Още акценти от ексклузивния разговор на Кристина Кръстева с президента на републиката в периода 2012 - 2017 г. в рубриката й "Различното интервю":

И аз щях да наложа вето на закона за борба с корупцията

Не трябва да се отваря конституцията за ревизия на приватизацията

Радев дотук се държи по-скоро като президента на лявото и на русофилите

Интервюто ми с вас, когато плакахме и двамата и от което Деси ме е усетила, е като ръка, подадена от Господа. Нашата любов не е за пари. Не съм й купил нито жилище, нито кола. Подаръците дотук са повече от скромни

Израел награди 5-има чужди държавници. Третият бе президентът Буш, четвъртият бях аз, тази година - президентът Тръмп

Проблемът на Корнелия Нинова не е “Техноимпекс”, а двойният стандарт. Това я прави хиперактивна, но колкото и хиперактивна да е, тя не може да избяга от двойния стандарт, в който е изпаднала

- Г-н президент, след като бяхте удостоен с наградата на фондацията “Приятели на Израел” за 2016 г. и ви прожектираха на Таймс скуеър, същата награда тази година бе присъдена на президента на САЩ, от същия Майк Евънс - най-хитовия автор на бестселъри на “Ню Йорк Таймс”.

- Да, изпратиха ми снимката от церемонията в Овалния кабинет отпреди няколко дни. Майк Евънс държи наградата. Отзад са Иванка Тръмп и нейният мъж, както и Майк Пенс - вицепрезидентът. Аз съм носител на наградата, като преди и след мен са двама американски президенти - Джордж Буш-младши и президента Тръмп. Голяма чест за България е тази награда. Като миналогодишен носител бях поканен да присъствам на връчването, но бях в Китай по това време. Гордея се, че съм единственият от Централна и Източна Европа и четвъртият в света, който я получи. Петият е президентът Тръмп. Сребърния свещник подарих след това на синагогата в София. Като държавен глава не обичах да си пазя подаръците, нито да ги нося вкъщи. Всички те останаха в президентството и в НИМ.

- Вашите позиции с Тръмп малко се посближиха. И той не е русофил, какъвто очакваха да бъде. Започна да говори за заплахите откъм Москва.

- Точно така. Разбра за какво става въпрос. Днес Русия за съжаление е по-скоро източник на нестабилност и символ на нарушаване на правилата на международния правов ред.

- Не отидохте при Тръмп, но при посещението си в Китай получихте титлата “почетен професор”.

- Да, и то от два университета - Пекинския и “Цинхуа” - най-големия и най-влиятелния, в който са учили и президентът Си Дзинпин, и предшественикът му. За мен е огромна чест и признание за България да бъда почетен професор на двата водещи университета в Китай.

- Не само на Запад, но и на Изток ви ценят.

- Да, така е.

- Приятелката на президента Плевнелиев Деси Банова наистина ли тъне в лукс и скъпи подаръци, доколкото “съобщават” жълтите сайтове? Вече започнаха да изчисляват за 3 месеца връзка какви пари сте дал за подаръци за нея - 300 000 или 500 000 лева...

- Много малко останаха медиите, които вдигат високо знамето на истината. В. “24 часа” е точно такава медия, за което ви благодаря. Ще ви разочаровам, но истината е, че Деси си кара същата стара, нейна си кола, която винаги си е имала, живее си точно там, където винаги е живяла, има си същата тази къща - на майка ѝ и на прабаба ѝ, която винаги е имала. Всичките тези измислици обаче са симптом за това, че нашето общество е болно и като че ли и медиите, за съжаление, по един безотговорен начин го разболяват още повече. Нима не разбраха всичките тези медии и медийни империи, че аз не съм такъв човек? Нима не разбраха, че аз съм може би малко по-мъдър, отколкото те си мислят? И че

една позитивн

мислеща,

красива и

добронамерена

жена не се

купува

Нейното сърце не струва 30, 500 или 500 000 лева. Нейното сърце се печели с подадена ръка, с честен подход. Но в никакъв случай не струва пари. И нима някои не разбраха, че истинската любов не се измерва нито в пари, нито в подаръци, а е в очите, в сърцето, в подадената ръка. Аз съм там. Аз се радвам на една истинска любов, която не може да бъде измерена в пари. Продължаваме да живеем по начина, по който сме живели. Истинската любов не се базира на пари. Тя се базира на усещането, че имаш до себе си човек, който е твоят човек. И че двамата заедно, за ръка, може да стигнете далече. Аз имам това усещане и действам по този начин.

