Обичам да съм книжар. Продавач на надежда. На знание, на усмивки, красота, светлина. На идеи, на възможности, пророчества, предупреждения. На споделяне, емпатия, сила, подкрепа.

Книжар е една от най-достойните професии, защото изисква посвещаване, постоянно развитие, четене на книга след книга, ежедневни усилия да разпространи словото сред хората. Те са проповедниците на цивилизацията. Прекрасно е да погледнеш в очите на читателя, да потърсиш и разгадаеш желанието му, да му отвориш и покажеш нов свят, да го понесеш на ново изумително пътешествие. И после, другият блясък, на неофита, когато е прочел и харесал книгата.

Гледам младите ми колеги на панаира на книгата, и на щанда на Колибри, и на други щандове, по книжарниците в София, желанието, с което работят, светлината, която излъчват, усещането им за ценността на това, което правят, и това ме изпълва с радост и смисъл. Винаги се оплакваме, че са малко. И за читателите също. Сигурно е така. Но докато ги има, ще има смисъл и ще има бъдеще.

Днес още няколко хиляди души ще намерят светлината на Панаира на книгата в НДК и книжарниците в София и цяла България. Ще се срещнат с усмихнатите светещи лица на Слава, Марта, Ваня, Цвети, Боби, Вили, Ники, Ива, Митко, Зори, Петя, Деси, Милена, Гери, Диана, Галя, и още много много книжари, които ще са там, за да ги насочват като лоцмани между книжните островите и проливите на думите. Поклон, пред тези съвременни проявления на духа на Матей Миткалото. Отворете сърцето и ума си, и тръгнете на пътешествие с техните съвети. Те искат само да видят вашето щастие и благодарност.

*От фейсбук