През 2002 г. г-н Ганев ми каза в кулоарите на парламента след една моя реч в пленарната зала, която получи овации и ставане на крака от голяма част от депутатите:

"Не се прехласвай по овациите. Помисли какво ти казват онези, които не ти ръкопляскат. И се опитай да ги разбереш и да потърсиш съгласие."

Имах житейския шанс да се запозная и работя с г-н Гиньо Ганев още през далечната 1994 г. Преди това, през 1990 г., той беше гласът, който слушах, както праваше цялата нация, от безкрайните директни излъчвания на Великото народно събрание. От този глас неусетно се учехме на парламентаризъм и усвоявахме базисните конституционни понятия.

През 1994 г. той ме покани, все още хлапак и съвсем зелен (тъкмо бях завършил право в СУ), да стана секретар на оглавяваното от него сдружение "Конституционализъм и демокрация", което обединяваше депутатите от VII-то ВНС, подписали Конституцията. Почувствах вълнение, като че влизам в много специален университет за политика.

Г-н Ганев винаги е бил за мен неоценим Учител. И опора в трудни моменти. Без неговите дискретни съвети и застъпничество гигантската национална и църковна задача, която падна на плещите ми като народен представител с разработването и прокарването на Закона за вероизповеданията, който върна единството на БПЦ, едва ли щеше да бъде доведена до победен край. Чест беше за мен, че в 39-то НС издигнах първи кандидатурата му за омбудсман на България и бях до него в изграждането на институцията през нейния първи мандат.

Помня един от първите уроци, които той ми предаде - "Бориславе, повечето хора в политиката имат значение само и докато заемат някакъв държавен или партиен пост. Защото черпят присъствието си в обществото не от собствени идеи, а от самия пост. Те са чиновници в политиката. Истинският политик е този, чиято позиция и инициативи получават обществен резонанс без да заема държавен или партиен пост. Към това трябва да се стремиш, ако искаш да оставиш самостойна следа в историята. Другото не е интересно...".

Бог да те прости, Учителю.

От фейсбук