Дано повече родители да кръщават децата си на българи, пред които светът се прекланя

Около Нова година на мой приятел му се случи нещо много хубаво, или по-точно прекрасно - роди му се син. Обади ми се по телефона развълнуван, за да се похвали, да се разберем кога да изпием по чаша вино за здравето на наследника.

Естествено, поздравих го, пожелах му здраве, късмет, осъществени мечти на него и сина му и накрая го попитах най-нормалното нещо - как ще се казва детето. Не че лично за мен това е много важно, но просто ей така, може би от любопитство, може би от нещо друго, този въпрос изскочи от мен.

Името му ще е Стилиян. Питам: на някои баба и дядо или просто така сте решили с жена ти, защото ви харесва името? Не, на никого от роднините, ми казва той, кръщаваме го на Стилиян Петров, защото този човек е такъв и такъв. И моят приятел с най-малки детайли започна да ми разказва биографията на големия ни футболист.

Много неща знаех, но много чух за първи път. Някъде за около десет-петнайсет минути, благодарение на моя приятел, се потопих в живота на бившия капитан на бирмингамския “Астън Вила” и разбира се, на националния отбор.

За пореден път се убедих, че от историята на Стилиян става велик игрален филм, който съм сигурен, че някой ден някой ще направи, и целият свят ще го гледа. Ето затова, завърши моят приятел, просто искам да прилича на него, поне малко да вземе от него.

Признавам се, развълнувах се, и то много. И си казах: колко хубаво, че този, малкият, ще носи това име. Казах си още, като знам какви имена в момента се мъдрят в пространството - кокетни, ужасно претенциозни, понякога абсурдни, направо бих казал комични, ето моят приятел как е решил да го направи. Браво! Решил е да го кръсти така, защото човек, носещ това име, през годините е постигнал, направил, преборил се е с много неща.

Развълнувах се и заради друго. В този жест към Стилиян Петров усетих и още нещо. Не всичко тук е тъпо, гадно, хейтърско, мръсно. Не всички известни и популярни хора, постигнали нещо в живота си, са “пълни боклуци”, както много често си коментират насам и натам. Хареса ми като някаква приемственост в пространството, като оцеляване на българското племе. Хареса ми, че все още, все още тук-там се пазим, обичаме се, оценяваме кой какво е направил. Все неща, които според мен не се срещат често тук, и без тях се душим и ни е много трудно.

Последният човек съм, който ще дава съвет кой как да си кръщава децата. Това си е изконно право на всеки родител. Но си мисля, че това, което е направил моят приятел, и най-вече мотивите му синът му да носи името на Стилиян Петров, е нещо наистина много хубаво

Живеем във времена, в които стойностни неща с лека ръка се неглижират, плюенето и псуването е много повече от аплауза или усмивката. Всеки е недоволен от нещо и всичко му е черно пред очите. Но по-страшното според мен, с редки изключения, разбира се, е, че много от истинските съвременни герои са подменени в публичното пространство от съвсем други, за които дори ми е неудобно да говоря. И когато разбера, че един човек е кръстил детето си на един истински, наистина истински такъв герой, се чувствам щастлив.

Това ми дава надежда, че не всичко е изгубено, че ще ни има, че може би и нещо хубаво ще се случва занапред. Давам си сметка, че това, което се случи с моя приятел, това, което е направил, е нещо съвсем малко в пространството, в пейзажа. Но пък си мисля, че е и много важно и съществено. То обговаря много неща, много теми от съвремието ни.

Да е честит малкият Стилиян и дано повече родители кръщават децата си на българи, пред които светът се прекланя! А ние много често се правим на ударени, че те изобщо съществуват.