Малки красиви случки минаха незабелязани

Прочетох, че две момчета и едно момиче всяка нощ рисували цветя по централните бургаски улици. Идеята била всички основни улици в града да бъдат изрисувани. В информацията, която прочетох, изобщо не се споменават имената и възрастта на младите художници, което я прави поне лично за мен още по-приказна.

Естествено, за да намериш тази новина в медийното пространство, трябва много да се ровиш, трябва ти направо късмет. Трябва да преминеш през хиляда гадости, за да стигнеш до нея - сложена някъде съвсем в края, в паяжините на информационния поток. Имам дори усещането, че от такива неща
някак се срамуваме,
прекалено романтични са, не искаме да ги изказваме достатъчно, да ги коментираме. И тук имам предвид не само медиите, а и всички нас. Под материала прочетох един-единствен коментар, и до там. Ако беше за нещо друго, в което има кръв, тарикатщина, чалга, клюка, щеше да се коментира активно, да се споделя, да намира отзвук. А че някакви деца правят нещо наистина смислено, приказно, красиво, дори без да казват имената си, все едно няма такава новина. И ако това беше единичен пример – разбирам. Но имам чувството, че с повечето подобни неща е така.
Просто не се забелязват
Подминават се. Явно толкова сме потънали в обратния свят, явно толкова ни вълнуват онези, другите неща, толкова сме се вкопчили в тях, че сетивата ни са се епилирали и много са се изтънили.
Знам, че на фона на самолети, Каталуня, конгреси, оставки, “Пирогов” и какво ли още не, едни цветя върху асфалта са просто нищо за много хора. И сигурно гледат с голяма насмешка и вероятно със състрадание към пишещия тези редове.
Но знам и че колкото повече забелязваме подобни работи, приемаме ги вътре в себе си, толкова повече самите ние ще се чувстваме по-красиви и единствени. Например ще се поздравяваме по улиците, а няма да се гледаме мрачно, с опакото на бялото в окото. Няма да хвърляме фасове където ни падне. Няма да се псуваме за щяло и нещяло. Въобще ще търсим в живота и около него едни други работи, малко по-вечни, малко по-мъдри. И със сигурност значими за много по-дълги отрязъци от време.
Едно от нещата, които ни спъват днес в движението ни напред, е точно това - страхът да видим красивото, срамът да го докоснем, притеснението, че ще прозвучи наивно, детинско.
Да, животът е труден и за такива неща сякаш все няма време нито в медиите, нито в самите нас. Но колкото повече се увеличи обемът на сърцето точно към подобни неща, към подобни вокали на красотата, каквато е артистичната случка в Бургас, толкова повече неща ще ни се оправят.
Искам само да намекна, че когато говоря за красота, не бих искал да се разбира единствено изкуство, а красота във всичките й параметри, състояния и движения. Защото красота има не само в изкуството, а и в поведението, отношението към другите. Процеп, през който гледаш на времето и света с едно специално вълнение.
Тук искам да вмъкна още нещо, което прочетох, и въобще не знам дали се чу за тази новина. В центъра на София свири уличен музикант. Възрастна жена от тези, които са много вкусни за “ало измамниците”,
хвърлила с
щипка 10 лева
от терасата си,
за да възнагради музиканта, който свирил под балкона й. Ето, това пак е красота. На фона на всички “ало терористи”. На фона на голямото мятане от балконите на хиляди левове. И поне лично за мен, че това се е случило, че на тази възрастна жена й е минало през главата да го направи, си е отвсякъде новина. И то от тези новини, в които можеш да намериш стотици позитиви, да се усмихнеш, да си кажеш, че наистина животът е нещо, което си заслужава. А и си мисля, че подобни примери като двата, споделени горе, са си направо празник в делника, в който сме се схлупили.