Елизабет Александра Мери Уиндзор е възпитана строго и по правилата за аристократка. Към нея обаче няма чак такъв интерес като малка, защото тя дори не е сред първите претенденти за наследяване на короната. Тогава едва ли някой предполага, че тихото и скромно момиче ще се превърне в най-великия владетел на Великобритания.

До десетгодишната си възраст Елизабет израства спокойно и без около нея да се вдига излишен шум. В един момент обаче се оказва в светлината на прожекторите. Причината е, че изведнъж се разбира възможността някой ден да седне на трона. Баща й става крал напълно ненадейно дори за самия него на четиридесет и една години. След като Едуард VIII абдикира, за да се ожени за американката Уолис Уорфийлд Симпсън, на трона се качва бащата на Елизабет – Джордж VI. Дотогава всички го наричат просто Бърти и се оказва, че той е най-шокиран от развоя на събитията. Кралят открито признава, че не е подготвен за тази роля и споделя с братовчед си: “Никога не съм искал това да се случи. Дори не съм виждал държавен документ! Аз съм просто един морски офицер; това е единственото, от което разбирам.”

В една от най-емблематичните биографии “Елизабет, кралицата” Сали Бидъл Смит описва как, когато съобщават на двете сестри, че баща им ще наследи короната, по-малката Маргарет се обръща към Елизабет с думите: “Това значи ли, че ти ще трябва да станеш следващата кралица?”, на което тя отвръща: “Да, някой ден”. А реакцията на Маргарет е съвсем искрена: “Горката ти”. Всичко се променя буквално за дни в живота на Лилибет, както дотогава я наричат всички. Тя вече е първата престолонаследница и очакванията към нея стават огромни. Дори всекидневните й отношения със семейството й не са същите. Тя даже вече няма право да нарича родителите си “мамо” и “татко”, а е длъжна да се обръща към тях с “Ваше величество”.

В същото време всичките й познати и малцината приятели, които от този момент нататък намаляват все повече, са длъжни да поздравяват самото момиче с реверанс и да го наричат “мадам”. Това е по-тежко за Лилибет, отколкото за околните. Тя се оказва с плътна програма от часове по история, география, граматика, литература, поезия и творческо писане. Наети са й и специални учители по музика, танци и френски. Бъдещата кралица е възпитавана строго и е учена да бъде скромна, сдържана и подредена. Сали Бидъл Смит обяснява: “За да научат Лилибет на ред и умереност, бавачките я карали да подрежда вещите си в спретнати редици, да съхранява опаковъчната хартия прецизно сгъната, а панделката – старателно навита, както и да гаси ненужните светлини. Седмично на принцесата й били отпускани по 5 шилинга – полезна, макар и изкуствено наложена възпитателна мярка, тъй като годишният й доход възлизал на 6000 лири. Когато се събличала, бъдещата кралица покорно сгъвала дрехите си и ги поставяла под специална покривка от тюл и дантела; никога не оставяла части от облеклото си на пода или пък захвърлени на облегалката на някой стол.” На тринайсет на принцесата е възложено да ходи два пъти седмично при сър Хенри Мартен, заместник-ректор на колежа “Итън” и съавтор на “Основи на британската история”, за да може да изучава сложната материя на Британската конституция. Когато е на шестнайсет, родителите й наемат белгийска виконтеса да й преподава френска литература и история.

Сали Бидъл Смит пише: “От Елизабет не се очаквало да блести с ум, камо ли пък да бъде интелектуалка. Тя нямала съученички, спрямо които да измерва напредъка си, нито поредици от трудни изпити… Докато е била девойка, всеки ден в програмата й имало време, отделено за “самостоятелно четене” на произведения от Стивънсън, Остин, Киплинг, сестрите Бронте, Тенисън, Скот, Дикенс, Тролъп и други автори, предвидени от образователния канон. Но предпочитанията й тогава, пък и като зряла жена, клонели към историческите романи… Десетилетия по-късно, докато отличавала Дж. К. Роулинг за поредицата й за Хари Потър, кралицата казала на авторката колко много книги е прочела като дете и споделила с нея следното: “Те се оказаха много полезни за мен, защото ме научиха да чета бързо, а сега ми се налага да чета доста.”

Сред всичките тези ангажименти и факта, че винаги е сама или единствено в компанията на сестра си, се оказва, че Елизабет всъщност няма много приятели. Утежняващи ситуацията са и всички формални изисквания към евентуалните такива. За сметка на това още от малка бъдещата кралица има възможността да общува с всякакви високопоставени хора, посещаващи краля. Кралицата-майка й дава много ценен урок: “Ако нещо или някой ти се струва скучен, проблемът е в теб” и младата принцеса се научава да намира подход към всекиго. Елизабет старателно се подготвяла за ролята си. Това, което й носи истинска радост, е ездата. Още когато е на три, започва да взима уроци по езда и всъщност този спорт остава най-прекрасният за нея. Години по-късно споделя, че галопирането и прескачането на препятствия й носят пълно усещане за волност и я освобождават от ограниченията на официалния й живот. Обяснява го с това, че “пред конете всички са равни”.

Когато е на седем пък Лилибет получава като подарък от баща си първото си куче – уелско корги - порода със заострена муцуна, големи уши и къси крака. Те завинаги остават любимият вид на кралицата и с течение на времето се превръщат в нейна запазена марка.

Защо Елизабет II не отива на втората сватба на сина си Чарлс, четете в хартиеното издание на "168 часа".