- Тя каза, че ви е почувствала в интервюто, което направихме около седмица преди да напуснете “Дондуков” 2. Интервю, в което с вас си говорихме за всичко, в което и плакахме за възможно най-смазващата загуба, която ви връхлетя. Тя каза, че от това интервю, чието заглавие беше “Когато си изпитал най-голямата болка, изводът е “Прави добро!”, ви е почувствала като човек и е обикнала вашата душа.

- Ето, виждате как едно интервю може да промени човешката съдба. Аз безкрайно много ви благодаря, че

с това интервю

вие променихте

моята съдба.

Аз си спомням как и вие, и аз плакахме. И плакахме много. Както и фотографът на “24 часа”. Защото ние бяхме тримата в президентството, когато аз разказах тази силна история. (При която около месец преди да загуби първородния си син Филип, президентът Плевнелиев е в същата болница, в същото кардиоотделение. И тогава едно оперирано дете му подарява метално сърце с надпис “Само човек, изпитал най-истинската болка, се научава да живее.” - б.а.)

- Час и половина без телефони - време, в което говорихме за всичко.

- Да. Беше много силно, много истинско. Такова беше. И сега, като се сещам, и сега се просълзявам, защото това е човешкият живот. Това са най-трудните моменти на всеки родител... Но вижте как дори и най-тежкото, и най-драматичното се обърна в любов. Дори и този момент, в който аз съм бил в най-трудното изпитание на живота си - да ти умре детето, давам интервюто за вас, вестник “24 часа”.

В момента, в който аз съм в най-тежката ситуация и в най-голямата криза на живота си, отново това интервю като че ли беше подадена ръка от Господа, защото пък то е предизвикало любов. Взаимна близост, взаимност, ако щете. И така от болката се роди любов. И аз много се надявам това да е символът - че всеки един от нас, когато много страда, никога не бива да губи надежда, че най-доброто тепърва може да го чака.

- Пожелавам ви го от сърце.

- Благодаря.

- Купихте ли вече на Деси Банова скиорски екип? Нали ще я обучавате - да ви прави компания на пистите...

- Как може винаги “24 часа” да познава! Ето това е подаръкът. Не е електрическа “Тесла”, не е къща или апартаменти. Да, моят подарък е ски екип и ще се учим заедно да караме ски. Чакам този момент с нетърпение.

- Вече си ходите спокойно за ръка.

- Да. Ние не правим нищо лошо. На никого нищо лошо не сме направили, няма и да направим. Ние бяхме и оставаме много посветени родители и добри партньори (на предишните си брачни половинки). И при нея, и при мен по един обективен начин нещата много отдавна бяха приключили. Нещо повече - много

дълъг период от време

и тя, и аз бяхме самотни,

всеки от нас сам по себе си. Съдбата ни събра. Сега се радваме. Да, ходим за ръка, включително и в магазина за зимни якета.

- Въпреки че сте на крилете на любовта, не се откъсвате и от актуалните теми по света и у нас. Гледате ли и вие на своя наследник като на президента - вето, както го определиха от ГЕРБ наскоро?

- Не. Всеки един от българските президенти е налагал вето. Нещо повече - ако погледнете сухата статистика колко пъти президентът Радев е налагал вето в първата година от мандата си, може би бие единствено президента Първанов. Президентът Първанов имаше един период, специално в първия си мандат, по време на правителството на царя, когато той за 4 г. почти не наложи вето. Мисля, че за 4 г. има общо два пъти наложено вето. Президентът Радев не е наложил извънреден брой вето, в рамките на нормалното е. Но не бива да го преекспонираме. Той нито е г-н вето, нито води някакви грандиозни битки. Такива аз не виждам.

- Вие не смятате, че е силна политическа фигура?

- Тепърва той трябва да се докаже. Нищо извънредно не се е случило. Той не е имал труден период, в какъвто се вижда истината за един политик. В първата година на мандата си президентът Радев се радва на много странно медийно добруване - като че ли почти никакви критики няма за него, или са много малко.

- Той излезе първи по рейтинг в последните социологически сондажи.

