На 30 г. вече бях милионер, разказва бизнесменът пред "24 часа"

През март 2015 г. Нова тв започна да излъчва шоуто "Звездни стажанти".  Направено по световен модел, чийто водещ 14 сезона бе Доналд Тръмп, шоуто проследява как 14 участници, разделени на 2 отбора, се справят с бизнес задачи. Отборът, събрал най-малко пари в дадената мисия, трябва да се раздели с някои от играчите. Кой да бъде уволнен у нас решаваше Шарлопов. Тогава той бе наречен и "българският Доналд Тръмп".

Преди шоуто Шарлопов даде интервю за "24 часа", в което разказва за своя път в бизнеса. Ето го:

- Защо се съгласихте да сте част от предаването “Звездни стажанти”, г-н Шарлопов?

- Това е позитивен формат, което беше в основата на моето решение. Случайно съм гледал оригиналната му версия, харесвал съм предаването с Доналд Тръмп. Навремето някоя от българските телевизии го излъчваше и съм виждал какво става в него. Допадна ми начинът, по който Тръмп мотивира хората да покажат максимума от себе си. Уволнение, неуволнение - това са отделни неща. Но в предаването става въпрос за благотворителност и аз смятам, че в България има необходимост от нея. Много мои приятели, пък и аз самият, се занимаваме с различни благотворителни акции - било в домове за сираци, старчески домове, строителство на църкви - това са неща, които зависят от нас, без да парадираме с това, което правим. В предаването ще има 14 каузи, а това прави нещата още по-добри от морална гледна точка за мен. Нямам притеснения от проекта, защото цял живот съм работил с хора. Тук моята задача е да управлявам 14 доказани хора. Аз съм привърженик на това, че у всеки човек има нещо гениално, което е Божа работа. И ако човек намери гениалното и се труди, няма начин да не успее. За мен успехът е дирята, която оставяш. А тя е подчинена на труд, постоянство, амбиция, позитивизъм и креативност. На това уча и децата си - те го рецитират като стихотворение.

- Как се подготвяте за участието?

- Ще ми повярвате ли, че имам усещането, че ми предстои изпит? Уча текстове, запознавам се с портретите на стажантите, дори репетирам вкъщи. Моето участие няма да е епизодично, а ще е значимо. След като съм се хванал за тази работа, трябва да знам сценария, но и да импровизирам и да показвам себе си.

- Как си позволявате два месеца да оставите бизнеса си?

- Моята голяма дъщеря Ева е в бизнеса от 5 г. Тя управлява хотелиерския ми бизнес, някои операции с недвижими имоти, а комуникацията ми с нея е перфектна. Мога само с едно телефонно обаждане и с половин дума да се разбера с нея. Жена ми Бояна също има определени функции в моя бизнес, не като изпълнителен директор. Ако те двете не ме бяха подкрепили и нямаха такива функции, по-скоро нямаше да имам възможност да отделя 2 месеца на това предаване.

- Какво е завършила дъщеря ви Ева и отдавна ли знаете, че тя ще тръгне по пътя ви?

- Тя е завършила бизнес администрация. Учила е в Швейцария, Австрия, Англия, но завърши образованието си в България. Сега подготвя магистърската си степен. За нея най-добрият университет е бизнесът, в който попадна. Поех риска, когато тя беше на 23 г., да ѝ кажа: Виж сега, приключихме с нощните заведения, с мотаенето и трябва да си избереш пътя - или влизаш и почваш да действаш, или си живееш, както искаш, но от моя страна можеш да разчиташ на 200-500 лева на месец. Получиха се някои неща в бизнеса при преструктурирането на управлението и тя пое ангажимента. Е, беше ми мъчно като баща, че първите няколко седмици, докато се научи да чете отчети, приходи, разходи,

ѝ течеше кръв от носа

от напрежение

В момента тя го прави по-добре от мен. Тя се чувства мотивирана, управлява 500-600 човека. Факт, че е Шарлопова и позицията ѝ дойде благодарение на това, че баща ѝ е Шарлопов. Но ако усилията и качествата ѝ не бяха тези, които демонстрира, тя нямаше шанс да оцелее в бизнеса.

