След Февруарската революция, довела до падането на царизма в Русия, страната постепенно изпада във всеобщ хаос – икономически, политически и военен. Временното правителство не съумява да овладее положението, вследствие на което властта е крайно нестабилна.

Нещо повече, както казва един тогавашен политически наблюдател, тя направо се търкаля по улиците и само чака някой да я вземе. Кандидати има, но не всички са в състояние не само да я вземат, но и да я задържат. Такава задача пръв Ленин поставя пред своите съмишленици.

Но самият той се намира в Швейцария и е почти невъзможно по традиционен начин да се добере до Русия. Тогава на помощ му идва Германия. По това време още бушува Първата световна война, в която Русия и Германия са противници. Временното правителство е обявило, че ще продължи войната, като изпълнява съюзническите си задължения към Антантата. А Ленин прави изявления, че ще изведе Русия от войната, което е много благоприятно за германското командване, тъй като тогава ще остане да воюва само на Западния фронт. Ето защо то се заема със задачата да осигури завръщането на Ленин в Русия.

Прословутото пътуване в пломбирания вагон

През юли в Швейцария е оборудван специален пломбиран вагон, с който Ленин и някои от съмишлениците му ще трябва да се придвижат до Русия. Пътуването се осъществява почти безпрепятствено през Швейцария и Германия.

Затрудненията идват, когато вагонът стига в Швеция, защото страната е неутрална във войната и се стреми да спазва своите обязаности като такава, поради което пътуващият за Русия (през Финландия) вагон подлежи на проверка. По това време в Швейцария се провежда Цимервалдската конференция на европейските социалисти, които разглеждат ситуацията в Стария континент, с оглед на възможностите за по-скорошно приключване на войната и уреждане на положението след установяването на мира. Сред българските делегати са Никола Харлаков и съпругата му Койка Тинева (преди това тя е била съпруга на Никола Сакаров). Двамата са били тесни социалисти, но са изключени от партията заради проповядването на неопрогресистки идеи.

Въпреки това те се ползват с доверието на руските революционери и те смятат да включат Никола Харлаков и Койка Тинева сред придружителите на Ленин при пътуването му до Русия. Впоследствие обаче този вариант отпада, но сред придружителите на Ленин попада друг българин. Това е много малко известният, дори и на историците, Никола Стойнов (или Стоянов), с литературен псевдоним Н. Самин. Той пътува заедно с Ленин в пломбирания вагон до Петроград.

Васил Радославов следи отблизо събитията

България е силно заинтересувана от развоя на събитията в Русия.

Тя е съюзник на Германия и от това кой ще бъде победител в Първата световна война зависи и нейната по-нататъшна съдба. Ето защо за нея също е изгодно Русия да излезе от войната и тя да приключи колкото може по-скоро. През 1916-1917 г. България е постигнала своите цели във войната и се стреми да запази полученото статукво. Затова през декември 1917 г. министър-председателят Васил Радославов изпраща в Русия широкия социалист Янко Сакъзов със задачата

да установи

контакт с Ленин

и да го запознае с българския национален въпрос. Той обаче не успява да изпълни възложената му мисия.

Затова в началото на 1918 г. Васил Радославов изпраща делегация, оглавявана от Стефан Чапрашиков, в състава на която влизат тесните социалисти Роман Аврамов, Борис Стоманяков и Иван Шаблин. Те пристигат в Петроград, но също не успяват да се срещнат с Ленин. Успява само Иван Кинкел, който, според дипломата Рачо Косев, е личен приятел на вожда на Октомврийската революция.

Той не е упълномощен от Радославов да води преговори, но по своя инициатива запознава Ленин с българския въпрос и според него вождът на болшевиките се е отнесъл с разбиране. Същевременно на нашия посланик в Стокхолм – Димитър Ризов, е възложено да следи колкото може по-отблизо събитията в Русия и да докладва за тях. Неочаквана помощ обаче идва от знаменития руски лекар Николай Семашко, който е един от най-близките сподвижници на Ленин. През 1913 г. той е участвал в социалистическото движение в България и оттогава е запазил добри спомени за страната ни. Затова сега се застъпва пред Ленин за нашата кауза.