- Нито един от българските президенти досега не е бил в такава комфортна среда. 2017-а е една стандартна година, в нея нищо извънредно не се е случило, никакви драми и кризи, през които е необходимо той да се доказва, не е имало. Нека си спомним само от 2012 до 2014 г. - имаше терористичен акт в България, две вълни на протести, в които стотици хиляди българи из страната протестираха през 2013 г., през 2013-2014 г. - две извънредни парламентарни кризи, поради което се родиха 5 правителства и 3 парламента! В рамките на 2 г. имаше невиждана имиграционна вълна. Сега правителството си върши добре работата, държавата стои нормално, ползва се с признанието на международните партньори, министър-председателят Бойко Борисов има извънредно полезна, активна, много продуктивна външнополитическа програма. Президентът Радев е в една много комфортна, спокойна, нормална година. Така че не виждам никакви битки. Налагането на вето е конституционно право на президента, но той трябва да го налага не, за да го пречи на някого, не, за да се противопоставя и не, за да води политически игри. Президентът е над всички политически и специално над парламентарно представените сили. За да бъде истински президент обединител, той трябва да налага вето с аргументи. Добре е в НС депутатите да останат с усещането за справедливия президент, който го е наложил коректно и с аргументи, така че те да могат да се поправят. Ветото не е инструмент да пречиш на някого, да водиш битка с него или да правиш рейтинг.

- Президентът се аргументира, че налага вето на бюджета на касата, защото не са били защитени еднакво всички болни.

- Добре. Трябва да се извадят съответните аргументи, но и да се дадат решения. На президента му прилича не просто само да регистрира един проблем. Нека да дава и решения.

- Добър ли е антикорупционният закон, за който Радев обяви в аванс, че ще наложи вето?

- Мисля, че президентът Радев има достатъчно аргументи да наложи вето. Ако аз бях действащият държавен глава, щях да наложа също вето. С аргументи, които предполагам, че ще бъдат аргументите и на президента Радев. Нека да се обоснова. Ако президентът Радев наложи вето заради начина, по който се структурира антикорупционното звено, няма да е прав. Аз лично вярвам, че не е добре българският държавен глава да назначава шефа на звеното. В парламента има много по-сериозен сблъсък и баланс на интересите и там е мястото да се роди ръководството на тази институция. Надявам се народните представители да бъдат на висотата на отговорността. Ако президентът просто с един акт назначи шефа на една агенция, това не е нито по-прозрачно, нито по-демократично. На мен ми се наложи повече от 6 месеца сам да упрявлавам държавата. Аз бях единственият. Нямаше парламент, имаше назначено от мен служебно правителство - на два пъти. Ако президентът е единствената действаща институция, негово е правителството и същевременно негова е и антикорупционната агенция, как тя да бори корупцията в служебното правителство, съответно и в президентството?

- Визирате тези случаи, в които цялата власт би дошла при него.

- Да. Един държавен глава трябва да мисли за държавата като цяло, да мисли и дългосрочно, включително за такива случаи. По-добре е, от гледна точка на баланса на силите и на институциите, президентът да стои настрана от този орган. Ако той наложи вето поради тези причини, свързани с конструирането на органа, аз няма да съм изненадан, но няма и да съм съгласен.

Ако аз бях действащият държавен глава, от това, което се случи миналата седмица - специално в петък, щях да имам силен аргумент да наложа вето и бих го направил. Знаете, че съм го правил десетки пъти, включително и по закони на ГЕРБ - партията, с която съм в прекрасни отношения, макар и да не съм неин член. Но над всички нас е българската държава и никога не съм си мълчал. И сега щях да отстоя позицията си пак.

- Не ви харесва, че свидетелите няма да са защитени ли?

- Това, което се случи в петък, не е добре за българската държавност и демокрация. Вие трябва да можете да закриляте тези, които подават сигнали. Трябва да можете най-малкото да им създадете едно определено ниво на комфорт. Когато сигнализирате за корупция, очаквате подкрепа от държавата, а не нож в гърба.

- Така никой няма да дръзне да подава сигнали.

- Никой няма да дръзне. Ние имаме една институция, която в много отношения е вече проблематично и мъртво родена. Не бива да бъде така. Това е проблем. Той трябва да се оправи.

- Какво ще кажете за определението на г-н Радев, че управляващите са загубили човешкия си облик?

- Не само не съм съгласен. Един държавен глава трябва да действа мъничко по-мъдро и надпартийно. Ще кажа най-отговорно, че в тази първа година от мандата на президента Радев той по-скоро беше като президент на лявото пространство.

