Религията отвлича хората от активна дейност за построяване на социализма и комунизма, притеснена е ДС

Не достигат свещеници! У нас сега има около 800, а свободните места са за още два пъти повече. За това алармира пред "24 часа" преди дни отец Никола Ризов, председател на Синдиката на свещено- и църковнослужителите към КТ "Подкрепа". Наша справка показа, че и желаещите да учат за духовници са малко. За петгодишния срок на обучение в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" в последните години се приемат от 10 до 15 ученици.

В годините на социализма обаче се е наблюдавал точно обратният процес - много желаещи да станат духовници, което е създавало сериозни притеснения на ДС, която изкъсо е следяла процесите не само в БПЦ, но и в другите религиозни общности. В информация "за подривната дейност срещу младежта" на Шесто управление на ДС от 1975 г. е посочено, че в България БПЦ има 3628 култови сгради, 2831 служители и над 10 хил. помощен персонал. Втората по значимост - мюсюлманската религия - има 1650 джамии и 1083-ма служители. Католическата църква е с около 60 хил. последователи, 67 сгради и 162-ма служители.

"Църквата е лоялна към социалистическата държава. В основата си обаче църквата пречи за комунистическото възпитание на народните маси и държи под свое влияние немалко хора. През последните години прави опити да активизира дейността си.

Подмладява се съставът на църковните служители." Тези "притеснителни" констатации са написани в строго секретна информация за подривна дейност срещу младежта, изготвена от Шесто управление на ДС през 1975 г.

Макар и в голяма степен действително лоялна към социалистическата държава и умело контролирана от ДС, църковната дейност е създавала грижи на управниците в годините след 1944 г. В далечната 1961 г. ДС е установила, че "империалистическите разузнавания, преди всичко американското, широко използват в подривната си дейност срещу социалистическите страни религиозни обединения", което спецслужбите определят като "идеологическа диверсия"

"Голяма част от населението в социалистическите страни още не се е освободила от религиозния идеализъм и мистика, отслабващи волята на хората и отвличащи ги от политическото развитие и активна дейност за построяване на социализма и комунизма", заключават от ДС. Изтъкват голямата роля, която играе Ватиканът.

През годините докладите за ролята на БПЦ сред младежта стават все по-тревожни. Твърди се, че църквата "използва за религиозна обработка" коледните и великденските служби". Свещениците в словата си се обръщали директно към младите, като ги "ласкаели" и ги убеждавали, че "религията и науката са съвместими". Регистрирана е и не особено приятната за "здравия комунистически дух" тенденция БПЦ да подготвя настойчиво и системно нови кадри в Духовната семинария и Духовната академия. "За 10 г. учащите нарастват и достигат до 300 души. За това спомагат предлаганите условия - църквата поема цялостната издръжка на учениците и студентите. Не се предявяват ограничения - свещеници може да станат и съдени за контрареволюционна дейност. Обучават ги и лица, враждебно настроени към социалистическия строй", се казва в доклад на ДС от 1975 г.

Само четири години по-късно е констатирано, че на големи религиозни празници църквите се посещават от голям брой млади хора. "Религиозността бележи процес на устойчивост с тенденция към слабо завишаване. Увеличава се броят на кръщенките и венчавките извън страната. По време на Цветница и Великден се забелязва, че младите не само присъстват , но и участват в ритуалите", е записано в Справка за религиозните настроения и прояви сред младежта на Шесто управление на ДС от 1979 г.

Кандидатите за обучение в Духовната академия са 100 - 110, докато десет години по-рано са били 30 - 40. Нараства броят на младежите, които стават свещеници или монаси. Като негативна тенденция е отчетена упоритата дейност на духовенството за привличане на младите. Семинарията в Черепиш сформира нови курсове от 40 - 50 деца всяка година. Завършилите остават на работа в църквата. Като причина за високия интерес се сочи доброто материално състояние на църквите.

"Материалната осигуреност кара някои младежи да стават монаси или свещеници. Католическите свещеници раздават на младите безвъзмездно големи парични суми, включително и валута. Някои са съблазнени от мисълта да следват богословие в чужбина. Слушат религиозни предавания на радио "Ватикана", "Монте Карло", "Ибра" и др.", притеснени са от ДС.

Веднага са набелязани мерки за "предотвратяване и пресичане на религиозни прояви" от младежите. Набляга се на профилактиката, като се уведомяват партийните и обществени организации. Предприемат се съвместни мерки за отклоняване на младежите от следване в Духовната академия.

Няколко години по-късно тенденцията обаче не е прекъсната. В справка от 1984 г. се сочи, че "сред младежите се проявява интерес към религиозните ритуали, обреди и символи", а броят на венчавките и кръщенките расте.

"Има много причини за засиления интерес към религията в онези години. Смятам, че една от важните е приемствеността. Тогава още са били живи родители, баби и дядовци отпреди 1944 г., които са били силно вярващи. Те пренасят към следващото поколение силата на вярата и ние бяхме закърмени от малки с религията, въпреки насаждания атеизъм", коментира отец Андон Шавулев от Благоевград, който е учил в Семинарията, възпитан от дете и зареден от вярата на своите родители, баба и дядо.