Речта на Туск не трябва да се приема като изненада. Спомнете си какво правиха полския посланик и посолство на големи празници. Рецитираха на български топ поезията ни. Имат чувство, усет и близост. Не е трудно и много ефектно.

Това беше урок по дипломация - на подобни събития, много трудно е да направиш съдържателно изказване, което да остане в паметта.

Нашите ръководители - особено този президент, тази председател на НС и премиер, са от друга лига, от друго училище. Биха могли като приветстват гостите да се обърнат с по едно изречение на италиански, на люксембургски и на полски, и като имат пред вид, че се предава церемонията по телевизията да погъделичкат националното самочувствие и на другите страни в ЕС. Но ..... и тук спирам.

Туск разбира се, че не говори български, но публиката оцени усилието му.

Говорим за стил, за култура, за поведение, ако щете за класа.

За всички онези, унили и загубили вяра, че в политиката може да има и светли примери, не губете надежда. Политиката е велико дело и е дом на изключителни умове., които могат и вдъхновяват.

Коментарът е от фейсбук