У нас се води диалог, който показва нагледно еволюцията:

Маги: Мамо, в училище ме тормозят. Блъскат ме, обиждат ме защото гледам аниме. Чувствам се ужасно

Аз: (гледам супер злобно) Ах, деба. Кажи ми какво да направя? Искаш ли да дойда в училище да ги оправя?

Маги: Не, аз ще се оплача на класната и на психолога. Ако не престанат, ще ида при зам. Директорката. Те имат ли право да ме преследват? Вероятно да. Тичат след мен, обиждат ме. Две момичета и едно момче.

Аз: Едри ли са тия момичета? Можеш ли да ги фраснеш?

Маги: Ох, мамо. Нещата не се оправят с агресия.

Аз: Така ли? ТАКА ЛИ?

Маги: А и вероятно са травмирани у дома и по този начин изразяват фрустрацията си. Когато обиждат друг.

Аз: Права си! Но имам вътрешно желание да ги фрасна!

Маги: Много си смешна, хахаха. Имам ли право да съм тъжна или те не заслужават?

Аз:Можеш да си тъжна, разбира се. Това са лоши неща. Бих искала да ги приклещя (махам с вилица)

Маги: Не е разумно, а и те сигурно са нещастни, накрая ще умрат стари и обградени от зли хора, необразовани и прости.

Аз: Това не е сигурно. Може да умрат зли и щастливи. Защо да не ги фраснем сега?

Маги: Защото нямат значение.

*Елисавета Белобрадова във фейсбук