- Той си е президентът на БСП?

- Той се държи като президент на БСП, като президент на русофилите в България. Държи се като президент, който е срещу управляващите. Спомняте си какво се случи на едно патриотично мероприятие в Свищов, когато народният представител Цветан Цветанов беше изгонен от президента. Такова скандално действие на български държавен глава никога не е имало. Това означава заяждане, това означава, че не сме разбрали, че държавният глава е над всички и трябва не само да работи с всички, но и да го прави по еднакъв начин.

Спомнете си какво правеше Волен Сидеров в президентството.

- Спомням си. Дълго време не можеха да започвате заседанията на КСНС заради волните програми на Волен.

- Да. Много се радвам на неговото ново амплоа. Но нека не забравяме какво беше... И какво правех аз? По най-търпеливия начин подхождах. Търпението е страхотен инструмент за мъдрия държавник, а не агресивното отношение към един или друг народен избраник. Още по-лошото е, когато покажете управляващата партия или посочите към една партия и ги наречете по начина, по който той ги нарече. Не прилича на един държавен глава. Това е сериозна политическа грешка. Знаете ли, ако това бяха БСП и аз, президентът, подкрепен от ГЕРБ, бях казал такова нещо срещу БСП, щяха да ми спретнат комисия за импийчмънт, щяха години наред да стрелят срещу мен.

Учудвам се понякога на

толерантността на ГЕРБ

- партия, подкрепена от милиони българи. Как така е изгубила човешкото си лице, след като милиони българи застават зад нея? Не му приляга на държавния глава. Не е прав, не действа като държавен глава - обединител, но има голям късмет, че срещу него в случая е ГЕРБ - партия, която винаги е била много толерантна и е прощавала. Ако беше БСП, нямаше никога да ми прости.

- Единственият случай, в който застанахте рамо до рамо с президента Радев, беше при откриването на паметната плоча на покойния президент д-р Желев в родното му село. Тогава обменихте ли идеи?

- Имахме разговор около 2 часа, заедно с президентите Стоянов и Първанов. Паметта за президента Желев и неговото дело, разбира се, ни обединява всички нас. Президентът Желев има едно историческо изречение - че демокрацията се лекува единствено и само с повече демокрация. Добре е да се поучим от президента Желев. За мен е много странно, че президентът Радев не продължи почти нито една инициатива на предшествениците си.

- Не се ли изкушавате вие пак да се кандидатирате? Ясни са ви нещата, ценен сте по цял свят. Не си ли мислите "Защо да не пробвам пак?"

- Не.

- С ГЕРБ или без ГЕРБ. Защото, тук отварям една странична сюжетна линия, някои среди ви очакват и подозират, че ще оглавите т.нар. градска десница.

- Има много такива слухове, има такива очаквания. Не един или два разговора са водени на тази тема.

- Канили са ви? Опипвана е почвата?

- Има очакване, че може би аз съм единственият, който би могъл да обедини разединеното дясно, на което за съжаление му отива толкова много да бъде разделено, разпарчетосано. Десните лидери не научиха нищо от историята на България. Повече от 25 г. - его, разделение, на инат. Да, вярно е, че т.нар. градска десница - стотици хиляди български граждани останаха непредставени заради абсолютно безобразните действия на лидерите вдясно. За съжаление. Казвам го най-отговорно.

- Но вие нямате намерение да се ангажирате с тези около 300 000 непредставени избиратели?

- Казвам го още по-отговорно, гледайки ви в очите. Може би

около 400 000, че и отгоре,

са непредставени.

Но казвам най-отговорно и най-ясно: Не, не, не и не. Аз няма да оглавя нито градската десница, нито селската левица. Аз няма да се връщам в която и да било политическа партия. Аз няма да правя политическа партия. Аз няма да ставам лидер на която и да е политическа партия. Няма да обединявам която и да е, или съвкупност от политически партии. Оставам президентът Плевнелиев.

- Гледате в по-голям мащаб.

- Да. Считам, че не му отива на един президент нито да се върне в парламента, нито да си прави собствена политическа партия. Това са груби грешки на български президенти. Президентът Първанов направи най-грубата - създаде нова партия, което не му отива на един държавен глава, след като е бил 10 г. обединител на нацията.

Направи го с ясното съзнание

тази партия да е инструмент,

за да поеме контрола върху БСП.

