Още акценти от интервюто:

По темата обаче не бива да се прави референдум или ако се направи, да е в краен случай и с въпрос, формулиран по друг начин - народът е умишлено подведен

Да си разкрачен между Изтока и Запада, както е президентът Радев, за мен е национално предателство. Путин не трябва да бъде канен в България - той дестабилизира ЕС

Отказах десетки предложения от цял свят, включително да играя за генерален секретар на НАТО

Написах на Ивайло Московски есемес - да останат заедно и да знаят, че детенцето им остава с тях, като ангел - пазител, макар и в друго измерение

С президента на републиката (2012-2017) разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

- Г-н президент Плевнелиев, покрай Истанбулската конвенция народът е безпрецедентно разцепен. Не се успокоява дори, след като от ГЕРБ временно я изтеглиха. Което със сигурност се отразява и на подкрепата на ГЕРБ, докато тази за БСП расте. Не сте ли разтревожен и какъв е изходът от тази ситуация?

- Разтревожен съм, само че от нещо друго.

Днес много политици

искат да се харесат на

народа, но правят

лоша услуга на

българската държавност.

Радвам се, че министър-председателят Бойко Борисов предложи да се мине текст по текст, с аргументи, в Народното събрание, за да се разбере същността на тази изключително важна международна спогодба. Моят апел е да се подкрепи министър-председателя в това негово предложение. Да се спре с популизма и демагогията по Истанбулската конвенция (ИК), защото и на мен ми стана много, а на горкия български народ - още повече. И президентът Радев, и председателят на втората политическа сила г-жа Нинова изпадат в двоен стандарт - ходят в Европа и обясняват какви заклети европейци са, връщат се в България и яхват вълната на популизма. С идеята да се харесат на народа не влизат в дълбочината на проблема за това как ще се отрази неприемането на ИК и сигналът, че в България правата на жените и на децата не са ни приоритет.

- Защо да не се укрепи тяхната защита през родното законодателство, а не през ИК, в която има притеснителни членове, заради които 18 държави в Съвета на Европа - Великобритания и да не ги изреждам всичките, не я ратифицират?

- Съгласен съм. Но първо трябва да си даваме сметка - 47 държави членуват в Съвета на Европа (СЕ). СЕ е първата институция, създадена от визионерите след края на Втората световна война, за да могат всички държави в Европа, независимо от това в какъв обществен ред вярват и членки на какви съюзи са, да гарантират заедно човешките права и свободи, мира и сигурността в Европа. СЕ е институцията, която стои най-високо от гледна точка на човешките права и свободи. Съдът по човешките права и свободи, комисарят по човешките права и свободи са към СЕ. Аз апелирам да си дадем сметка за важността на тази институция и че ще се срамуваме в продължение на десетилетия, ако комисарят по човешките права оттук нататък сочи към България и казва: "Ето те от всички 47 отказаха да гарантират мерки за борба срещу насилието над жените и децата."

- 18 не са я ратифицирали.

- Съгласен съм, нека да е така, но този процес върви.

- Референдумът не е ли най-демократичният изход? Вие сте привърженик на референдумите.

- Аз съм първият, който даде път на референдумите. Аз съм първият държавен глава, който инициира референдум. Референдумът не е инструмент да си вдигаме рейтинга и да си мерим популизма, а да заздравим основите на българската държавност, като гарантираме човешките права и свободи. По този въпрос според мен решението не е референдум. Помислете малко по трите въпроса, зададени от вицепремиера Каракачанов като възможност за референдум, като например: "Съгласни ли сте да се признават еднополови бракове в България?"

- Не. Това са следващи стъпки във времето, след евентуалното приемане на ИК. Но предложената от БСП формулировка за това да се приеме ли тя не е ли добър въпрос?

- Въпросът на БСП е изцяло некоректен. Когато зададеш въпроса по определен начин, обикновено антитезата печели, т.е. при въпрос "Против ли сте ратифицирането на ИК?" очакваното отношение се изразява в отговор "да". Но аз най-категорично заявявам, че ако се проведе референдум с този въпрос на БСП, с ясното съзнание, че те залагат на отношението "против", което трябва да се изрази с отговор "да", ние оттам нататък

ще се обясняваме с десетилетия напред

за това, че не гарантираме в пълен

размер човешките права и свободи.

- Разбирам ви, че проблемът не е във въпроса, а тази тема въобще не трябва да се подлага на референдум?

