България е на осмо място в ЕС по употреба на антибиотици в животновъдството, съобщават от Европейската агенция по лекарствата. А според доклад на Европейската комисия това е една от водещите причини за развитие на антибиотична резистентност, от която годишно в Европа умират 25 000 души.

Европейската агенция по лекарствата изследва продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски държави и стига до заключението, че най-малко такива медикаменти се използват в Норвегия, Исландия и Швеция, а най-много - в Кипър, Испания и Италия. Докладът нарежда България на осмо място, като по изчисления на Агенцията у нас на 1 кг живо тегло се падат средно по 121 милиграма антибиотик. В документа се уточнява, че най-широко прилаганите в животновъдството препарати са от групата на тетрациклините, макролидите, амфениколите, както и пеницилин. Отчита се, че през последните години в България употребата на медикаменти за животните се е увеличила - през 2011 г. на 1 кг живо тегло се е падало средно по 92 мг антибиотик, а през 2013 г. - 116 мг.

В доклад на Европейската комисия от 29 юни 2017 г. изрично е упоменато: "Бързото развитие и широкото разпространение на антимикробната резистентност се дължат на определен брой фактори, като например прекомерната употреба и нетрационалното прилагане на антибиотици при хората, прекомерната им употреба за ветеринарни цели в животновъдството и лошите хигиенни условия в здравните заведения или в хранителната верига. Друга причина е липсата на информация: 57% от европейците не знаят, че антибиотиците са неефективни срещу вирусите, а 44% не предполагат, че те са безполезни срещу настинка и грип."

Това потвърждава и известният лекар хомеопат и фитотерапевт д-р Атанас Михайлов: "От години се говори колко важно е ограничаването на антибиотиците в животновъдството. Те са една от причините, заедно с нерационалното им прилагане при хората, да се стига до антибиотичната резистентност. Още през 1994 г. "Нюзуик" публикува изследване на американски учени, обясняващо резистентността с огромните дози прилагани антибиотици. Ще цитирам доклад на ЕК от юни 2017 г., според който в Европа 25 000 души годишно умират от инфекции, причинени от резистентни микроорганизми. А в световен мащаб жертвите са 700 000 души. Световната банка излезе с предупреждението, че до 2050 г. устойчивите на медикаментозно лечение инфекции могат да причинят икономически щети, съпоставими с причинените от финансовата криза от 2008 г."

В плана за действие на ЕС в областта на антимикробната резистентност се споменава също, че ако не се вземат превантивни мерки, резистентността се очаква да доведе до смъртта на милиони хора, като до 2050 г. дори би могла да изпревари раковите заболявания като водеща причина за смърт. "Още преди няколко години една от "зелените" партии в Германия повдигна въпроса за ограничаване на антибиотиците в животновъдството - казва д-р Михайлов. - Факт е, че в скандинавските страни най-малко се прилагат антибиотици в животновъдството и най-малко се изписват антибиотици при лечение, затова и там резистентността е по-малко изразена. Най-важното е да не се злоупотребява с приема им. Отново подчертавам, че такива не бива да се предписват при настинка или грип. А единствено когато има обективни показатели за бактериална инфекция и то след направени изследвания."

 Че в животновъдството се използват много антибиотици, потвърждават и от Асоциация "Активни потребители": "За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните, фермите рутинно дават дори на здравите животни - пилета, прасета, крави, овце, кози, пуйки и даже рибите в развъдниците - субтерапевтични или малки дози антибиотици. Тези медикаменти, използвани при лечението на някога смъртоносните бактериални заболявания, редовно се пръскат и по овощните дървета, картофите и други растения за превенция и профилактика на инфекции. Накратко, храната, която консумираме, се произвежда с големи количества антибиотици, а крайният продукт съдържа остатъчни количества от тях. Истинските цифри са изумителни. До 84% от антибиотиците, включително лекарствата, които рутинно се дават на децата, като пеницилин, тетрациклин и еритромицин, отиват и в селското стопанство. Повечето се прилагат на селскостопанските животни, докато между 18 и 22 тона се пръскат по овощните дървета."

На точно обратното мнение са от Българската агенция за безопасност на храните. Те са категорични, че се взимат всички законово установени мерки и предлаганите на пазара храни от животински произход са безопасни за консумация и не представляват риск за здравето на потребителите. Позицията на БАБХ е, твърдението, че фермерите "тъпчат" животните с лекарства "за всеки случай", е невярно поради следните аргументи:

"От 01.01.2006 г. в България е в сила забрана за използването на антибиотиците като растежни стимулатори и се спазва законовата разпоредба за нулева толерантност за съдържание на антибиотици в конвенционалните фуражи. За да бъде произведен един медикаментозен фураж, за него трябва да има издадена рецепта от ветеринарен лекар.

- отпускането на антимикробни ВМП става само срещу рецепта, издадена от регистриран ветеринарен лекар, в която е посочен максималният брой ВМП, които могат да бъдат закупени, дозата и продължителността на приложението им.

- лицензирането за употребата, търговията, съхранението и прилагането на медикаменти, в това число и антимикробни, е регламентирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност и са обект на постоянен контрол от БАБХ."

Всяка година БАБХ изготвя Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда в храни и суровини от животински произход. Изследват се месо, както и мляко, яйца, мед и аквакултури. От БАБХ подчертават, че през 2015 година са осъществуни общо 532 проверки, като е установена само една несъответстваща проба пчелен мед, показала наличие на сулфатиазол. През 2016 година са изпитани общо 521 проби, констатирани са три несъответстващи - патешко месо с тетрациклин. През 2017 година до 30 септември са осъществени 290 проверки и не е засечен нито един продукт с наличие на антибактериални субстанции.

Освен това от БАБХ уточняват, че в доклада на Европейската агенция по лекарствата са отчетени не реално приложените медикаменти, а закупените антибиотици, за които обаче не е доказано дали са използвани, или не. "Не се дава информация за реално употребените антимикробни ВМП при отделните видове и категории животни, обясняват от Агенцията. - А чрез прилагане на математически модел се представя информация за количествата антимикробни сустанции, с които потенциално може да бъдат третирани всички животни. За целта се използва величината PCU - population correction factor, която е техническо средство за измерване и не е равнозначно на килограм." От БАБХ уточняват също, че не може да се заключи категорично количеството употребени антибиотици в животновъдството, тъй като данните, подадени от България, се предоставят от търговците на едро. "Освен това в доклада е посочено, че данните за 2014 г. за България са непълни, - заключват от Агенцията, - което не позволява коректен анализ на тенденциите. В тази връзка е некоректна интерпретацията за "скок" в употребата на антимикробни средства при животните в България, като се сравняват механично данните за изминали години."