Животът си е толкова същият. Само дето на нас ни се случва за първи път
Малко е обезкуражаващо...
2018 е.
И все още е нищо по-различно от "Епос за Гилгамеш", от 66 сонет на Шекспир, от Пиета на Микеланджело, от сутиена на Мадона, захвърлен срещу Шон Пен през 80-те и в частност срещу дъщерите на Сара Пейлин в задушните стаи на майките им...
Сто милиона години, сто милиона герои, сто милиона микрореволюции, войни, сто милиона тъпотии, сто милиона смърт и сто милиона божествени корици на списания, сто милиона Тръмп и сто милиона фолоуърс на Ai Weiwei, защото Азия си идва, и тя е новите Междузвездни Войни.
Сто милиона все същото. За да вденем поне малко, че сме чудовищно банални. И че все още нищо ново не се е родило под слънцето. И че все същите стари хлябове текат по все същите стари реки.
И все са си по вятъра.
Животът си е толкова същият. Само дето на нас ни се случва за първи път. Няма страшно.
Enjoy!........ :-)
От фейсбук