Вече 44 дни основните действащи лица в бандата на Килърите лежат с доживотни присъди в три затвора у нас. След убийството на бизнесмена Петър Христов на столичния бул. “България” на 8 януари т.г. МВР пак заговори за дългата ръка на групировката. Засега няма никакви доказателства за участието на неин член в покушението. В своя поредица “24 часа” описва престъпленията на “Килърите” и съдбата на жертвите им. В първите 3 части ви разказахме за убийствата на търновския адвокат Петър Луков и шуменския бизнесмен Румен Рачев, както и за серия поръчкови побои и палежи. Днес четете психопортрета и историята на един от ключовите подсъдими по делото - бизнесмена Георги Вълев. Той е прибран в ловешкия затвор до живот, след като Върховният касационен съд окончателно го призна за виновен, че е давал “мокри поръчки” на бандата на Пешо Сумиста.

За първи път в живота си търновският бизнесмен Георги Вълев влиза с белезници в Института по психология на МВР на 5 април 2011 г. Свива се на стола в почти ембрионална поза, сякаш иска да се защити. Напрегнат е, стреми се да е сдържан и да се контролира.

Тогава е на 53 г. Обвинен е, че е поръчал убийства на бандата на Пешо Сумиста, че е

плащал за

побоища

и печелел от

лихварство

В стаичката на института Вълев демонстрира обърканост и тревожност, но психолозите са сигурни, че те са престорени заради предстоящата съдебнопсихологична експертиза по делото “Килърите”.

Вълев дава пестеливи отговори. Започва активно, често се спира да премисли думите си и се отказва да продължи, за да не сгреши. Не е склонен да попълва тестовете, но след дълги убеждения се заема с първия. Отделя много време на всеки въпрос. Казва: “Всяко нещо може да го тълкувате както искате”. В един момент спира и отказва да попълва отговори. В килията става мълчалив и затворен.

Времето, в което е бил на върха, е отминало. През октомври 2010 г. той изненадващо е арестуван. За задържането му знаят малцина от разследващия екип, вътрешният министър по това време Цветан Цветанов и главният прокурор Борис Велчев. Месец по-рано по подозрение, че са намесени в “мокри поръчки”, зад решетките влизат Петър Стоянов - Сумиста, Васил Костов-Кеца и Янко Попов-Туцо.

Сред тях Вълев е най-образованият и най-заможният. Той е филолог, има семейство и двама големи сина. Роден е в Чирпан, където живее с родителите си, наричани от него “честни идеалисти комунисти”. Мести се във Велико Търново, когато го приемат в немската гимназия. Отбива военната си служба в Стара Загора. Една година е радист в противовъздушната отбрана с чин младши сержант. Втората година кара като трудовак в открития рудник “Елаците”. Пред психолозите казва, че

бил разжалван и

пратен в Трудови

войски,

понеже го хванали, че е напуснал секретен пост, за да се види с приятелката си.

След като завършва немска филология през 1986 г., Вълев става учител по немски в търновското училище “Владимир Комаров”. Работи по заместване 1 г., но е съкратен. В търсене на препитание започва сезонна работа като представител на “Балкантурист” в австрийска туристическа фирма. Твърди се, че тогава се занимавал и с обмен на валута.

През 1991 г. Вълев се отдава на бизнеса. 

Започва с игрални автомати, внос от Холандия, после отваря заведения и дискотеки. През 1993 г. съдружникът му умира в катастрофа и той продължава сам. Навлиза в търговията с имоти, хотелиерството и строителството. По онова време е собственик на 4-звездния хотел “Премиер” във Велико Търново, на комплекс “Извора” в Арбанаси и на парк-хотел в Дряново, където често настанява футболисти.

Държи под наем магазини, паркинги и дискотеки. От съдебно решение по делото “Килърите” става ясно, че е бил едноличен собственик на капитала на 4 ЕООД: “Европа Палас”, “Бинго Ниш”, “Поликомерс СГ” и “Валекс ВВ”. Участва като съдружник или управител и в други фирми и оглавява регионалната асоциация на хотелиерите и ресторантьорите във Великотърновска област. Неговият брат Таньо е акционер в Тракия банк и през 2015 г. е осветен от комисията по досиетата в ДС като агент “Илия”.

Георги държи офис в Четвърти корпус на бившето военно училище на ул. “Христо Ботев” 19 в Търново. Кара скъпи коли - мерцедес, “Ауди 8”, бентли. Учредява спортен клуб по борба и сумо, спонсорира състезания. Покрай сумото се запознава със Сумиста. През 1996 г. е главен спонсор на българския отбор по сумо за петото световно първенство в Токио. Вълев казва, че е платил самолетните билети на спортистите.