В крайна сметка в БСП днес го считат за предател, а виждате със собствената му партия докъде стигнаха нещата. Категорично заявявам - нито ще се връщам в парламента, нито ще правя нова партия. Оставам президента Плевнелиев. Виждам големия смисъл на това, което правя.

- 75 000 нови работни места дотук са ваш актив.

- Днес ги преброих дотук. Всъщност те са 90 000. Изброявам ги. Това са трите клъстера, на които аз съм основател, от самото начало, и същевременно патрон. Изреждам ги. Информационни и комуникационни технологии, на който съм един от създателите в далечната 2004 г. В бизнеспарка в един склад го създадохме. Оттогава сме заедно. Като държавен глава бях патрон на клъстера, договарях работни места с най-големите световни компании. В този клъстер днес работят над 18 000 човека - високообразовани млади българи, които останаха и намериха своята перспектива в България. Много се гордея с това.

Вторият клъстер е автомобилостроене. Той се създаде в президентската институция в първите месеци на моя мандат през 2012 г. Тогава се включиха 9 компании. 10 пъти ходих до Германия, обикалях къде ли не като държавен глава. Резултатът в края моя мандат беше: 135 компании и 35 000 работни места, 80 фабрики. Мога да ви посоча всяка една от тях, тук има карта, на която мога да ви покажа. Всяка една е минала през ръцете ми. И третият изключително важен сектор е аутсорсингът. Самият клъстер се създаде с моето участие, бях патрон на този сектор през годините. В него се създадоха над 35 000 работни места, към момента са вече около 40 000. И трите сектора тръгнаха и в провинцията, към градовете. Много се гордея и продължавам да работя в тази посока.

Само днес (във вторник) тук (в офиса на президента Плевнелиев в "София Тех парк") имаше делегация от Македония и такава от Босна и Херцеговина. Хора, които звънят от целия регион и питат: "Как успяхте да го направите това нещо?"

- С тази си международна активност помагате за привличане на инвеститори и на премиера Борисов.

- Няма да скрия, че с министър-председателя Бойко Борисов имам прекрасни отношения и продължавам да му помагам. Не са една и две фабриките, по които работим заедно, и добре се допълваме.

- А какво ще кажете за неговата особеност - според едни е недостатък, според други е качество, да се освобождава от всеки, срещу когото има атака или съмнение? Бившия здравен министър Николай Петров, Димитър Главчев, който наистина се оттегли от председателския пост на НС. Това качество ли е или недостатък?

- Това е политически инстинкт. Министър-председателят Бойко

Борисов винаги е

имал много силен,

бих казал уникален

политически инстинкт.

Това е начинът, по който

той пише история.

Три пъти е министър-председател на България, неговата партия спечели всички избори, с изключение на последните президентски, в последните 10 г. Това е едно постижение, което почти никой друг не е имал в модерната история на България. На демократичното й развитие, не говорим за преди това.

- Той скоро ще изпревари и Тодор Живков като дни министър-председател.

- Аз му го пожелавам от все сърце. Това е политически инстинкт. Много е трудно да си министър-председател в България. Много е трудно в тази отровна среда, в която всички ние работим - ниско доверие на гражданите към политиците и институциите, усещането на българите, че по-скоро всеки един сам по себе си трябва да се спаси, липсата на колективно усилие и общопризнати приоритети, около които всички да се обединим. Много е трудно, и от тази гледна точка всички ние трябва да разберем министър-председателя. Неговото политическо дълголетие се дължи на неговия политически инстинкт да реже веднага

Той реже - ако има проблем, се действа на секундата. Това може би невинаги е справедливо. Но ще ви кажа обратния вариант - ако той замиташе проблеми, ако не действаше веднага, това щеше да задълбочи проблемите и те да станат много по-големи. Казвам ви нещо, което научих не само като политик, но и като мениджър - нека не забравяме, че аз бях един от топ мениджърите на България, само в бизнеспарка под мое ръководство се създадоха над 12 000 високоплатени работни места, има само един начин да решите един проблем. И той е - да го назовете, да го посочите. Ако криете проблемите си - и в семейството, и в държавата, няма как да ги решите. Когато проблемът изплува със страшна сила дневния ред на държавата и е посочен, тогава имате пак само два варианта - или си траете и чакате някак си нещата да се отмият, или действате.

