Съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, Народен съд, репресивен апарат, трудововъзпитателни общежития (лагери), експроприация и изселване. Това са част от новите понятия в утвърдената програма по история и цивилизации за 10-и клас, която министерството на образованието публикува на сайта си.

Утвърдени са учебните програми за 10-и клас, в който приключва обучението по редица основни предмети в областта на природните иобществените науки, на изкуствата, технологиите и предприемачеството. В програмите е поставен акцент върху националната история, география и литература.

“Повече от година и половина проектите на тези програми бяха във фокуса на общественото внимание. По време на обсъждането бяха проведени множество срещи и консултации с учители, с представители на висши училища и на БАН по предметите, към които има обществена чувствителност – български език и литература, история и цивилизации и философия”, обясниха от министерството на образованието.

Учебната програма по история и цивилизации предлага цялостен курс по

национална

история -

от древността

до наши дни

В хода на общественото обсъждане бяха предложени и приети някои редакции, които не променят цялостната концепция на проекта. Отпаднали са отделни понятия, които са обект на изучаване през други предмети (например неправителствени организации, мажоритарна и пропорционална избирателна система и др.), уточниха от МОН. В същото време са въведени нови понятия (например базилика, ротонда, експроприация, приватизация, терор, атентат, безпартиен режим, комунизъм, репресивен апарат, глобализация и др.), които подпомагат разбирането на процесите. Проследено е взаимодействието между различните цивилизации по нашите земи в отделните периоди от историята ни, засилен е патриотичният акцент и е отделено внимание на събития от най-новата ни история, като в програмата са намерили място

само факти,

без да се допуска

оценъчна

интерпретация

За периода на България след Втората световна война до 1989 г. учениците трябва да се научат да проследявата промените в политическото развитие на страната, включително прехода от “народна демокрация” към съветизация, да обясняват характеристики на тоталитарната държава, да описват чрез изображения от периода характерни белези на култа към личността и към “партийния вожд”, да разбират ролята на СССР за налагане на комунистическия режим в България, да посочват основни характеристики на

едноличната

власт

на Тодор Живков,

както и да представят политиката на БКП към българите от Пиринска Македония.

“Програмата е добре балансирана с оглед на това, че за една учебна година трябва да се предаде много дълга история. Тя се опитва да отдели необходимото място на периоди, които бяха атакувани, че не се учат достатъчно - най-вече най-новата история. Периодът след Втората световна война сега е доста добре застъпен. Очакваме, че няма да се получат тези пропуски в историческото обучение на децата. Преди имаше обвинения, че социализмът не се изучава достатъчно. Сега програмата включва доста теми от периода”, коментира доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН.

“Прочетох програмата. Не съм специалист, но след 27-28 г. в образованието имам поглед върху учебната програма, още повече че съм завършила философия. Говорих и с колеги, които не са обременени с партийни пристрастия и са учители по история със сериозна репутация.

Много се радвам, че те потвърдиха моето първо впечатление”, каза депутатката Ирена Анастасова от “БСП за България”, която е член на комисията по образование и директор на столичното 125-о СУ “Боян Пенев” до влизането ѝ в парламента.

Много натрапчиво, много подробно и с директни определения е разработен периодът от 9 септември 1944 г. до 1989 г. допълни тя. Според нея колегите историци искат гледни точки.

“Тук пише, че България тръгна от “народна демократизация” към съветизация, но има и други гледни точки. Натрапва ми се и липсата на понятието фашизъм преди 9 септември. Част от историците смятат, че при нас не е имало фашистки организации, че са били профашистки. Така или иначе, историята помни много зверства и много преследвания на инакомислещите от тогавашната власт”, каза още Ирена Анастасова. Според нея текстовете в програмата внушават как “една партия е окупирала властта и, видиш ли, безметежно управлява”. Не прозирал и намек дали сме имали избор тогава и дали историята ни не е била определена от Великите сили.

“Новите понятия са свързани с направената актуализация на учебниците още през 2012 г., които по старата програма за 10-и клас са за съвременната световна история и за 11-и за националната история. Старият 11-и съвпада с бъдещия 10-и клас”, обясни експертът по история в министерството Радостина Николова.

Когато учениците ще изучават 10-класно учебно съдържание, вече ще са изучили изцяло световната история до ден днешен и за тях голяма част от понятията ще са познати. Има обаче

понятия от

Античността,

които в 5-и клас

не могат да

разберат точно

Същото важи и за следващите класове. “Добавени са понятия, които вече са познати на децата, но това е възрастта, в която много по-добре могат да ги разберат, да ги осмислят и да ги използват. Това е класът, в който

приключва

изучаването

на учебния

предмет

“история и цивилизации” в рамките на общообразователната подготовка”, обясни още Радостина Николова. Според нея програмата не поставя оценки на историческите периоди и събития, това ще го направи науката.

Тя допълни, че в програмата няма отразени политически личности от съвремието ни. Това било ангажимент на авторите на учебниците. Този период от отдалечената праистория до ден днешен досега се е изучавал в 11-и и в 12-и клас много по-малък брой часове - или 72, или 62. Според новия учебен план учениците ще имат по 3 часа и половина седмично. Тази учебна програма ще влезе в сила за учебната 2019/2020 година.

Контра!

Пак ли ни е страх

от историята?

Поредна политизация на историята - в учебниците

за Х клас няма и дума за социализма,

антифашистката съпротива и партизаните

ПРОФ. ИСКРА БАЕВА,

ИСТОРИК

Струва ми се, че новата учебна програма по история за Х клас продължава старата традиция да се страхуваме от историята - особено от най-близката. И в тази програма критичното място е епохата на социализма, сиреч периодът от 1944 до 1989 г.

