Нелепото твърдение на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, че Червената армия била спасила евреите в България, е твърде арогантно, за да бъде подминавано с мълчание. Какви са фактите?

Първо, България, както и цяла Европа, е жертва на Втората световна война, започната от съюзниците Сталин и Хитлер с нахлуването в Полша през септември 1939 г. Днес вече знаем съдържанието на прикрепения към пакта Молотов–Рибентроп таен протокол за подялбата на Европа между двете тоталитарни държави – СССР и Германия.

На 1 септември, една седмица след като се договаря със Сталин за подялбата на Полша и балтийските държави, нацистка Германия нахлува в Полша. Единственият, на когото Хитлер съобщава за предстоящото нападение, е Сталин! Дори Мусолини научава за това от вестниците. На 17 септември 1939 г. Червената армия напада в гръб героично сражаващата се срещу превъзхождащата я германска армия Полша.

На 18 септември Вермахтът и Червената армия

правят общ празничен парад

в Брест-Литовск

Подписано е съветско-германско споразумение за делба на Полша и декларация „в полза на мира”. Коментарът на този цинизъм е излишен.

На 30 ноември 1939 г. Червената армия напада Финландия и до 12 март 1940 г. води т.нар. Зимна война. СССР е изключен от Обществото на народите.

На 17 юни Червената армия нахлува в прибалтийските държави и ги окупира.

На 28 юни СССР откъсва от Румъния Бесарабия и Северна Буковина и ги присъединява към себе си.

И така. Втората световна война е подпалена не от един, а от двама агресори – Хитлер и Сталин. Но това не е всичко.

Сталин и Хитлер си сътрудничат по еврейския въпрос След подялбата на Полша, която престава да съществува, двете тоталитарни държави – СССР и Третият Райх, имат обща граница. Бягащите от германската в съветската зона евреи веднага са връщани обратно в ръцете на нацистите. За това има документи и свидетелства. Както и за сключеното споразумение между НКВД и Гестапо, което скрепва с подписа на Берия това съветско-нацистко сътрудничество по “еврейския въпрос”.

За антисемитизма в самата Русия е излишно да се споменава. За предвоенното и следвоенното избиване на евреи от Сталин – също. Само един факт. През 1948 г. по нареждане на Сталин в Москва е арестуван и жестоко изтезаван целият Антифашистки еврейски комитет. Почти всички са екзекутирани или умират в ГуЛаг.

За разлика от Русия и СССР в България

никога не е имало антисемитска пропаганда

– било от църквата, било от държавата, било от някоя партия. Един преглед на печата през 20-те и 30-те години на малкото антисемитски статии, публикувани в България, показва две неща - те са малко и са преводни. И каква изненада:

руските автори са повече от немските!

Когато в цяла Европа, включително в Германия и Русия, антисемитизмът се засилва, в България излиза сборникът “Българската общественост за расизма и антисемитизма”, в който 60 български общественици, политици и интелектуалци открито критикуват като ненаучни и смехотворни расовите теории, отхвърлят антисемитизма и защитават българското еврейство.

Отговорът на въпроса кой спаси евреите в България е един и той се намира в германските архиви, които пазят докладите за немското възмущение от липсата на “разбиране” по “еврейския въпрос” от страна на българското “масонско правителство” и на самия цар Борис. Има подробен доклад на Шеленеберг от 9 ноември 1942 г. В него той се оплаква от “поведението на министъра на вътрешните работи Габровски”, който окуражавал евреите със своето твърде приятелско отношение, възмущава се, че българите затворили фабриката за производство на еврейски звезди (“при това малки по размер”) “под предлог, че в София има недостиг на електроенергия и електроснабдяването в някои предприятия трябва да бъде преустановено”, и докладва в Берлин, че “самият цар се е намесвал неколкократно в полза на евреите”.

В доклад, подписан от Хофман и приподписан от Бекерле, датиран от 7 юни 1943 г. се твърди, че “ситуацията в България от април 1943 г. насам непрекъснато се влошава, защото българското правителство вече открито

подкрепя становището на царя относно евреите”

– тоест съпротивлява се на искането евреите да бъдат изселени от България. Германците се оплакват в Берлин, че цар Борис и българското правителство “твърде прозрачно” използват мобилизацията на евреите за строеж на пътища само и само да осуетят депортацията.

На процеса срещу Айхман в Йерусалим през 1961 г., прокурорът пояснява на съдията, че българското правителство е изселило евреите от София с цел да отслаби натиска на Берлин те да бъдат депортирани извън страната.

И добавя, че това става напълно ясно от представените пред съда документи.

На този процес, на който холокостът се разглежда страна по страна, когато документите са вече проучени, а свидетелите – все още живи, заключението на израелския прокурор Яков Бар-Ор, заявено пред американските и израелските медии, е недвусмислено:

“Борис е бил герой. Той напълно е блокирал Айхман

и е защитавал българските евреи.” (Вж. The News and Courier, 22 май 1961 и други американски вестници от същата дата; Boris was a hero. He absolutely blocked Eichmann and protected Bulgaria's Jews).

