревнованието си на футболната арена и използват разнообразни силови методи за взимане на надмощие.

Яки мъже в черни фланелки и черни очила редовно съветват съдиите преди мача какво точно да отсъждат на терена, за да не пострадат.

Лошото е, че от другата страна също пращат биячи да следят дали се свири правилно и накрая винаги има недоволни. Незабравим ще остане финалът за Купата на България между "Левски" и "Славия" на 1 май 1996 г. Това са времената на СИК и ВИС. Първата групировка стои зад "белите", а втората индиректно подкрепя "сините".

Главният съдия Митко Митрев сигурно е осъзнавал, че както и да свири, ще има недоволни. Дали от притеснение или по други подбуди, той тотално обърква мача и четвърт час преди края му президентът на "Левски" Томас Лафчис вади отбора. В настаналата суматоха купата е прибрана обратно в тунела и по-късно е връчена на "белите".

Жестоко си пати реферът на скандалния мач "Септември" - "Металург" през ноември 1997 г. Марко Налбантов е пресрещнат от мутри на излизане от София и е брутално малтретиран. Впоследствие младият съдия прекратява кариерата си.

В историята ще остане и сблъсъкът на Христо Порточанов с рефера Веско Богданов. На полувремето на мача "Нефтохимик" - ЦСКА босът на бургаския тим нахлува в съдийската стая и заплашва рефера, че ще изпразни цял пълнител в корема му, ако не обърне свирката. Впоследствие Порточанов отрича да е вадил пистолет и да е отправял заплахи.

Годините минават и действителността у нас уж става по-европейска и приветлива. Под излъскана повърхност обаче продължават да съществуват опасни течения. Някои от най-известните ни рефери са жертви на жесток побой.

През 2006 г. популярният рефер Христо Ристосков е пребит пред дома си. Трима биячи го събарят на земята и започват да го ритат. Реферът остава да лежи до идването на линейката, която го кара в болницата. Малко преди нападението Ристосков свири дербито "Левски" и ЦСКА, след която "армейците" го обвиниха, че ги е ощетил.

След нападението се вдига голям шум и босът на БФС Борислав Михайлов настоява пред тогавашния вътрешен министър Румен Петков престъплението да бъде разкрито. Това, естествено, не се случва и така и не става ясно дали съдията е бит заради изявите си на терена или има други причини за бруталното покушение.

Мистерия останаха и подбудите на биячите, които биха жестоко международния рефер Антон Гецов. 41-годишният тогава преподавател във великотърновския университет е бит с гумени палки от трима яки мъжаги. Нападателите не са разкрити, а самият Гецов няма обяснение кой и защо го е млатил толкова свирепо.

Полиция тогава работи по три версии за нападението срещу Антон Гецов. Първата е свързана с дейността му като футболен съдия. Втората е, че той може да е станал жертва на случайно нападение на улични бандити. Най-вероятната версия за атентата срещу доцента обаче е отмъщение на недоволни студенти.

"Пребиха ме заради футбола", е категоричната позиция на друг от пострадалите ни известни рефери. Валери Петровски е нападнат в автомобила си, докато чака съпругата си. Опомня се в "Пирогов", където му съобщават, че има мозъчно сътресение и няколко фрактури.

"Частен бизнес не развивам, така че нападението е свързано с изявите ми като съдия. Заплахи не съм получавал. Най-вероятно е поръчано от хора, които не ме искат в българския футбол", обявява тогава Петровски. Поръчителите на покушението остават неизвестни и до днес.

Доста по-леко се размина един от най-добрите ни рефери Антон Генов, който е блъскан и заплашван в тунела на ст. "Васил Левски" от шефове на "Черно море". Генов вдига доста голям шум и настоява да бъдат прекратени мутренските прийоми в българския футбол.

Под светлината на прожекторите застава и друг рефер, който настоява да покаже как е пострадал, само и само да накара отговорните фактори да се задействат и да спрат насилието, упражнявано над негови колеги. През 2013 г. реферът Димитър Димитров отива в сутрешния блок на Би Ти Ви, за да покаже раните си, получени от злощастния му сблъсък с бияч от селското отборче "Ракета" (Букловък).

Реферът е свален на земята и жестоко ритан, но като по чудо се разминава само със сериозни синини.

Има обаче и един случай, в който съдията нанася побой над футболист. Бившият вече елитен рефер Момчил Врайков натупва играч на "Раковски" (Севлиево) и получава административно наказание.