Заведението в двора на църквата в ЕСК Лозенец бичи яко музика. Не православна. Западна музика.

Естествено се обадих на 112. Някакси, очаквам, ако Българската православна църква не може да преглътне бежанци, гей, конвенции срещу насилието и други неща, поне да не нарушава обществения ред с партита.

Децата ми, клетите, плод на хетерексуални семейни ценности, стават респективно в шест и седем часа и не е никак приятно някой, особено хора в църковен имот, да им скапва съня. А дори не е лято.

Изобщо, нахалството е толкова голямо, че прелива от всички амвони.

То и разговорът със 112 беше забележителен:

Аз: Добър вечер, обаждам се от София. Заведението в църковния двор е издуло музика

112: Е, то е още десет часа, госпожо

Аз: А вие в колко смятате, че е редно да спре музиката?

112: Не знам, трябва да проверя...

Егати и обществения ред, църквата и въобще.