Трима от бандата на Килърите са под строга охрана в редиците на доживотните затворници. Те вече нямат право да обжалват присъдите си, но при добро поведение могат да се надяват един ден режимът им да бъде облекчен.

Поредица на “24 часа” разкрива престъпленията на бандата и жертвите ѝ. В предишните 2 части ви разказахме как и защо бяха убити шуменският бизнесмен Румен Рачев и търновският адвокат Петър Лупов. За 2-те покушения Пешо Сумиста, Георги Вълев и Васил Костов-Кеца бяха осъдени наскоро на доживотен затвор без право на замяна. Днес четете за другите мокри поръчки, поемани от Килърите срещу шепа грошове.

Замесени в убийства изчезват и доверието между членовете на бандата се разклаща

За Килърите човешкият живот е без ДДС, бързоликвидна и доходоносна стока. Срещу заплащане бандата приема не само поръчки за убийства, но и за сплашване и наказание - чрез побоища, палежи и взривове.

Заявките отиват при Петър Стоянов-Сумиста, показват съдебните архиви. За мръсната работа той привлича млади спортисти - борци и сумисти. Свидетели по делото “Килърите” сочат имената само на двама от тях - Драгомир Генов и Георги Недев, други трима от наемниците обаче остават неизвестни.

Драго и Георги си отиват от света твърде млади, преди да стигнат 30-те. Отнасят тайните си в гроба, след като загиват в катастрофа край плевенското село Опанец на 2 септември 2009 г.

В късния следобед двамата пътуват за София с “Опел Тигра”. Бързат и предприемат изпреварване, но от завоя насреща изскача румънски тир. Следва удар между него, опела и фолксваген. Катастрофата изглежда случайна и за нея след време е осъден шофьор от ромски произход. Той получава 5 г. затвор от Плевенския окръжен съд.

Има обаче версия, лансирана от свидетел срещу Килърите, че катастрофата е предизвикана от сводник, който навремето контролирал проститутките край Ботевградско шосе и Плевен. Сутеньорът преследвал опела на спортистите и гонката приключила с фаталния удар.

Досега няма надеждни доказателства катастрофата да е поръчана, за да може Генов и Недев да онемеят завинаги. Но някои от бъдещите свидетели по делото “Килърите” в ония времена са обладани от страха, че може да последват съдбата на старите си авери заради това, което знаят и са видели.

Страхът излиза като тапа от бутилката, когато полицията намира труповете на издирваните след убийството на шуменския бизнесмен Румен Рачев - Владимир Филев и Георги Георгиев. Останките на двамата са открити в гората над софийското с. Железница през май 2011 г. ДНК анализ потвърждава самоличността на жертвите. Друга експертиза показва, че смъртта на Филев и Георгиев вероятно е настъпила през декември 2009 г. - половин година след убийството на Рачев.

Смята се, че Филев и Георгиев са прекарали последните си часове в бус с врати без дръжки отвътре. Автомобилът е открит запален до с. Железница, а телата на жертвите - овързани с бодлива тел. Според експерти смъртта им е предизвикана от наранявания с нож и огнестрелно оръжие. Причината обаче не може да се определи с точност заради напредналия стадий на разложение на труповете.

В съда се доказва, че Килърите са отговорни за две убийства - на бизнесмена Румен Рачев и на адвокат Петър Лупов (за тях разказахме в първите 2 части на поредицата - бел.ред.).

На сметката на Килърите обаче тежат още три побоя, палежи и взрив през 2007-2008 г. Преките извършители на тези посегателства са се задоволявали със “скромни хонорари” - за побой от 250 до 500 лв., до 1000 лв. за палеж и наполовина - за взрив. Минималната заплата в ония години е между 180 и 220 лв. Това означава, че в най-добрия случай с един коктейл “Молотов” за минута наемник е могъл да изкара до 5 минимални заплати.

Насоките за жертвата идват от Сумиста, твърди прокуратурата. Той посочва адрес, кола или месторабота. Ако целта е побой, осигурява и снимка. Биячите най-често ходят на акции със син “Опел Астра”, който по документи се води на фирма за дистрибуция на минерална вода.

Първата им жертва е бизнесменът Николай Паунов.

През 2007 г. той държи магазин на столичната ул. “Симеонов век”, занимава се и със строителство. За няколко месеца е атакуван 3 пъти от Килърите по поръчка, която според полицията и прокуратурата най-вероятно е свързана с финансови спорове и проблеми в бизнеса му.

На 16 август към 10,20 ч Паунов е пресрещнат от двама мъже пред вратата на къщата си.

“Ти ли си Николай - пита единият с вид на летовник, облечен в светла тениска и 3/4 панталони. - Ти от К. П. бял хляб ял ли си?” (посочени са само инициали, а не името на човека, тъй като негово участие в случая не е доказано - бел.ред.).

