Климатичните промени може би са причината за почти 60 хиляди самоубийства сред индийски фермери, твърди ново изследване, цитирано от “Гардиън”. Американски учени изтъкват и връзката на повишаването на градусите с увеличаването на климатичните аномалии. В същото време техни руски колеги изказват мнение, че от затоплянето има множество ползи, които не бива да бъдат пренебрегвани. А британски специалисти успокояват, че глобално затопляне е имало няколко пъти в историята, без това да окаже фатални последствия върху планетата.

Според изследване на екип от Калифорнийския университет, публикувано в американското издание Proceedings of the National Academy of Sciences, глобалното затопляне се смята за причина за 59 300 самоубийства сред индийски фермери. Учените изтъкват, че през последните 30 години завишените случаи на самоубийства в страната именно сред хората, занимаващи се със селско стопанство, неизменно се свързват с проблемите и трудностите в този сектор. А според специалистите те са директно следствие от глобалното затопляне, водещо до суша, бури, загуба на посеви и глад. Изследването показва, че само през 2015 г. в Индия над 12 хиляди фермери са отнели живота си заради фалит. Страната, която е трета в света по емисии на парникови газове, е предприела сериозни мерки за подкрепа на селскостопанския сектор.

В същото време друг американски екип алармира, че именно покачването на температурите е причина за увеличаването на ураганите, наводненията и климатичните бедствия в Европа, Азия и Америка. Специалистите от Хюстънския университет доказват, че заради глобалното затопляне се увеличава кинетичната енергия в земната атмосфера, което провокира аномалии. На съвсем противоположното мнение обаче са руски учени, които намират положителна страна дори в глобалното затопляне. Те твърдят, че то ще се окаже позитивен фактор за Сибир. Според изчисления на екип от института в Красноярск, до 2080 г. северната част на Русия ще се превърне в много по-благоприятна за живот. Специалистите прогнозират смекчаване на климата, развитие на възможности за отглеждане на много повече култури, което от своя страна да доведе до увеличаване на населението в района над три пъти.

Екипът анализира климатични данни, събирани над трийсет години, и заключава, че в близките 60-70 години средната температура в Сибир най-вероятно ще нарасне с 9 градуса по Целзий, което ще промени условията за отглеждане на множество култури като ориз и боб. Учени прогнозират това да доведе не само до промени на растителните видове в района, но и на животинските. Според статия, публикувана в сп. "Сайънс", вече се наблюдават такива промени, които са особено видими при птиците. Учени са установили, че за последните 30 години значително са се изменили морфологичните особености на прелетни птици, които се размножават в северните части на Русия.

Трети пък са на неутрална позиция, подчертавайки, че глобално затопляне е имало няколко пъти в миналото, без това да е довело до фатални последици за планетата. Специалистите са категорични, че периоди със значителни температурни разлики са естествени явления, които се повтарят на определен период от време и зависят преди всичко от слънчевата активност. Според климатолози е съществувал т.нар. средновековен температурен максимум. Данни, публикувани в сп. “Нейчър”, показват, че в период от няколко стотици години между VIII и XII век са били наблюдавани температури, по-високи от съвременните. Учените са категорични, че температурата на планетата никога не е била константна и винаги са се наблюдавали по-топли периоди, последвани от по-студени и т.н. Преди няколко години отново сп. “Нейчър” цитира изследване на британски учени, доказващо, че в края на палеоцена и началото на еоцена също е имало глобално затопляне. Екип от Бристолския университет доказва, че преди 55 милиона години Земята е познала най-бързото затопляне, документирано в геологичната й история. Според изчисленията на климатолозите тогава температурите са се покачили с около 5 градуса по Целзий. Според специалистите причина за това е било отделянето на големи количества метан от морското дъно.

Как може глобалното затопляне да се отрази на туризма в България, четете в хартиеното издание на "168 часа".