Децата са болни. Това не им пречи да си пускат на loop “защото снощи правих кекс” и да скачат като обезумели от един час, докато аз събирам чорапи и ходя с някакви парцали за миене от стая в стая. Викам си - това ли е животът? За това ли се борихме? Това ли мечтахме? Нищо няма смисъл... Децата не слушат Бетовен, имат сополи, животът ми е проза.

Сядам замаяна на дивана и разбирам от новините, че вицепремиерът Симеонов е открил... тоалетна. Да, тоалетна. На Калотина. Дават делегация. Хора в костюми влизат тържествено в кенефа, който лъщи в новата си ПВЦ дограма. Симеонов казва “Това беше възможно за по-малко от два месеца!” и аз разбирам, че всички са се напънали във всеки един смисъл и са построили кенеф за два месеца.

Два месеца за един кенеф.

Дано вицепремиерът да е лиснал вътре първата вода за здраве. Или направо да се е напънал да я “освети” още по-подобаващо.

А моят живот доби смисъл. Предполагам и вашият.

ПП. Смятам да въведа родителски лаф “Вицепремиерът за два месеца кенеф построи, а вие още не можете да се научите да си издухвате носа като хората”

*Коментарът е от фейсбук