Няма какво да се залъгваме - социализмът е голямата лъжа на ХХ век.

Въпреки че обещаваше просперитет, равенство и сигурност, той в крайна сметка донесе бедност, мизерия и тирания. Равенството бе постигнато само в този смисъл, че всеки беше равен в мизерията си.

По същия начин, по който дадена Понци схема първоначално носи постижения, но в крайна сметка се срива, исторически социализмът показва ранни признаци на успех. Но всякакви постижения бързо избледняват, когато изплуват основните недостатъци на централното планиране.

Една пирамидална схема в крайна сметка се оказва неустойчива, защото се основава на сбъркани принципи. Колективизмът не е устойчив в дългосрочен план, защото е дефектен още в своя идеен генезис. Социализмът не работи, защото не е в съответствие с основните принципи на човешкото поведение. Провалът му в страните по света може да бъде сведен до един основен критичен дефект - това е система, която пренебрегва стимулите.

В капиталистическата икономика стимулите са от изключително значение. Пазарните цени, системата печалба/загуба и правата на частна собственост осигуряват ефективна, взаимосвързана система от стимули за насочване на икономическото поведение. Капитализмът се основава на теорията, че стимулите имат значение.

При социализма стимулите имат или минимална роля, или са изцяло игнорирани. Централно планираната икономика без пазарни цени или печалби, в която собствеността е изцяло или приоритетно държавна, е система без ефективен механизъм за стимулиране на пряката икономическа дейност. Като не се набляга на стимулите, социализмът е теория, която не съответства на човешката природа и следователно е обречена на неуспех.

Ценовата система в пазарна икономика ръководи икономическата дейност толкова безупречно, че повечето хора не оценяват значението й. Пазарните цени предават информация за относителния недостиг и след това ефективно координират икономическата активност.

Например, когато ОПЕК ограничи доставките на петрол през 70-те години на миналия век, цените нараснаха драстично. По-високите цени на петрола дадоха ценна информация както на купувачите, така и на продавачите. Хората реагираха на недостига, като шофираха по-малко, насочиха се към обществен транспорт и купуваха по-малко мощни коли. Производителите реагираха на по-високата цена, като увеличиха усилията си за проучване на повече петролни залежи. В крайна сметка по-високите цени на петрола дадоха на производителите стимул да изследват и разработват алтернативни горивни и енергийни източници.

Информацията, предадена от по-високите цени на петрола, предостави подходяща структура за стимулиране както на купувачите, така и на продавачите. Купувачите увеличиха усилията си да запазят един по-ценен ресурс, a продавачите увеличиха усилията си да намерят повече от този по-оскъден ресурс.

Единствената алтернатива на пазарната цена е контролираната или фиксираната цена, която винаги предава подвеждаща информация за относителния недостиг. Неподходящото поведение на потребителите е резултат от контролирана цена, защото невярната информация е предадена чрез изкуствена (непазарна) цена.

Социализмът също се срина поради неспособността му да функционира в условията на конкурентна система за отчитане на печалбите и загубите. Системата печалба/загуба е ефективен механизъм за мониторинг, който непрекъснато оценява икономическите резултати на всяко предприятие. Фирмите, които са най-ефективни и най-успешни в обслужването на обществения интерес, се възнаграждават с печалба. Фирмите, които работят неефективно и не обслужват обществения интерес, се "санкционират" със загуби.

Освен че възнаграждава успеха и наказва неуспеха, системата печалба/загуба предоставя силен дисциплинарен механизъм, който непрекъснато пренасочва ресурси от слаби, неуспешни и неефективни компании към такива, които са най-ефективните и успешни в обслужването на частния интерес. Системата за конкурентна печалба осигурява постоянно повторно оползотворяване на ресурсите и придвижва икономиката към по-висока ефективност. Неуспешните фирми не могат да избягат от силната дисциплина на пазара под система печалба/загуба. Конкуренцията налага на компаниите да обслужват обществения интерес или да понасят последствията.

При централизираното планиране няма система за отчитане на печалбите и загубите, която да измерва точно успеха или провала на различните бизнес начинания. Без печалби няма начин да се дисциплинират фирмите, които не обслужват обществения интерес и няма начин да възнаграждават тези, които правят това. Няма ефективен начин да се определи кои икономически дейности трябва да бъдат разширени и кои – да бъдат преструктурирани или прекратени.

Трети фатален дефект на социализма е очевидното му незачитане на ролята на правата на частната собственост за създаване на стимули, които насърчават икономическия растеж и развитие. Провалът на социализма по света е част от т.нар. трагедия на общите блага (по Уилям Форстър Лойд). Тази икономическа концепция се отнася до британския опит от XVI век, когато пасищни земи общински собственост са били предоставени за обществено ползване. Земята в крайна сметка става безполезна, тъй като селяните преексплоатират публичния ресурс.

Когато активите са държавна собственост, няма стимули за насърчаване на дълновидното управление. Докато частната собственост създава стимули за опазване и отговорно използване на собствеността, публичната собственост насърчава безотговорността и отпадъците. Ако всеки ползва общ актив, хората действат така, сякаш никой не го притежава. И когато никой не го притежава, никой не се грижи за него.

Едно от големите изкушения на социализма накратко звучи така: "Отдаваш малко от твоята свобода и да ти даваме малко повече сигурност". Както показа опитът от XX век, сделката е изкусителна, но никога не излиза изгодна. В крайна сметка хората губят както свободата, така и своята сигурност.

Идеи като евтините държавни медицински услуги, публично социално осигуряване, по-високата минималната работна заплата и други ще продължат да примамват обществата, защото на първо четене изглеждат целесъобразни и полезни. Както и всички други социалистически мерки обаче, и те се провалят в дългосрочен план, независимо от първоначалния им замисъл. Тези програми са част от голямата лъжа на социализма, защото пренебрегват важната роля на стимулите.

Социализмът ще остане постоянно изкушение. Трябва да бъдем бдителни в борбата срещу него не само по света, но и тук.

*От фейсбук