България сред победителите

на Русия

След трудни преговори на 3 март 1918 г. се подписва Брест-Литовският мирен договор между Русия и Централните сили, сред които е и България. В хода на преговорите, започнали на 15 декември 1917 г., от българска страна участват полк. Петър Ганчев - адютант на цар Фердинанд, министър Христо Попов и дипломата Андрей Тошев. От руска страна главен преговярящ е Лео Троцки, който категорично възразява срещу прекалено големите, според него, искания на германците, и преговорите са изправени пред провал. Но Ленин, който иска мир на всяка цена, го сменя с Григорий Сополников и преговорите продължават.

Така се стига до 3 март 1918 г., когато се подписва мирният договор. Датата не е случайно съвпадение с нашия национален празник. Без да сме й обявили война, Русия изпраща войски срещу българите на Добруджанския и Македонския фронт, а по море напада и бомбардира Варна, Балчик и Каварна. Иван Вазов пише няколко стихотворения, в които риторично пита руснаците какво търсят в българските земи. Отношенията между двете страни се изострят до крайна степен. Дори катедралният храм “Александър Невски” е прекръстен на “Кирил и Методий”. Затова българската делегация в Брест-Литовск иска мирният договор

да бъде подписан именно на 3 март, точно 40 години след Санстефанския, за да се покаже, че сега България със свои сили успява да обедини Отечеството. Тъй като държавите победителки в договора са подредени по азбучен ред, на първо място сред тях е България. Поражда се въпросът защо на първо място не е Австро-Унгария, но това е така, защото официално страната се нарича Osterreich- Ungarn. А на второ място е Германия с официалното си име Deutschland. От българска страна той е подписан от дипломатите Андрей Тошев и д-р Теодор Атанасов, и от вече повишения в генерал адютант на царя Петър Ганчев. Условията за призналата се за победена Русия са изключително тежки. Според Брест-Литовския мирен договор тя губи територии с площ от 1 млн. кв. км и население 60 млн. души. Наложени са й контрибуция от 6 млн. марки и други материални репарации, част от които получава България. Между България и Русия е подписано отделно споразумение, като приложение № 4 към договора.

Опит за извличане на полза от ситуацията

Де факто обаче нашата страна не получава никакви съществени придобивки от сключването на договора, ако не се смята моралното удовлетворение, че е сред победителите, много малка част от контрибуциите, а от огромния руски Черноморски флот само 4 миноносеца. Тогава, по инициатива на полковник Стоманяков, който лично се познава с Ленин от Цимервалдската конференция, двамата се срещат и обсъждат предложението на българската страна за взаимна изгода, което предварително е одобрено от цар Фердинанд.

Според него вместо флота да бъде предаден на страните-победителки, но всъщност почти целия на Германия, да се разиграе морска битка край Варна, при която да се инсценира пленяването на руския флот от българския. В резултат на това България да придобие завинаги 2 броненосеца, 10 крайцера и 30 миноносци, а останалите да се върнат на Русия след окончателното приключване на войната. Ленин приема много насериозно идеята и я поставя на обсъждане със съратниците си, защото тя наистина е изгодна и за Русия. Германската агентура обаче разкрива тези ходове и кайзерът заплашва, че ако замисълът се осъществи, ще поднови военните действия срещу Русия. Ето защо Ленин заповядва целият руски черноморски флот да бъде потопен край Новоросийск.

България не успява да се сдобие и с обещаните й териториални придобивки, които при това са обвързани с договори. Спроред българо-германската военна спогодба от септември 1915 г., ако Румъния влезе във войната на страната на Антантата, при победа България ще придобие цяла Добруджа. Вместо това тя получава само Южна Добруджа (връща си това, което й е отнето след Втората балканска война), а Северна е обявена за кондоминиум – съвместно владение на всички страни от Централните сили. Едва през септември 1918 г. цяла Добруджа се дава на България, но тогава вече е много късно, тъй като вече се очертава категоричната победа на Антантата, която ще диктува следвоенните условия. Брест-Литовският договор е в сила до 13 ноември 1918 г., когато след като Германия се признава за победена от Антантата, е анулиран от Русия.

