Да бях Иванка Курвоазие да ви разкажа следващата вълнуваща история по начиа, по който тя би го направила>

В основата на историята е Ректорът на ТУ Варна, който бил преписал четири пети от дисертацията си. Дотук - нищо интересно.

Нататък идва интересното

Първо, оказва се, че никой не може да го санкционира за плагиатство, защото... само ректорът санкционира за плагиатство.

Второ (любимото ми) никой от докторантите, от които е преписано нямат претенции.

Трето, министърът разпорежда процедурата да бъде спряна, но ... тя не е спряна и на господина му се присъжда научна степен от научното жури.

Случаят е предаден на ... прокуратурата, която не може нищо да направи.

И така.

Приятели.

Има човек, който си е преписал една дисертация. Нищо работа. Но взима,че се разбира и всички - хората, от които е преписал, научното жури, етичната комисия - всички застават зад него и го подкрепят публично. Без министъра. Министърът и двама клетника, които просто искат да няма измамници и подлеци, но не им се получава.

Не е ли хубава история това за жалкарство, мишкаджийство, подлост и простащина?

Не е ли една хубава история за простаци?

*Елисавета Белобрадова във фейсбук