Понякога това действие е неблагоприятно, тежко и трудно разбираемо, граничи в представите на много хора с рамките в разбирането за предателство, но по-лошият вариант е да не действаш. Ако не действаш, проблемите се задълбочават, стават практически нерешими. Вижте българското здравеопазване от 20 г. - един сектор, който е може би най-нереформиран, най-забатачен, най-корумпиран, най-непрозрачен, най-неефективен. Този сектор мога да го покажа само като пример, че 20 г. никой не е разсекъл нищо. Държавата преди 15 г. е наливала 1 милиард лева, сега ще налее 5. И нищо не се е променило - нито е по-прозрачен, нито е по-ефективен, нито хората да по-доволни. Скандалите са повече, отколкото тогава.

- За жалост хората не са и по-здрави.

- Ето ви доказателството, че наливаме 5 милиарда лева в една каца без дъно.

- По-добре е да се реже.

- Трябва да се реже. Но най-отговорно заявявам, че проф. Николай Петров е човек, когото аз изключително високо ценя. Вижте ВМА. Преди него ВМА дължеше над 300 милиона лева. За 2 г. проф. Петров разчисти нещата и я направи от най-забатачената и фалирала болница най-проспериращата. За 2 г. Този човек заслужава една добра дума и едно "благодаря" и аз го правя за пореден път и през вашата медия. За съжаление обаче мътната вода, кацата без дъно,

лобистките жестоки интереси

в здравеопазването

и на него му взеха главата.

А министър-председателят е прав, защото когато има големи скандали, когато има големи драми, той е научил урока си - той реже. Като министър-председател Станишев беше точно обратното - отлагаше максимално абсолютно всички възможни проблеми на тройната коалиция, и затова тя си и отиде в небитието.

- Като говорим за рязане на проблеми, голям проблем ли има Корнелия Нинова? Тя как да си отреже тези надвиснали съмнения за "Техноимпекс"?

- Ами извинете, но това не са съмнения. За мен това са обективни данни. Не е надвиснала над нея истината за "Техноимпекс". Над нея според мен е надвиснала истината за двойните стандарти в политиката. Това е голямата тема. Същото се отнася и за президента Радев - когато сте надпартиен президент на всички българи, няма как да кажете, че ГЕРБ е нечовешка партия, която е изгубила всичко човешко в себе си. Най-малкото, защото не е вярно. Когато вие сте политически лидер на лявото и борите здраво лошата приватизация, а се оказва, че всъщност сте двигател и участник в не една приватизационна сделка, това е двоен стандарт. Не им прилича на политиците да действат по този начин и аз мисля, че това е дамоклиевият меч над г-жа Нинова. Този двоен стандарт ще й се отрази много тежко на нея, за съжаление. Това я прави да бъде хиперактивна. Но така или иначе, колкото и хиперактивна да бъде, тя не може да избяга от двойния стандарт, в който е изпаднала. А българите имат голям проблем с това.

- Разбирам от думите ви, че подкрепяте желанието на ГЕРБ да се отвори конституцията, за да се вкара ревизията на приватизационните сделки. А от СДС искат да се отиде още по-назад във времето и да се разследват и престъпленията на социалистическия режим.

- Тук ще ви изненадам, но не подкрепям това действие. Не го подкрепям дотолкова, доколкото считам, че това е едно действие, което не помага по никакъв начин на българската икономика. Не считам, че създава перспектива, а и не вярвам, че ще доведе до справедливост. Нека да се обоснова. Ако търсим справедливост и отворим миналото на приватизацията, тогава трябва да се проверят хиляди сделки. Защото

не е една, а хиляди са безобразните сделки,

свързани с приватизацията в България.

И това трябва да се мери с един аршин.

- Това няма кой да го направи ли?

- Сигурен съм, че няма кой да го направи. И съм сигурен, че няма да бъде направено. И именно затова аз казвам, че понеже няма да бъде направено по обективен и справедлив начин, ще има точно обратния ефект, т.е. според мен ще се окаже, че едно подобно действие

ще има селективен,

избираем ефект

някои да бъдат ударени.

- И ще остане съмнението у обществото.

- Ще остане съмнението в обществото, че някои ще бъдат ударени, други няма да бъдат ударени. И това ще има много тежък, много тежък резултат и обратно действие върху тези, които са инициирали този закон. Моят съвет към тях би бил да помислят три пъти, преди да прережат. И още нещо много важно - едно подобно действие по-скоро гони, отколкото кани инвеститори в една модерна икономика. В една модерна икономика ние трябва да гледаме напред, трябва да отваряме перспектива, да мотивираме който и да е да инвестира своите пари в България, защото само така се създават бързи и добре платени работни места. Но когато, вместо да гледаме напред, ровим в миналото, и то по един много бих казал въпросително справедлив и обективен начин,

това ще демотивира много инвеститори.