И не става дума само за това, че думата социализъм изобщо не се споменава, също както и модернизация (какво е толкова страшно?), а за поредната политизация на историята. Също както по време на въпросния социализъм, когато не се казваше и дума за горяните и антикомунистическата съпротива, сега пък няма и дума за антифашистката съпротива и партизаните.

*Днешния политически императив можем лесно да открием в

последователното

представяне на

следвоенния период в

изцяло негативни краски

– не че той не ги заслужава, но не е бил само това – имало е и строителство, и постижения, и модернизация, и социален напредък.

А в програмата е останало следното: етническите отношения са сведени до възродителния процес, а външната политика до македонския въпрос. Ако с основание искаме да обясним включването на България в Тристранния пакт, защо не го правим за Източния блок? Защо едното може да се обяснява, а другото - не? Ако продължаваме с

едностранчивото

представяне

на историята,

само от политическата гледна точка на управляващите в момента, има опасност да стигнем до същото: никой да не вярва на историята, защото вместо учителка на народите е станала слугиня на политиката.

Радичков и Хайтов вече ще

се учат в 10-и, а не в 8-и клас

Учебната програма по български език и литература в 10-и клас допълва и разширява изученото в предходните класове. В компонента по български език основен акцент са темите, насочени към познаването и прилагането на книжовните езикови норми, а по литература са заложени за изучаване творби само от български автори. Сред тях са Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Гео Милев, Никола Вапцаров, Николай Хайтов, Радичков и др. Включени са емблематични текстове от българската литература от периодите след Освобождението до Първата световна война, между двете световни войни и след Втората световна война. В резултат на общественото обсъждане бе добавена творбата Cis mol на Пенчо Славейков. Радичков и Хайтов вече ще се учат в 10-и, а не в 8-и клас. Програмата дава възможност на учителите според интересите на учениците да подбират и други тематично близки текстове освен посочените.

Сред новите понятия, които десетокласниците ще научат, са метафора, метонимия, следвоенен модернизъм, експресионизъм и лирически цикъл.

Според авторите очакваните резултати в областта на социокултурните компетентности са свързани с овладяването на светогледни идеи, характерни за българската литература от периодите след Освобождението до Първата световна война, между двете световни войни и след Втората световна война, както и със съотнасянето на интерпретирани в текстовете от тези периоди отношения с личния опит на ученика, а също с познаването на отношенията автор - текст - читател и с умението за оценяване начините на въздействие на текст. Годишният брой часове за изучаване на предмета български език и литература в 10-и клас е 108 часа - 54 часа за български език (от които 18 часа за развиване на комуникативните компетентности) и 54 часа за литература (от които 18 също за развиване на комуникативни компетентности).

Учебното съдържание

Българската литература от периода от Освобождението до Първата световна война:

- “Епопеяна забравените” (“Левски”) (Иван Вазов)

-  Из “Под игото”: главите “Гост”, “Новата молитва на Марка”, “Пиянството на един народ” (Иван Вазов)

- Из “Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин”: “Бай Ганьо се върна от Европа” (Алеко Константинов)

- Cis moll (П. П. Славейков)

- “Арменци”, “Две хубави очи”, “В часа на синята мъгла” (П. Яворов)

- “Да се завърнеш…” (Д. Дебелянов)

- “Гераците” (Елин Пелин)

- Българската литература от периода между двете световни войни

- “Септември” (Гео Милев)

- “Зимни вечери” (Хр. Сминенски)

- “Повест” (А. Далчев)

-  “Индже”, “Албена” (Й. Йовков)

- “Писмо” (“Ти помниш ли...”) ( Вапцаров)

Българската литература от периода след Втората световна война:

- Из „Тютюн”: IІ и ХVІ глава от I част (Д. Димов)

- “Дърво без корен“ (Н. Хайтов)

- “Нежната спирала” (Й. Радичков)

По философия научават какво е дедукция

Истина, теория, дедукция, индукция, условни и дизюнктивни аргументи, причинно-следствени връзки, теза, основания и неформални аргументни заблуди. Това са сред новите понятия, които са заложени в програмата по философия за 10-и клас.

Учебното съдържание е структурирано около 5 основни теми. Обучението започва с кратко въведение в началата на философското познание като критическо търсене на истината. Втората тема - “Език и критическо мислене”, представя спецификата на логиката като наука за анализ и оценка на валидността на аргументи. Третата тема - “Философското познание и реалността”, дава възможност на учениците да размишляват върху основни философски проблеми, а четвъртата - “Социална философия и философия на правото” - върху проблеми, свързани с обществото, мястото на човека в него и същността на правото като регулатор на обществените отношения. Тематичната област “Основни познавателни и функционални компетентности” включва основни комплексни компетентности, които се изграждат в процеса на обучение по философия, но са преносими и приложими и в други съдържателни области, казват авторите на програмата. (24часа)

Паси: Летището

или площадът

на сините

протести да

носи името на

Желю Желев

Когато се говори за членството на България в ЕС и сегашното европредседателство, не трябва да се забравят заслугите на хора като президента Желю Желев. Това каза Соломон Паси пред Би Ти Ви.

“Желев направи наистина много и заслужава жест на признание – коментира бившият външен министър. – Дали летище София да носи неговото име, или пък площадът в София, където навремето се провеждаха емблематичните сини протести.”

Според председателството е огромна възможност за България, която трябва да се използва. “Това е невероятен инструмент, който сега е в ръцете ни – обобщи Паси. – Заслужили сме си го. Нека не забравяме, че благодарение на България са прокарани доста идеи в ЕС. Общото зарядно за мобилните телефони, издействани над 120 млн. евро за осигуряване на интернет връзка в отдалечени райони на света. Сега работим и по две нови инициативи – опазването на почвите по света, което е от глобална важност, и преминаването към само едно дистанционно, което е свързано с екологията.”