- Ако всяка международна конвенция ще я поставяме на референдум, ние вече няма да бъдем нито пълноправен, нито член на тези организации, на когото се доверяват другите. Ние трябва да можем, когато се договарят международни конвенции, предварително да знаем какво искаме, и когато си сложим подписа, след това да ратифицираме, а не да се отмятаме. Ако по най-популисткия и най-демагогския начин, измествайки дебата по същество и лъжейки денонощно по тази конвенция, след това прехвърлим към народа, без да сме му дали обективна информация, ние рушим основите на българската демокрация и доверието към България в чужбина. Единственото правилно решение за мен е предложението на министър-председателя. Като се ползва възможността България, ако има резерви, да ги изрази. А иначе популистите да прехвърлят отговорността на народа, по най-популисткия начин, на това отгоре с некоректен въпрос, не е решение, което да обогати нашата демокрация. ИК е за защита правата на жените и децата.

- Но г-жа Цачева признала в писмо до парламента, че документът има за цел и да защитава съжителството на хомо двойки. Или трябва да сме по-широко скроени и да не ни притесняват законовите текстове, регламентиращи съжителството на еднополови партньори?

- В българската конституция, която е над всичко, трети пол няма и съм сигурен, че няма да има. Най-малкото, защото виждате каква е нагласата в българското общество. Второ, еднополови бракове според българската конституция също няма и аз не виждам кой и как ще ги въведе.

От друга гледна точка обаче, имаме 1 милион българки жертви на насилие. 47% от жените в ЕС казват, че по един или друг начин са свидетели на домашно насилие над жени и деца. 1/3 пък от жените в ЕС и в България казват, че са преки свидетели. Конвенцията се занимава с това, не с еднополови бракове.

Ако има съмнения и притеснения, че в България тези права могат да се прехвърлят на ЛГБТ общност, аз ще задам най-елементарния въпрос: Ние считаме ли в България за приемливо да се бият жените? Ние всеки ден сме свидетели на това. В момента, когато стартира дебатът за ИК, една жена в Ямбол беше убита от мъжа си. Оказа се, че тя е крещяла и никой не се е притекъл на помощ. Това ли е нашето общество?

- По тези неща спор няма. Но защо наистина приложението на ИК трябва да се контролира от организациите на хомо-, на би- и на транссексуалните?

- Никой не е посочил коя организация може и коя не може. В демократичната държава се залага на прозрачност и всеки би могъл да задава въпроси и да контролира. Абсолютна лъжа е, че ИК дава възможност на някакви определени организации да извършват странен контрол върху държавата. Не определени, а всички организации и всяка институция има пълното право да осъществи демократичен контрол в рамките на правилата.

- Ако се проведе дебатът в парламента, текст под текст, но и след това съмненията у народа останат?

- Ако след минаването текст по текст има проблем, тогава политиците могат и да произведат референдум, но коректен, а не по начина, зададен в момента. Нека БСП поне малко бъдат коректни и вместо да питат "Против" ли сте ратифицирането на Истанбулската конвенция?", да напишат "Против" ли сте ратифицирането на Конвенцията на СЕ за предотвратяване на насилие над жени и деца?"

- Ако съпротивата срещу ИК обаче остане, а тя бъде силово ратифицирана, ГЕРБ рискува сериозно да падне предсрочно от власт.

- Аз съзнавам, че не е моментът да се приеме ИК, защото очевидно българските политици, особено БСП и особено националистите по най-безотговорния начин се отнесоха към международните ангажименти на България, и то в институцията, която гарантира мира, човешките права и сигурността в Европа. Да, след всички лъжи, които се изсипаха, очевидно не е узрял моментът тази конвенция да бъде приета, което е много жалко. Политиците трябва да се засрамят, всички да седнат заедно на масата и да намерят подход, който да е обективен и да извади на масата фактите, а не лъжите. Не бива да има референдум, тъй като той не е добре подготвен и народът е излъган. Да продължат дебатите по същество. Да се изчака моментът, в който политиците разберат и се разкаят, особено опозицията, да се седне в НС, да се обсъди и да се приеме позиция.

Помните как Ципрас обеща едно, после си взе самолета и след няколко дни направи точно обратното - референдум, зад гърба на европейските си партньори. Начинът, по който действа, му гарантира ниско доверие на международната сцена.

- Не виждам какво й е на Гърция, която между другото също не е ратифицирала ИК. Стои си добре тази държава, отникъде не е отхвърлена. Ципрас си е премиер, ходи на Европейските съвети.

- Аз говоря за подхода, който трябва да има по международните конвенции, особено за правата на човека. Те трябва да бъдат приемани. Да работим така, че да не се срамуваме десетилетия напред. Спомняте си, че през 2013-2014 г. много хора хулеха, дори горяха конституцията, без да я прочетат. С ИК е същото - хулят я, без да са я прочели и разбрали по същество.