Ами те са участвали в приватизационни сделки. Много от тези инвеститори в тези приватизационни сделки са купили едни съсипани комунистически държавни предприятия, вложили са усилия, време, пари. И сега почваме да ровим пак назад във времето. Нещо повече - има закон, има конституция над всички нас. Те определят и срокове за давност, и всичко останало. Аз си мисля, че това действие на ГЕРБ няма да доведе до позитиви - нито за тях, нито за държавата. Моят съвет към моите колеги и приятели е да помислят три пъти, преди да прережат лентата.

- Да кажем сега за втория лифт на Банско.

- Категорично да. Аз съм готов на секундата да изляза, да отида, да подкрепя всеки, който търси честния дебат и решенията за България. Защото, вижте, искам да съм много ясен - аз бих подкрепил министър-председателя не утре - днес да излезе и да каже "Да, ще има втори лифт на Банско." Самият аз съм готов да го изкрещя от всяко телевизионно студио. Не само защото съм запален скиор. Не. Но аз обичам планината, аз обичам България. И искам да съм много ясен - аз вярвам, че точно хората, които живеят в планината, обичат планината. А не тези много често

криворазбрани еколози от жълтите павета.

Второ, аз искрено вярвам, че на хората, които живеят в планината, най-много им пука за нея. Искрено вярвам и виждам, че в българските планински региони, а те заемат 1/3 от територията на България, там нито магистрали има и ще има, нито фабрики. Единственият шанс на 1/3 от територията на България и на над 1 милион население българи в планинските региони на България да имат перспектива, да се раждат деца, е да развиваме туризма във всичките му форми, включително зимния. Абсолютно престъпление е, тотално безобразие. Толкова е българско ние да се самозастрелваме, самопрецакваме, да пишем през някакви холивудски звезди някакви писма до министър-председателя, вместо да излезем и да кажем как да направим така, че да има перспектива за българските планински региони. От какво ще се хранят те? От какво ще живеят? Каква е перспективата за тях? И още нещо - абсолютно не е вярно, че откакто са построени, в ски курортите Пампорово, Боровец, Банско, Чепеларе ситуацията е влошена. Ще кажа само една цифра от екологична гледна точка - аз имах едно малко апартаментче в Банско още през 1995 г. Нямаше нито лифт, нито жив дявол. Най-отговорно заявявам, че

1/3 от населението на Банско,

Разлог, село Баня и цялата долина

се занимаваше с незаконна

търговия и изсичане на гори.

Откакто дойдоха ски зоната и хотелите, хората получиха достойно възнаграждение, количеството нелегална сеч намаля многократно. Именно заради съвременната инфраструктура за ски туризъм. Лифтът доведе не до изсичане, а до запазване на живота на много, много, много гори. Казвам го най-отговорно и не съм приятел на никого от прословутите инвеститори. Но аз съм приятел на Банско, аз съм приятел на Чепеларе. Аз съм приятел на Пампорово, на Смолян, на Боровец. Искрено ги мисля и съм готов за тях да направя всичко необходимо. И заради тях ставам адвокат - на тях, и на всички, които живеят в България.

Само още един пример ще дам - в Смолян днес е трудно да намерите млада майка с детенце по улиците. Толкова е трагична демографската криза. В Банско е пълно - хората получиха икономическа перспектива. Младите хора останаха в Банско, раждат деца. Какво още трябва да стане? Затова моят съвет към министър-председателя е: Още днес, без отлагане! Това е правилната позиция - хоризонт, перспектива, надежда и стратегически подход, съобразен с най-високите екологични стандарти за българските зимни курорти. Това по никакъв начин не противоречи, а напротив - помага. Да погледнем най-високите стандарти - на Австрия, на Швейцария, и да го направим като тях. А не "по български".

- Вдъхва ли ви доверието на ГЕРБ с "Обединени патриоти"? В миналия мандат не ги наричахте патриоти, а националисти.

- Продължавам така да ги наричам.

- Но засега са надеждни.

- Вижте, тази коалиция в момента върши своята работа за България.