Вторият наемник внезапно хваща бизнесмена за ръката с думите: “Откажи си от всичко, защото пак ще дойдем”. Удря го в стомаха, а после по лицето и главата. Паунов се свлича на земята. Със сътресение на мозъка, счупена очна ябълка и други рани по лицето по-късно той е приет във ВМА. Лежи 10-12 дни, но още дълго е “дезориентиран и депресиран”. Една от причините са заплахи от скрит телефонен номер, че ще бъде ликвидиран.

Шест месеца по-късно идва нова поръчка Паунов да бъде пребит. Сумиста я възлага на Драго срещу награда от 500 лв. Дава му снимка и праща свой шофьор да му покаже къщата на жертвата. На 22 февруари 2008 г. на път за пощата Паунов е нападнат и засипан с юмруци и ритници от двама мъжаги, които спират на 100-ина метра от дома му с “Опел Астра”.

Вечерта биячите отиват в кафене “Куатро” в Студентски град, за да си вземат парите, но не откриват Сумиста. От обаждане по телефона научават, че за същите пари трябва да се върнат и да подпалят магазина на Паунов. Така и правят. Малко след 2 ч прозорец на магазина е счупен с камък и вътре са хвърлени две бутилки от бира “Амстел” с коктейл “Молотов”. Трета е метната върху колата на бизнесмена, тъй като в бързината подпалвачът не успява да счупи стъклото ѝ.

В лумналия пожар са съсипани 9 хладилни витрини, стелажи и голяма част от стоката. Наоколо няма никакви следи от подпалвачите освен парче плат от черна дреха пред магазина.

В нощта срещу 7 октомври 2008 г. следва нов атентат срещу Паунов. Този път наемникът пристига на ул. “Симеонов век” с ауди, управлявано от шофьор на Сумиста. Казва му да спре близо до магазина за хранителни стоки в двора на къщата на Паунов.

Носи армейска граната тип РГД-5.

След секунди чупи с камък стъклената витрина на магазина, издърпва предпазния шплент с халката, хвърля гранатата и бяга. Паунов чува силен гръм и като вижда потрошените витрини, се обажда в полицията.

На 7 януари 2009 г., пак по нечия поръчка, Килърите набелязват магазин за дрехи на ул. “Димитър Хаджикоцев” в София. Този път подпалвачът носи двулитрова пластмасова бутилка без етикет, пълна с бензин. Чупи витрината на магазина и я мята вътре. Изпуска кибрит с надпис “Торонто Канада”, който по-късно е иззет като веществено доказателство.

Като бос на групата, организирала саморазправите, Сумиста е осъден на 15 г. затвор. Той е признат за виновен като подбудител на посегателствата срещу Паунов. За побоя получава 5 г. затвор, а за палежа и взрива - 10 г. Осъден е и за палежа на магазина за дрехи.

Престъпленията са разкрити с помощта на свидетели от обкръжението на Сумиста или на бивши служители на търновския бизнесмен Георги Вълев, който е разследван за лихварство и подбудителство към убийствата на Рачев и Лупов. По време на процеса адвокатите пледират, че някои от свидетелите са заинтересовани и на показанията им не трябва да се дава вяра, но магистратите от всички инстанции отхвърлят възраженията им. В последното окончателно решение Върховният касационен съд пише, че “тези свидетелски показания кореспондират помежду си и се подкрепят от показанията на пострадалите”, както и от други доказателства.

Ключовите свидетели на обвинението не се отмятат от думите си, въпреки че знаят, че подсъдимите имат силни покровители у нас и връзки със сръбския мафиот Сретен Йосич.

 За контактите на Килърите и психологическите им профили, изготвени от експерти в МВР, четете в следващ брой.

Николай Паунов, атакуван 3 пъти от Килърите:

Изкарах инсулт, вече нямам бизнес

- Г-н Паунов, често ли се връщате към преживяното или вече го преодоляхте?

- Връщам се, разбира се. И един инсулт изкарах.

- Вследствие на стреса от нападенията ли?

- Предполагам.

- Какво точно се случи при първото нападение срещу вас на 16 август 2007 г.?

- Вече не искам да говоря на тази тема. Здравословното ми състояние не позволява да имам емоции.

- Стана ли ясно кой е поръчителят на побоя?

- Не. Аз имах предположения, но в крайна сметка нищо не се доказа.

- Как се отразиха атентатите на бизнеса ви?

- О, вече нямам абсолютно никакъв бизнес. Не работя, с решение на ТЕЛК съм.

- На инвалидна пенсия ли сте?

- Да.