- Да приемем, че ратификацията мине в НС, а протестите не стихнат. Не е нужно точно на вас да обяснявам, но да посоча за читателите, че президентът Радев ще наложи вето, което вече може да бъде преодоляно само със 121 гласа, които в случая ще са непостижими.

- За него важи същото, което казах за популистките партии. Той трябва не да изпада в дълбок популизъм и демагогия с ИК, защото народът бил казал.

И Тодор Живков се е държал народняшки,

но това как помогна за гарантирането на човешките права и свободи на гражданите? Българският държавен глава е имал среща с комисаря по човешките права и свободи, с когото няколко срещи съм имал и аз, и съм сигурен, че там Радев е говорил едно, а сега тук говори друго. От двойния стандарт българската демокрация и нашата репутация навън страдат много. Но ако той наложи вето, ще го направи или популистки, по народняшки криейки се зад народа, или с аргументи. Ако държавният глава не наложи вето с ясни аргументи, ние ще знаем, че проблемът е още по-дълбок и че

държавният глава изпада в

двойни стандарти и популизъм.

- Защо го подозирате, че иска президентска република?

- Набиват се на очи изключително тежките думи, които той произнесе. Той каза нещо, което никога досега не сме чували от действащ български президент: "Парламентарната република атрофира, парламентът все повече се превръща в нотариат, който само официализира решенията на правителството. Партократските механизми убиват свободната воля на депутатите." За мен това означава само едно - или той действа популистки, като се заиграва с ниското доверие на гражданите към парламента, или има по-дългосрочна стратегия, която вече започва да се оформя. Аз вярвам, че държавният глава не говори от днес за днес или от днес за утре. На него не му приляга. Държавният глава не е тактически, а стратегически играч. Изхождайки от позицията, че гледа далече напред и хвърляйки в общественото пространство тази за мен изключително обидна, а и невярна квалификация на Народното събрание, държавният глава вече се позиционира, че парламентът и парламентарната република не работят и че партократските механизми са убили свободната воля на народните представители. Тоест, дайте да вървим към

лелеяната от сценаристите от Москва

президентска република, зад

която стоят всички агенти на ДС

в България. Следил съм много внимателно този процес - последните са искали винаги да има президентска република.

- Но и Щатите са президентска република.

- Да. Но трябва да си дадем сметка, че нашата демокрация още не е там, където искаме да бъде. Демокрацията преди всичко се базира на работещи институции и на баланса между тях. САЩ и Франция отдавна са постигнали силата на институциите и баланса между тях.

- Разбирам - това е разликата с Москва...

- Точно така.

В Москва институции няма -

има един автократичен режим.

Нашите институции все още не са достатъчно силни, балансът между тях все още не е добър. И вместо да надграждаме демократичната държавност и нейните институции, ние я поставяме под въпрос. Ако президентът мисли стратегически и зад неговите изречения се крие стратегия, вече знаем, че той работи за президентска република. По същото време, когато той даде тази несправедлива оценка на НС, Божидар Димитров обяви, че изгражда национално движение с единствена цел инсталирането на президентска република в България. Има и други. Много хора в България, всички агенти на ДС - политолози, социолози, журналисти, лелеят за такава. На сценаристите от Москва само това им е в главата. Винаги проруската част на България е била за президентска република по московски модел. Това ще бъде пагубно за българската демокрация и завета на Левски за чиста и свята република.

Да поканиш президента Путин за 3 март в месеците на българското председателство на ЕС е меко казано голям дипломатически гаф.

- Така ли? Заради изборите в Русия той няма да дойде на 3 март, а по-късно тази година. Защо не трябва да го каним?

- Защото президентът Путин по всички възможни начини се опитва да дестабилизира и да отслаби ЕС. По всички възможни начини. Ако българският държавен глава иска да стои разкрачен между Изтока и Запада, аз категорично заявявам, че това не е работещата и не е правилната концепция за българската външна политика. И не това ни завеща Апостола на свободата - не да бъдем разкрачени между Изтока и Запада, а да бъдем достоен член на европейското семейство. И когато президентът Путин дестабилизира, атакува, отслабва по всички възможни начини, сипейки лъжи, демагогия и пропаганда по адрес на ЕС, на българския държавен глава му отива да каже: "Ние сме достойни европейци и ще подкрепим този велик съюз за мир, а няма да демонстрираме двойни стандарти - нито по ИК, нито по въпроса кои държави се месят в чуждестранните национални избори, нито по въпроса със санкциите срещу Русия, където едно говорим в Брюксел, друго правим в България, нито за СЕТА, където ЕС се обедини, а българският държавен глава по много некоректен начин даде споразумението на КС. Всичките тези действия за мен са символ на двоен стандарт и водят до това да нямаш авторитет на международната сцена. Ако на нея говориш едно, а в родината си правиш друго, ти не си международен фактор.