Българската общественост, българските политици, интелектуалци и обикновени граждани, българската църква наистина са защитавали своите съотечественици от еврейски произход. Но нито един народ в света не може да се опълчи на могъща тоталитарна държава, каквито по това време са Германия или СССР.

Така както българският народ не успя да спаси от депортация таврийските българи след окупацията на България от Съветската армия. Макар и български граждани, живеещи в България, те – противно на желанието им, бяха изпратени обратно в Съветския съюз по заповед на Сталин. И за позор на българските комунисти те преследваха нещастните хора

като есесовци,

за да ги върнат обратно в кошмара, от който бяха избягали с огромен риск за живота си. Повечето никога вече не видяха своите близки от таврийските области, защото бяха запокитени в пустинята на Узбекистан и там умряха в лишения.

Ако един народ можеше да спре тоталитарна власт, то тогава холандският народ щеше да спаси своите евреи, тъй като е първият, който се вдига на бунт срещу антиеврейските мерки. Има стачки в университетите в Делфт и Лайден, има бунтове в Амстердам, Харлем и други градове. Резултатът е, че Лайденският университет е затворен, антиеврейските мерки в Холандия се затягат драстично, а 75% от евреите са депортирани и избити в лагерите на смъртта.

В заключение нека да дадем думата на един български евреин – Леон Бенатов, екскурзовод на доброволни начала в софийската Синагога:

“Някои обвиняват България, че се е присъединила към Тристранния пакт, когато германската армия е на Дунава, но да се запитаме могла ли е малката българска армия да се противопостави на германската военна машина? Оставям на тези, които могат да мислят, да преценят. Един пример за тези, които обвиняват тогавашното правителство. България влиза в Тристранния пакт на 1 март 1941 г., а Сърбия влиза на 25 март 1941 г. Два дни по-късно под влияние от Лондон или Москва, а може би от двете страни генерал Симович прави преврат и излиза от него. Затова на 6 април германските войски тръгват и към Сърбия, и към Гърция. Превземат Югославия за десетина дни. Няколко месеца по-късно поставеното марионетно сръбско управление

обявява Белград за “свободен от евреи”, а в околностите му е имало лагер за изтребването на евреите. Бил съм и в сръбския град Кладово, който е на Дунава. И там има една трагична история. През 1940 г. са спрени бягащи от Европа евреи. И сърби, и румънци не ги пускат да продължат надолу по реката. Изкарват много жестока и студена зима на самите кораби и когато немците навлизат, са прибрали тези 2500 души и са закарани в лагера край Белград за изтребление. Около 800 от тях, вероятно по-млади и здрави, са успели някак си да стигнат до Палестина, а останалите са убити. Ето ви пример какво е щяло да стане и с българските евреи, ако да кажем, както предлагат някои, трябвало

“да гръмнем две пушки и да ни завладеят германците”

В края на март 1943 г. цар Борис е повикан в Германия, вероятно заради това отменяне на депортацията. Два дни е в Германия, връща се в България и две седмици по-късно произнася единствената антисемитска реч пред Светия синод, знаейки, че ще бъде докладвано в Германия, и за да ги заблуди, че не се противопоставя на политиката им.”

Натискът на Германия продължава и в България идва специален пратеник да иска депортация за всички български евреи. Цар Борис заминава и държи телеграфна връзка единствено със секретаря си, така че немският пратеник не го намира. Когато министърът на вътрешните работи докладва искането на германците за цялостна депортация на българските евреи, царят отказва и тогава Габровски представя план “Б” – изселване на софийските евреи в провинцията. Царят се съгласява с това предложение.

През годините на социализма у нас се лансира версията, че БКП много е помогнала, но това не отговаря на истината. Те са в нелегалност, тяхната радиостанция е била някъде на отсрещния бряг срещу Варна, едвам се е чувала и в действителност нищо не са могли да направят. Всъщност евреите са се възпротивили с известната демонстрация на 24 май 1943 г. Навремето са си приписвали, че нейни организатори са били комунистическата партия и Вълка Горанова. Дори имаше опит сега от определени среди да я обявят за “праведник на света” в Яд Вашем от България. В крайна сметка е отхвърлена. И мисля с право. Дори и Тодор Живков се писа спасител. Бяха направили художествен филм как “Янко” лично ги сваля от ешелоните.

Тъжна е съдбата на истинските спасители след идването на Червената армия у нас.

Димитър Пешев е изправен пред Народния съд

и комунистите му искат смъртна присъда. Неговите близки се обръщат към двама еврейски адвокати - Луиджи и Меворах, бащата на Валери Петров. И двамата отказват защита. Третият евреин Яшаров приема и успява да смени смъртната присъда с 15 години затвор. Той изравя факти, че докато Пешев е министър на правосъдието, професионалният превратаджия Дамян Велчев е бил осъден на смърт и тогава Пешев като министър е успял да задържи изпълнението, докато царят го помилва. И с този аргумент успява да го спаси от екзекуция. Яшаров от своя страна през 1948 г. е изключен от адвокатския съюз, че е защитавал “враг на народа”, и емигрира в Израел. Двадесет от подписалите писмото на Пешев български народни представители обаче са екзекутирани. Лиляна Паница, според мен една непризната светица, също умира поради изтезанията.”