В бункера ще показват съвременно изкуство Шест дни го строят, шест дни го разрушават

Деветнадесет години след взривяването на мавзолея на Георги Димитров в центъра на София подземията му отново ще отворят врати.

Но не за да приемат тълпи от ученици под строй от цялата страна, за да видят вожда. Мумията не се завръща, както се случва в един филм през 2001 г. Нов живот ще заживеят само покоите ѝ.

Идеята на общината е подземията, в които над 40 г. са лежали тленните останки на Димитров, да се превърнат в място за съвременно изкуство, като се запази бункерната атмосфера.

Трите подземни нива

ще станат филиал на

Софийската градска

художествена галерия,

предвижда решението на Столичния общински съвет.

“Идеята е най-горното ниво, където са се извършвали поддържащите дейности на експоната, да стане подземен музей или галерия. Става дума за доста голямо помещение, което е идеално за изложбена площ. Другите две нива ще се ползват за хранилище на фонда на Софийската градска художествена галерия”, обясни зам.-кметът по култура и образование на София доц. Тодор Чобанов.

Общата площ

на помещенията

е 1461 кв. м

Как “гримьорната” на Димитров да се превърне в подземна галерия, ще реши конкурс, който главният архитект на София трябва да обяви тази година. Жури ще избере проекта за новата визия. Очаква се конкурсът да стартира след 2 месеца. След избора на проект ще е ясно и колко ще струва новата подземна галерия.

“Надяваме се в конкурса да се включат много проектантски екипи и да получим интересни предложения както на конкурса за превръщането на бившата топлоцентрала на НДК в Център за съвременно изкуство”, обясни шефката на комисията по култура и образование към СОС Малина Едрева.

Всъщност идеята на общината за подземна галерия в останките от мавзолея е от 2014 г. Оказва се обаче, че те липсват в кадастъра, за тях няма и документи в архивите. Така през 2016 г. общината актува имота и оттогава той е общинска собственост. Поискани са становища от МВР, НСО и Министерството на отбраната и няма пречки за реализацията на идеята.

Наскоро

алпинист е слязъл

в подземията и

заснел с камера

помещенията.

Вътре имало тонове боклуци, разрушени зони, части от инсталации, контейнери и оборудване, свързано с някогашните функции на подземията.

Затова СОС гласува 100 000 лв., с които подземията ще бъдат разчистени, ще се направят укрепителни дейности, ще се разшири входът и ще се направи стълбище за бъдещата галерия. Укрепването е нужно и за да може отгоре да се постави Бронзовата къща. Артинсталацията, дело на скулптора Пламен Деянофф, ще остане на площада до края на годината.

Друг конкурс пък трябва да сложи край на споровете какво да има на мястото на самия мавзолей.

Идеите за площадката варират от това да се присъедини към Градската градина до това да стане

място за поставяне

на временни

артинсталации или

пък там да има

паметник на

хан Аспарух

Какво ще се случи с пространството, ще реши конкурсът за визията на центъра, който включва зоната около Градската градина.

Той също трябва да бъде обявен от главния архитект тази година, след като преди няколко години беше отменен. Тогава избраният проект предвиждаше да се направи автомобилен тунел под бул. “Цар Освободител” и подземен паркинг за парламента.

Бившият мавзолей се оказа една от най-здравите сгради в София, въпреки че е строен ударно, само за 6 дни през 1949 г. след смъртта на Георги Димитров.

6 дни бяха нужни и да бъде разрушен 50 години по-късно, въпреки очакванията, че с един взрив ще падне на земята.

Георги Димитров умира на 2 юли 1949 г. в Москва. На следващия ден на съвместно заседание ръководството на БКП и правителството решават да се изгради мавзолей, в който да бъдат поставени тленните останки на комунистическия вожд. Наредено било сградата да е готова на 10 юли, т.е общо 7 дни за проектиране и строеж. Според разкази на един от комендантите на мавзолея още на 6 юли зидовете са стигали 2 м височина, а до вечерта е излят и бетонният пояс. На 9 юли мавзолеят вече е почти изцяло облицован с бял камък.

Градежът е

завършен за 138 часа

вместо за планираните 170 часа. На обекта се е работело денонощно, на 4 смени. Знае се, че заради бързането е имало инциденти и жертви, но не е ясно точно колко хора са загинали. Така на 10 юли балсамираното тяло на Димитров е положено в мавзолея. За да изглежда добре пред стотиците посетители, два пъти седмично са овлажнявали ръцете и лицето на бившия шеф на Коминтерна, а

на 2 години се

правела и вътрешна

ребалсамация

Мавзолеят е бил допълнително укрепен и превърнат в противоатомно скривалище, като ремонтите са правени през 1957 и 1978 г.

Тленните останки на Димитров напускат мавзолея на 18 юли 1990 г. Те са кремирани и на 23 юли същата година са погребани в Централните софийски гробища. Още през 1992 г. Столичният общински съвет взема решение мавзолеят да бъде разрушен. Заради липса на пари това обаче така и не се случва. Така 9 г. след като мумията напуска мавзолея, сградата стои празна, докато през лятото на 1999 г. държавата не се заема с разрушаването.

Пада чак от 4-ия

опит, кръстиха

Бакърджиев

Бъки Бомбата

Стотици софиянци се събират в центъра на столицата на 21 август 1999 г. Тълпата обаче остава разочарована - след два взрива мавзолеят само се килва.

На следващия ден е вторият опит. Новият взрив разрушава външната стоманобетонна стена. Разрушаването на мавзолея продължава с машини до 25 август, когато четвърти взрив унищожава покрива. На другия ден механичното разчистване на останките продължава. На 27 август мавзолеят е разрушен.

Заради проточилата се операция, която противно на очакванията не унищожава мавзолея след първия взрив, тогавашният регионален министър Евгений Бакърджиев се сдобива и с прякора Бъки Бомбата.