В България може да се заиграваш

със страховете на хората, може

дори да имаш висок рейтинг,

но няма да бъдеш силен международен фактор. За мен да се мисли за президентска република и да си разкрачен между Изтока и Запада във време, в което Русия всячески дестабилизира Европа, е национално предателство. Ние имаме ясни фундаменти, на които да стъпим - заветът на Левски и на будителите за чиста и свята република и да бъдем равни с другите европейски народи.

- Вярно ли ще правите туристически портал? Така и така пътувате по цял свят - връзва ви се.

- Много мога да се смея по този въпрос. Ама много, много, много. Аз бях залят с предложения от целия свят. Поканиха ме в екипа на председателя на Световния парламент - словашкия външен министър и председател на Генералната асамблея на ООН. Бях поканен от Европейската инвестиционна банка, от десетки институции. Получих покана от различни държави да играя за зам. генерален, дори и за генерален секретар на НАТО. Залят бях с покани за работа в чужбина от реномирани международни организации и от различни държави. Отказах ги всичките.

- Защо?

- Причината е елементарна. Аз съм много щастлив в България. Децата ми са тук, жената, която обичам, е тук, до мен, и ние оставаме тук. Бих искал да успокоя всички, които разсъждават по български - че българските политици, след като им свърши мандатът, тръгват да се уреждат на някакъв пост някъде. Не, не съм такъв, не искам това. Аз не се боря за никакви постове и не искам да получавам предложения за никакви постове. Отказал съм стотици предложения, за всякакви постове.

- Но бизнес в туризма защо не? Може тук, от България да се направи това.

- Това е толкова смехотворно, че трудно го коментирам. Чета и се усмихвам, смея се, за да не плача. Ще ставам посланик в Швейцария, ще се уреждам с постове, ще правя партии, ще поемам постове в международни организации...

- Не зная откъде тръгват тези предположения... Сигурно, защото министърът на туризма влезе в политиката като ваш кадър.

- Жалко е, когато всеки ден жълтите медии се занимават основно с лъжи и манипулации. Не им обръщам никакво внимание. Вече дори не могат да ме ядосат... Заявявам пред вас най-категорично - няма да ставам съдружник в каквато и да било фирма. Няма да правя каквато и да било фирма. Няма да правя каквато и да било партия, нито да се връщам в каквато и да било политическа сила или институция в България. Не се боря за постове. Аз знам, че

най-хубавата част в моя живот тепърва предстои.

И тя не е свързана с битката за постове.

- Още един политик изживя най-смазващата възможна трагедия, през която минахте и вие...

- Като ми питате, веднага се просълзявам. Това е най-жестоката трагедия, която някой може да изпита... Позволих си да изпратя есемес на Ивайло Московски, когото обичам и уважавам. Написах му, че ако има някой, който може да ги разбере, това съм аз, защото минах през същата трагедия. Че е важно да останат силни, да останат заедно и да повярват, че детето не умира, то просто отива в друго измерение. Важно е да повярват, че то остава техният ангел - пазител. То е с тях и продължава да бъде с тях. И е важно да си дадат сметка, че тази възможно най-голяма болка трябва да ни научи как да живеем. Както направих аз, позовавайки се на детската мъдрост, написана на подаръка сърце, който получих от тежко болно дете, преди да загубя своето - историята, която споделих пред вас в интервю в края на мандата си. И оттук нататък родителите Московски трябва да се научат да живеят - и с болката, но и с доброто, и с приятелите си, и с другото си прекрасно дете. Да бъдат силни, да бъдат заедно и да покажат, че и най-голямата трагедия няма да ни сломи и че смисълът остава. А и детенцето, в което и измерение да е, продължава да бъде част от този смисъл.

Това исках да кажа и когато ме питахте за туристическия портал. За да не плачем в края на това интервю и да го обърнем поне мъничко към позитивно и на смях, пак ще го кажа - аз не се боря за постове, но оставам посветен на смисъла. И като държавен глава винаги търсех смисъла, а не гледах рейтинга си. Вярвам, че смисълът е в това да служиш на народа си и това не е свързано с постове и заплати. Вярвам, че смисълът е в това да бъдеш убеден европеец и да защитаваш ЕС, когато много други го поставят под въпрос, да надграждаш парламентарната демокрация, а не да я поставяме под въпрос, да я обиждаме и демонтираме. Вярвам, защото това е заветът на будителите и на Апостола на свободата, който ни го завеща. Виждам огромния смисъл в това България да бъде обединена и силна, да е част от Европа и демократичните права и свободи, и служа на това. Виждам огромния смисъл в любовта, в децата, в родината и в демократичното й развитие. Затова оставам тук.