Според психиатричната експертиза заради успехите в бизнеса и финансовия си просперитет Вълев формира нереалистична представа за себе си, “претенциозно чувство за превъзходство” над другите и чувство за безнаказаност.

Ето основните щрихи от психологическия му портрет, изготвен в МВР: егоцентричен,

самоуверен, не

търпи поражения

Всяко нещо прави с определена цел и я преследва докрай. С високи интелектуални способности, комуникативен, но емоционално хладен и мнителен. Стреми се да изглежда компетентен и авторитетен. Изпитва потребност да контролира другите и очаква в замяна уважение и възхищение. Не приема провал, търси вината за неуспехите извън себе си. Не е толерантен към тези, които не одобряват плановете му и не се съобразяват с желанията му. Прагматично ориентиран, алчен, склонен да отреагира агресивно при ситуации, застрашаващи аза му. Готов е да експлоатира другите за собствена изгода, като не зачита правата им. За успехите казва: “Като правиш нещо с желание, се справяш чудесно.”

Вълев не приема оценките. Смята, че нарочно, под натиск искат “да го изкарат лош човек”. Казва, че възприема себе си не като милионер, а като “бизнесмен, който създава условия за работа на другите не с партийни или червени пари”, а лично с негови. За да докаже, че “не е лаком”, разказва в съда случка отпреди 30 г.

“Намерих една чантичка портфейл с 4 западногермански паспорта и 4000 марки. Ако бях такъв (алчен. - бел.ред.), щях да ги прибера, да изтъргувам паспортите и да взема марките. Аз ги предадох, с представителя на австрийската фирма Ханс намерихме германците. Даже той настояваше те да ми дадат пари за това и получих 30-40 марки. Стана ми неудобно, като взе да се пазари да ми дават дребни пари за жеста.”

Приятели и врагове казват за Вълев, че преди да загази с правосъдието, е имал голямо влияние в Търново.  Демонстрирал близки контакти с политици, прокурори и полицаи, държавни служители. Потвърждават го и хора, работили за него, които стават свидетели по делото “Килърите”.

Един от тях - Пламен Лаков, казва: “Зная, че Жоро Вълев има много познати, “негови хора” в полицията и прокуратурата. Така да се каже, Вълев е влиятелен човек...

Страхувам се от

Вълев и неговите

хора,

явно те не се спират пред нищо”. Свидетелят Красимир П. твърди, че е бит от хора на Вълев. Разказва, че след побоя отишъл в спешното на търновската болница. “Още с влизането си в кабинета казах на лекаря, че са ме били хора на Вълев. Той веднага вдигна телефона. Чух, че казва “Жоро” и още, че един от неговите хора е тук при него и иска да бъде освидетелстван. Аз станах и си тръгнах”, казва свидетелят.

Макар неведнъж да е бил в компанията на полицаи и прокурори, Вълев отрича да се е ползвал от “полицейски и прокурорски чадър”: “Не съм ял и не съм пил никога с шефовете на полицията, не съм им искал услуги. Може да сме били заедно на коктейл на града например или на някой национален презник, когато съм бил поканен като представител на бизнеса”, казва той под клетва пред шуменския съд.

Докато е сред силните на деня, прави опит да влезе и в политиката. В обясненията си пред съда разказва, че присъствал на тържество на спонсорите и поддръжниците на ГЕРБ в гранд-хотел “Велико Търново” (не сочи дата, но вероятно е през 2009 г.). Твърди, че бил в списъка на учредителите на ГЕРБ в града, но го махнали от него. Местна активистка му обяснила, че Бойко Борисов го задраскал заедно с още 4-ма бизнесмени. Причината била показна акция на ГДБОП в офис на Вълев.

Първата защитна реч на Вълев в съда трае 3 дни. В нея той заявява, че не е поръчител на убийства, а жертва. Твърди, че дори било подготвяно убийството му, и намесва името на осъден по делото “Акрам”.

“Да не съм първобитен

човек, че да се занимавам

със злодеяния!",

отсича той.