Сталин замислял втори Брест-

Литовски договор

След нападението на Германия над Съветския съюз, през 1941 г. немските войски настъпват на широк фронт и завладяват големи територии. Сталин изпада в паника и в една среща с Берия и Молотов споделя, че спасението е в сключването на мирен договор с Хитлер, като му се предложат Украйна, Белорусия и прибалтийските републики. Възлага на висшия служител от НКВД – Павел Судоплатов, да се свърже с българския посланик в Москва – Иван Стаменов, чрез който предложението посредством цар Борис ІІІ да стигне до фюрера. Стаменов обаче иска среща със Сталин, такава се провежда и на нея той казва на съветския вожд, че подобни предложения са неосъществими, защото Хитлер иска не само територии, а да унищожи Съветския съюз. Добавя обаче, че това няма да стане, защото дори да стигне до Урал, той вече ще бъде изтощен, а след това и разгромен. След срещата си със Стаменов Сталин споделя с Молотов – “Този човек ми отвори очите.” Най-високопоставеният българин в съветската йерархия

Това безспорно е Кръстю Раковски, известен в Русия като Христиан Георгиевич Раковски. Той е роден в Котел на 1 август 1873 г. Майка му - Мария е дъщеря на Нанка Търпанска, сестра на Г. С. Раковски. Като ученик във Варна приема фамилното име Раковски, а преди това е носел бащиното - Станчев. Следва медицина в Женева, защитава докторска дисертация по псхииатрия в университета в Монпелие. Описва и подрежда архива на Г. С. Раковски и го предава на Етнографския музей в София. Той е сред основателите на женевската група на българските социалдемократи, участва в дейността на Втория и в учредяването на Третия интернационал. От 1905 до 1917 г. е в Румъния, където става един от основателите на румънската социалдемократическа партия и е сред водачите на румънското социалистическо движение. Опитва се да организира революция, заради което е изгонен от страната. Заминава за Русия, където се сближава с Ленин и става един от най-близките му сътрудници. Между двамата се установяват много дружески отношения и затова, когато един път Ленин го среща и му казва ДУРАК, което на български означава глупак, той го пита защо го обижда. А Владимир Илич му отговаря, че го поздравява с Доброе Утро РАКовски, но съкратено. Ленин има много голямо доверие на Кръстю (Христиан) Раковски и затова го назначава за министър-председател на Украйна, на който пост е от 1919 до 1923 г. След това е заместник-комисар по външните работи на Съветския съюз, посланик в Лондон и Париж. След смъртта на Ленин се сближава с Троцки и влиза в конфликт със Сталин. Затова е изключен от болшевишката партия и е заточен в Централна Азия. През 1934 г. е реабилитиран и заема отговорни постове в различни министерства. Скоро след това обаче отново изпада в немилост пред Сталин и е осъден на дългогодишен затвор. През 1941 г. попада в списъците за ликвидация и е разстрелян. Погребан е в град Орел. Реабилитиран е през 1988 г. Той е първообраз на главния герой в нашумелия роман “Мрак по пладне” от унгарско-британския писател Артур Кьостлер.

Генералът на снарядите

Така наричат родения на 25 януари в Свищов Симеон Ванков. Той има изключително богата военна биография в българската и руската армия. През 1911 г. император Николай ІІ го удостоява с чин генерал. Но той се проявява не само във военното дело. Когато е изпратен на служба в Хабаровск, допринася изключително много за развитието на града. Най-известен е обаче с дейността си по време на Първата световна война. През нея Русия изпитва остър недостиг от снаряди. Тогава с този проблем се заема Симеон Ванков, като за целта мобилизира дейността на десетки по-едри и стотици по-дребни предприятия. Създадената организация е кръстена с неговото име - Ванкова. Благодарение на нея производството нараства от 430 хил. на 1,5 млн. снаряди, с които се задоволяват потребностите от боеприпаси за оръдията. Тогава го наричат генерал на снарядите и е награден с най-високи военни отличия.

През 1917 г. Симеон Ванков се запознава с Ленин, който много високо оценява неговата дейност. Затова след Октомврийската революция, когато болшевиките идват на власт, Ванков е освободен от военна служба, но не е ликвидиран, както става с много други царски генерали. Той е назначен за инженер в Главното артилерийско управление на Червената армия, а след това - за началник на отдела за военна промишленост към Висшия съвет за народно стопанство. Същевременно е преподавател по технология на металите и през 1922 г. става професор.

Умира през 1937 г. в Москва. На гроба му е поставен 3-дюймов снаряд.