В интерес на истината той нямаше особена вина за автогола. Противниковият играч центрира остро отстрани и защитникът насочи топката в собствената си мрежа в опит да я изчисти. Но зад него връхлита друг футболист на врага, който със сигурност щеше да вкара, ако преди това не се беше получил автоголът.

Това са подробности, а историята ще помни трагичната развръзка на онова лошо отиграване по време на световното в САЩ. Защитникът на колумбийския национален отбор Андрес Ескобар е разстрелян в родината си, а куршумите са наказание за нещастния автогол, който си отбелязва в мача със САЩ (1:2). Преди началото на Мондиала колумбийците са сочени като едни от фаворитите за спечелването на световната титла и отпадането им още след груповата фаза е прието като национална катастрофа.

Именно авторът на нещастния автогол Андрес Ескобар се превръща в изкупителна жертва. Според първоначалната версия бесни футболни запалянковци го срещат случайно на улицата и го разстрелват, заслепени от ярост. Впоследствие излизат и други версии за показната екзекуция, според които наркокартелите в страната поръчват убийството на национала, след като губят стотици милиони долари от провалени залози за успех на Колумбия на световното. 24 години по-късно американските власти обявиха, че ще екстрадират

физическия

убиец на Ескобар

в Колумбия, където да излежи поредната си тежка присъда. Раздвижването около килъра Умберто Кастро даде повод на световните медии да се върнат 24 години назад в историята и да потърсят за пореден път отговор на въпроса – кой уби Андрес Ескобар.

Със сигурност най-достоверна информация може да даде самият убиец, но той и до днес упорито отказва да говори по въпроса. След убийството е заловен и осъден на 43 години затвор, които малко след това са намалени на 26, а през 2005 г. излиза от пандиза след само 11 години зад решетките. Сега обаче

отново го очаква пандизчийско ежедневие,

а нерадостната перспектива едва ли ще развърже езика му по темата с убийството на колумбийския национал. Така въпросите остават много повече от отговорите, но е сигурно, че Колумбия не е забравила покойния играч, който беше превърнат в мъченик и символ на неравната война с наркокартелите в Колумбия.

Андрес остава в историята не само заради трагичната си съдба. Приживе той се ползва с огромната любов на колумбийскиите запалянковци. Наричат го „джентълмена” заради изключително интелигентната му игра в защита и уважението, което демонстрира към съперника. Освен всичко друго Ескобар е в основата на уникалните успехи на колумбийския национален отбор по това време. Месеци преди началото на Мондиала тимът разбива с 5:0 Аржентина насред Буенос Айрес в

решаващ сблъсък за директно класиране на световното,

а феновете на домакините изпращат с бурни аплодисменти гостуващия отбор. Победите изкачват Колумбия до номер 4 в ранглистата на ФИФА и много хора в страната вярват, че техните любимци имат всички шансове да се класират поне до финала.

Тук е моментът да се отбележи, че възходът на колумбийския футбол се дължи преди всичко на наркокартелите, които наливат луди пари за просперитета на първенството, а оттам инерция набира и националният тим. Заслепени от поредицата успехи, наркобароните решават, че е дошъл идеаленият момент да спечелят още лесни пари и правят солени залози за класирането на Колубмия на 1\8-финалите. В САЩ нещата не се развиват по план. Лос Каферетос губят на старта от Румъния, а след това идва и злополучният сблъсък с домакините. Победата в третия двубой с 2:0 над Швейцария се оказва недостатъчна за южноамериканците и те се прибират у дома. Самият Андрес Ескобар е планирал почивка в Лас Вегас, но сломен от неуспехите на Мондиала, решава да се прибере у дома. И то не къде да е - в град Меделин, който в края на миналия век е смятан за

най-опасния

град в света

Полицаите предупреждават колумбийските национали да си стоят повече у дома, тъй като още след първата загуба всички в отбора са получили смъртни заплахи. Въпреки това Ескобар излиза с приятели и се запива в нощен бар. На излизане е пресрещнат от трима мъже и след кратка разправия единият от тях вади оръжие и

прострелва футболиста с

12 куршума

45 минути по-късно той издъхва в болницата. На погребението му се събират над 120 хил. хора. Преди траурната церемония плъзват слухове, че екзекуцията е поръчана от наркокартелите. Още повече че убиецът Умберто Кастро е работил като бодигард на популярен подземен бос.

120 хил. души вървят след ковчега и мълчаливо протестират срещу своеволията на мафията, която задушава в смъртоносна хватка южноамериканската страна. Оттогава досега колумбийските власти с подкрепата на САЩ поведоха безкомпромисна битка с картелите, която не беше спечелена, но в някаква степен успя да ограничи производството на кокаин и да свие бизнеса на най-мощните наркоорганизации в света.