- След като делото приключи, смятате ли, че има справедливост?

- Има, нормални са присъдите...

Свидетелят Цончо Ненов:

Хората, които си свършиха работата по “Килърите”, са в 9-а глуха

Георги Вълев имаше голямо политическо влияние, магистрат натискаше да го пуснат

- Г-н Ненов, вярвахте ли, че делото “Килърите” ще има такава развръзка?

- Очаквах такива присъди, защото доста неща знам, включително и за начина, по който се работеше в Шумен (делото е водено в този град, тъй като едно от убийствата е извършено там - бел. ред.).

Въпросът е, че имаше огромен натиск от страна и на обвиняемите, и на тяхното обкръжение върху свидетелите и хората, които работеха по делото. Вълев имаше голямо политическо влияние и контакти навсякъде. Минал съм през какво ли не. Натискът си продължава и до ден днешен. Тези хора си имат контактите в съдебната система, полицията и прокуратурата.

- За какъв натиск говорите?

- Ще ви дам пример. През юли-август т.г. получих заплаха от служител на МВР. За съвсем друго нещо отивам в полицията и той ми казва: “Ти знаеш ли откога искам да те видя на подсъдимата скамейка”. Питам откога. “Откакто стана свидетел по делото на Жоро Вълев.” Аз за това нещо подадох сигнал, но чак преди 2 седмици започна проверка. Ще се докаже, че казвам истината. Да видим след това какво следва...

- Поддържате ли връзка с други свидетели?

- По-скоро не. Само с един понякога се виждаме и чуваме. В днешно време не си заслужава човек да бъде свидетел на обвинението. Ето, това момче, за което ви казвам, беше защитен свидетел, но го свалиха от програмата. Без никакви доходи е, един вид е отритнат от обществото. Няма какво да прави, никой не го пази.

- Вие как станахте свидетел по “Килърите”?

- Бях служител на Вълев. Пазил съм в дискотеката и съм събирал пари по договори с негови длъжници. Той си определяше сам заемите и лихвите в зависимост от това дали са с обезпечение, или без. В един момент аз самият се ужасих, всяко нещо си има граници. Не може един човек, взел пари Х, плащал 2 г. по 10% лихва, върнал парите 2 пъти и половина, пак да продължаваш да търсиш от него още пари с лихви, главници, то става страшно. И лека-полека просто приключих, намерих начин да изляза от ситуацията, без да създавам конфликт.

Разказал съм всичко, което знам, за лихварството, за побоя над адвоката Лупов, за намеренията на Вълев спрямо него. Лично на мен Жоро Вълев ми е поръчвал побой и убийство на Лупов, но аз си намерих начин как да откажа. Казах му някакви фантастични цени, само и само той да се откаже. И през акъла не ми минаваше, ако примерно се беше съгласил, аз какво щях да правя.

- Какви цифри му казахте?

- Големи, да не изпадаме в конкретика.

- Когато Вълев ви предложи поръчката, обясни ли ви защо я дава?

- Обясняваше нещо от сорта, че Лупов бил много скъп адвокат, че не вършел работа и знаел много неща. Дали е така, не знам. Всичко го има по делото, не искам да се връщам. Каквото съм знаел, съм го казал. Казал съм истината и нямам угризения на съвестта.

А за Лупов, който ми беше приятел, в града се знаеше какво се случва. Той се оплака първо за заплаха, после за палеж на колата, накрая и за това, че има поръчка за убийство, и никой не си мръдна пръста в Търново. Имало е докладни от трима души в полицията и не е направено нищо.

- Как си обяснявате това?

- Този човек, Жоро Вълев, имаше голямо политическо влияние. Не искам да изпадам в подробности. Но съм го виждал с един магистрат, изключително голям човек, от София. Той след ареста на Вълев на 20-ата минута е звънял и почнал да натиска: "Пускайте го".

Това дело, ако не бяха Валентин Цоновски от ГДБОП и екипът му, нямаше да се разкрие. Ако не беше Петрова (Ася Петрова, сега зам. главен прокурор.бел.ред.), може би нямаше да се документира. За хората, които си свършиха работата, за тях никой нищо не говори. Те заслужават похвала, но за съжаление вижда се какво става с хората, които вършат работа - Цоновски преподава в Симеоново, а Петрова - в административната прокуратура. Така направи държавният апарат, че да са в 9-та глуха.

Цоновски се хващаше за всеки детайл, за всяко събитие. А като ме разпитваха в Търново, гледаха как да претупат работата. Там всичките им разпити бяха един фарс. Виждате, наскоро имаше отвличания. Вместо да ги работи професионалист като Цоновски, разни хора дават по телевизията интервюта и оценки за свършена работа, а в същото време се крият в политиката.