Не е това идеалното партньорство

В никакъв случай. Има много негативи, но и позитивни моменти. В един много тежък, труден момент за България, след поредната - трета парламентарна криза в моя мандат. Не два, три пъти трябваше да правя служебно правителство, но си спомняте, че опитах да дам друг пример на българския народ и съзнателно отказах, за да не станем за смях пред света с две служебни правителства, на двама президенти, в рамките на един месец. Но това беше поредната тежка парламентарна криза и министър-председателят, който си спечели съвсем честно изборите, нямаше друг ход. Повече от очевидно е, че в това Народно събрание няма друга устойчива формула, освен тази. Така че Борисов си понесе кръста, много отговорно подходи към задачата, в един труден период, при поредната парламентарна криза той пое своята отговорност за пореден път и се справи добре. И ние всички трябва да му стиснем ръката. Така че не е било това неговата най-любима коалиционна формула, но той е понесъл своята отговорност, справил се е добре, резултатите са видими за всички.

Първо, в труден момент тази коалиция свърши своята работа.

Второ, ние трябва да си даваме сметка, че оттук нататък в България почти няма да има абсолютно мнозинство за една или друга политическа сила, тоест ние трябва да обогатим нашата коалиционна култура, да можем да правим коалиции, така, както в Холандия от стотици години. Много пъти съм разговарял с министър-председателя Марк Рюте и съм се удивлявал на тяхната възможност да правят коалиция от по 5, 6, 7, 10 партии. Това в момента по един или друг начин също се случва в България, защото

тази коалиция може

да не е перфектна,

но тя обогатява

коалиционната

култура в България

Тя може да се срути

догодина или по-догодина,

тя може да не

проработи дългосрочно.

Все пак, да не забравяме, че българските националисти, които аз никога не нарекох патриоти, не са най-предвидимият партньор за всяка една от големите, системни партии.

- Не сте сигурен, че ще издържат 4 години?

- Не съм сигурен. Но въпреки това най-отговорно заявявам: Тази коалиция свърши своята работа. Фактите са повече от видими, навсякъде - и икономиката нагоре, и доверието на гражданите нагоре, и бюджетът, и модернизационната програма, и председателството на България на ЕС, и всичко останало. В труден момент бе намерено правилното решение.

Второ, не по-малко важно е, че се обогатява коалиционната култура, което е важно за българската демокрация и за което благодаря и на Бойко Борисов, но и на българските националисти, че в крайна сметка направиха този формат, който работи - в интерес на държавата и на българската демокрация.

И трето много важно нещо - все пак, те по един честен начин договориха коалиционна програма, имаше коалиционен договор. Това е добре, за разлика от времето на тройната коалиция, когато нито имаше договор, нито имаше програма. Тогава министър-председателят Сергей Станишев, с царя и с Ахмед Доган се събираха в една резиденция и оттам обявяваха на българския народ какво са решили да правят. Аз мисля, че онова тогава не беше добрият пример за коалиционна култура. Нямаше план, нямаше договор. Сега поне има план и договор.

- А ще напредне ли дотам коалиционната ни култура, че да стигнем и до прословутия немски модел - леви с десни или десни с леви?

- От това, което виждам - много е трудно. Винаги съм си мечтал българският политически елит да бъде на това ниво.

Смятах дори, че, от гледна точка

на успешното председателство

на България на ЕС това

(ГЕРБ да управлява с БСП - б.а.)

можеше да бъде един

възможен вариант,

но очевидно не сме дорасли. Надявам се някой ден да се случи.

- Благодаря ви, г-н президент, и успешна 2018-а година!

- И аз ви благодаря. Благодаря от все сърце и на милионите приятели на "24 часа" и на всички българи! Оставаме заедно, гледаме с оптимизъм напред. Идва една много важна година - годината, в която България ще бъде под светлината на прожекторите - първото председателство на България на Съвета на ЕС. Това е историческо, много отговорно. Нека всички дадем най-доброто от себе си! Да покажем българина като гостоприемен, разумен, коректен човек. Да покажем българския политически елит като поне способен тогава, когато се пише история, и той да бъде на нивото на това, че пишем някаква история. Да се сплотим, не да се клатим в парламента. Да работим заедно за едно успешно председателство, от което България много ще спечели. Дай Боже.

- Дай Боже. Ще има едно разклащане през януари - един вот на недоверие, който надали ще доведе до разклащане?

- Нека да го сложим него по-скоро в категорията на партизанския подход.