На 8 октомври 2010 г., преди да бъдат обявени първите присъди по делото “Килърите”, Вълев казва, че има хора, които с публичните си изяви са потъпкали с “груб милиционерски ботуш” неговия “брилянтен имидж, създаван цял живот”. Целта била да бъде “съсипан и превзет апетитният му бизнес” и да му вземат един от най-атрактивните имоти в Търновския регион. Споменава за 2 заведения, които преминали от неговите “в чужди ръце” - на някой си Велко, който се ползвал с политическа подкрепа. В пледоарията си в съда в Шумен

не казва нищо за

търновския

бизнесмен

Петър Христов,

който в понеделник бе застрелян с 5 куршума на столичния бул. “България”. Споменава го веднъж пред друга съдебна инстанция като конкурент, но в контекста на събирането на доказателства по дело, в което е разпитван бившият антимафиот на Велико Търново Орлин Тодоров. Би Ти Ви цитира още едно изказване на Вълев в пледоариите: “До ареста ми бях представител на Рагин за Великотърновския регион. В момента тази длъжност се заема от брата на бизнесмена Петър Христов”.

Вълев често опитва да говори за политика в залата, но съдът го прекъсва със забележката, че това не е предмет на делото. Вълев настоява, защото можело да се окаже, че е “политически затворник”.

Прокуратурата обаче го обвинява за криминални деяния - от държане на 4 патрона през лихварство до поръчки за убийства. Твърди, че в повечето случаи бизнесменът е действал заради пари и за отмъщение. Делото минава през над 15 магистрати и съдебни заседатели. Гледано е от шуменския съд, два състава на Варненския апелативен съд и два - на Върховния касационен съд (ВКС). Никой не приема обясненията на Вълев за убедителни и подкрепени с доказателства.

Вълев е осъден за лихварство в периода 2000-2009 г. и като подбудител на два побоя на общо 8 г. затвор.

На 1 декември 2017 г. ВКС слага точка на делата срещу него. Влиза в сила доживотна присъда без право на замяна за Вълев като поръчител на убийствата на търновския адвокат Петър Лупов, застрелян в гаража си на 25 март 2009 г., и на шуменския бизнесмен Румен Рачев, убит 3 месеца по-късно.

Според обвинението финансови загуби, свързани с 54% от акциите на бившата Тракия банк, са го подтикнали да възложи убийствата на Сумиста. До последно Вълев твърди, че е бил в добри отношения с Лупов и Рачев, че не е имал причина да ги отстранява и не е възлагал “мокри поръчки” на Сумиста.

Вълев

празнува зад

решетките 8 от

рождените си дни

На 9 януари 2018 г., ден след убийството на Петър Христов, той стана на 60. По повод твърдения, че наскоро в килията му е открит мобилен телефон, “24 часа” отправи запитване до Министерството на правосъдието. Оттам поясниха, че спалното помещение на Вълев наистина е било претърсено, но джиесем не е открит. Затворникът спазвал дисциплината и досега не бил наказван. От време на време му разрешавали свиждания с роднини. Зад решетките Вълев казвал, че се чувства подкрепен от близките си, но че “няма приятел, на когото може да разчита за всичко”.

Вълев: Не съм гузен, нямам мотив да поръчвам убийства

“Нямам мотив да поръчвам убийства. Нито съм зъл, нито отмъстителен. Винаги търся разбирателство.

Плащания на ръка на Петър Стоянов, когото наричат Сумиста, аз го знаех като Вожда, никога не съм правил. На ръка никакви пари не съм му давал, не е имало за какво”, уверява Вълев в съда. Казва, че разговарял със Сумиста за продажба на бизнеспроекти със строителни разрешения.

Според свидетели на обвинението Вълев е плащал за убийствата на траншове. Сочат се обаче само две конкретни цифри - 60 000 и още 10 000 лв. По този повод Вълев казва: “Не съм изпращал 60 000 лв. в плик в Пловдив, тези пари не могат да се поберат в плик... Аз съм филолог и учител по професия, подобни действия са чужди на моята природа. Относно религията, аз съм умерено вярващ - християнин съм. Вярвам в Господ. На Бойко Борисов вече не вярвам. Гласувах за него по съвест, както и цялото ми обкръжение, което не е малко.

Обвинението срещу мен е скалъпено и чудовищно. Имам 7 обвинения. Съвестта ми е чиста. Ако бях гузен, нямаше свободно да говоря в килията си, в която и да е килия, където съм бил, а те са много, и в затвора в Бургас включително... Дори и при ареста си съм бил спокоен”, казва Вълев.

Защитава го сериозен екип от адвокати, но някои още в хода на делото се отказват.

По повод убийството на Петър Христов и съобщенията в медиите, че МВР разследва евентуален конфликт между него и Вълев, адвокат Лъчезар Таков заяви: “Говорих с Вълев. Той се чувства изключително дискомфортно, че безотговорно намесват името му в това убийство.” Досега Вълев не е разпитван по случая.