Не защото е краят на годината, а защото има сняг.

Декември е идеалното време за равносметка. Да видиш къде си, кой си, защо си. Има ли те изобщо. Раждал ли си се. Сякаш този месец предразполага към това да се взреш малко по-дълбоко в себе си, в душата си, във всичките си фибри и значения. Да се опиташ да разграничиш лошото от доброто, красотата от идиотщината и простащината.

Прекрасно време да се надвесиш над нещата, които са ти се случили, в които си успял, които са те накарали да се почувстваш важен и възможен тук. И пак да се надвесиш над онези мигове, в които си изпадал в невъзможност, в тъга, в ярост и страдание.

Чудно време, в което отново да преброиш приятели, хора, които стоят до теб, пазят те, обичат те. Да преброиш и другите – тези, с които си се разминал, разделил, отишли са си от живота ти. Няма ги.

Декември е месец, в който можеш спокойно да се погледнеш отстрани, като в едно различно огледало, и да зададеш на самия себе си всички въпроси, които те вълнуват: помогнах ли, бях ли съпричастен към другите, към вселената, мечтах ли достатъчно или само мънках. Подадох ли ръка на някого или я скрих, усмихвах ли се или гледах лошо, виках ли, когато трябваше, или мълчах, уплашен в ъгъла на времето.

Наистина едно различно огледало, в което можеш да разгледаш всичките си версии през годината, всичките си противоречия с вселената, цялостното си присъствие в недрата на живота. И разбира се, да се пречистиш и смириш, да се извисиш над малките и дребните неща, над всички глупости, които са те затрупали повече от снега, повече от всичко останало.

Идеално време да бъдеш малко философ, да разгледаш планетата с други очни дъна, да се опиташ да я прегърнеш. Да бъдеш малко повече естет, да се вълнуваш от бялото, от валса на снежинките, от всички онези неща, които не ти остава време да забележиш, защото винаги имаш някаква неотложна работа. Защото винаги някакъв проблем стои в главата ти и подминаваш тези уж малки неща, които не можеш да сложиш в хладилника, с които не можеш да си платиш сметките за ток, парно, вода, кредит.

А всъщност бялото, снегът могат да ти дадат толкова много неща, да те вкарат в приказното, да те изчистят, да те прочистят, да те проветрят. Да те вкарат в хармонията, от която винаги си имал нужда, която болезнено ти е липсвала, чрез която всичките ти движения тук ще бъдат по-специални. Прекрасно време, в което можеш да разшириш обема на сърцето и да намалиш всичко друго, което те прави малък и незначителен, което непрекъснато те отдалечава от това, което си искал, от детето в теб.

През декември наистина можеш да намериш себе си. Да се родиш отново през снежния човек. През неговите стенания и възвания, през неговите възгласи и мечти. През него да заживееш в приказката. Защото всеки от нас, без значение богат, беден, лош или добър, светъл или тъмен, има нужда от приказката. Има нужда да я дописва в себе си.

Има нужда да остарява през нея. Наистина декември е идеален месец за равносметка. И не само защото е последният от календара и идва краят на годината, а защото всичките му значения предразполагат към това, всичките му вени и кокичета. Или просто всеки декември е един отрязък от живота ни, в който можем да се обобщим, смирим, да се обикнем малко повече един друг.

Да си кажем всички онези работи, които стискаме в гърлото, които ни пречат да се погледнем в очите. Всички онези, които не ни позволяват да сме малко по-красиви, добри, важни. Които ни разделят, отдалечават, намразват един друг. И дори снежният човек ни се присмива. И скърби за нас.