- На колко години са другите ви деца?

- Момичетата са на 14 и 12, а момчетата близнаци са на 5 г.

- Те какви искат да станат?

- Трудно е да разберем какво искат да правят, особено за момчетата. Най-малкият, макар че са близнаци - имат минута разлика, иска да е полицай. Говорим си на тази тема - какво правят полицаите, каква е тяхната работа. На Илия му падна зъбче и очаква, че феята ще му донесе костюм на полицай. С майка му сега издирваме къде се продават. А Георги е човек, който иска да успява на всяка цена. Засега мълчи за това какво иска да прави, но виждам, че активно се отнася към спорта. Догодина ще го пусна в школите по футбол, хубаво е хем да го поритат малко да разбере, че не всичко, което хвърчи, се яде, а и енергията им е толкова голяма, че задължително трябва да се занимават с някакъв вид спорт, за да настъпи относително спокойствие вкъщи. Не очаквам от тях още да вземат решения. И двете момичета говорят, че искат да станат адвокати. Имам приятели адвокати и те двете ме питат с какво точно се занимават, печелят ли добри пари. В момента сме на фаза от какво се печелят пари. Аз не възразявам - нека да мислят в тази посока, да търсят себе си. Мисля, че те имат добри заложби да намерят гениалното, което Господ им е дал.

- На какво учите децата си?

- Винаги съм обяснявал на децата си, че не толерирам да демонстрират, че имаме възможности. Днес ги имаме, утре ги нямаме, тогава какво правим. Това, което бих толерирал у тях, е да показват себе си - че са интелигентни, трудолюбиви, възпитани хора. Това на този етап, след това ще ги видим в бизнеса - дали ще могат. Вероятно ще имат собствен път, всеки от тях трябва да има собствен път. Дали навън, дали в България - те обичат България може би вследствие на това, че аз им промивам мозъците. Ела да видиш как цялото ми семейство е с национални носии - от най-малките до най-големия. Всяка година в третия уикенд на август се събираме в Жеравна на фестивал на националната носия. На моята 50-годишнина всичките ми гости бяха с национални носии. Това е начинът, по който аз възпитавам децата си. Малките мъже са с малки национални носии, същите като моята, обяснявам им колко е красива България, имат книжка за 100-те национални обекта, събират печати - вече имат 50 от тях. Какво ще запомнят, няма значение, но усещането за принадлежност го формираме и ние. Да, видели сме и свят, особено момичетата, обиколили сме Европа - това е опит, но България си е България. Това трябва да е каузата на всеки от нас.

- Вие сте завършили българска филология?

- Да, във Велико Търново.

- След това накъде поехте?

- Изтеглиха баща ми от Бургас в София да работи като журналист и аз дойдох тук. Почнах да работя във вестник “Девети септември” - беше вестник на 7-и район на София, икономическата зона, после във “Вечерни новини”, в “Кооперативно село”. Написах книга за историята на едно предприятие, която издадох, платиха ми 2500 лева хонорар, а аз попитах защо толкова. Това е максимумът, ми отговориха. Върнах се вкъщи и казах на семейството си, че повече няма да се занимавам с журналистика. Баща ми ме попита с какво ще се занимавам. Не знам с какво, знам с какво няма да се занимавам, казах. Това е 50% от верния отговор. Почнах да правя културните програми на ресторант в Панчарево, след това да се занимавам с търговия, дойде 1989 г., продадох всичко, а тогава нямаше стока. На 30 г. бях милионер.

- Мислили ли сте да влезете в политиката?

- Нямам такива намерения. Ще се радвам, ако политическите мъже си свършат работата. Ако младите хора почнат да влизат в това. Ще се радвам да виждам, че гражданското общество укрепва, но не в посока платен протест. Нямам в плана си политически проект.