Според университетите не е редно годишната такса за следване да е по-ниска от най-ниското възнаграждение за страната, но не искат скок за всички специалности

Таксите за следване, които се заплащат от студентите, да бъдат обвързани с минималната работна заплата от следващата академична година. Това реши на последното си заседание Съветът на ректорите. За тази година вече всички такси са приети.

“Всеки университет ще предложи някакъв механизъм. Засега няма конкретно предложение и ясен механизъм как точно да се случи това. Не говорим за увеличение на таксите, не искаме да плашим студентите, просто искаме да са съобразени с минималната работна заплата”, обясни ректорът на Минно-геоложкия университет и председател на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев.

Причината за това искане на ректорите е, че в 4 от 52 професионални направления поради ниския базов норматив семестриалната такса е едва 231 лв., а от догодина минималната работна заплата ще се увеличи на 510 лв.

“През 2009 г. като антикризисна мярка тогавашният министър на финансите Симеон Дянков намали базовия норматив от 963 на 693 лв. на година и увеличи това, което студентът може да плаща, от 1/3 на 2/3 от него. Базовият норматив е единица, по него след това се определят всички такси във висшето образование - какво плаща държавата за един студент, какво плаща самият студент”, обясни ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Стати Статев.

В момента на базов норматив от 693 лв. са професионалните направления “Икономика”, “Администрация и управление”, “Педагогика” и “Педагогика на обучението по...”. Според сметките 2/3 от 693 лв. са 462 лв., което прави максимално възможна

семестриалната

такса 231 лв.

“Тук разсъждението, което проведе Съветът на ректорите, беше, че навремето това беше малко повече от минималната работна заплата, а в момента е половинката от нея, което трябва да бъде коментирано”, каза още проф. Статев.

Идеята за обвързването на семестриалните такси с минималната работна заплата дошла оттам, че бюджетът за догодина е почти готов. Предстояли

разговори със

студентските

съвети

Максималната сума, която може да се получи за годишната издръжка на един студент от тези 4 професионални направления, е 693 лв. плюс още 462, което е 1105 лв., а в същото време държавата отделя за един гимназист средно 1500 лв. “Някак си не е нормално гимназиалното обучение да е по-скъпо от това, което произвежда елита на нацията”, твърди ректорът на УНСС.

Според проф. Любен Тотев трябва да се обърне внимание на финансирането на висшето образование отново заради покачването на минималната работна заплата.

“Нашите асистенти, доценти, професори изостават много със заплатите си в сравнение с минималната работна заплата. Досега не сме правили неща, които бяха правени през годините от учители, от БАН и т.н. Имаме по-различен морал - няма да отидем 207 000 студенти и 18 000 преподаватели

да тропаме с

тенджери под

прозорците

на МС

и да кажем: Искаме пари. Те трябва да оценят по достойнство и това ни поведение, и другото - че все пак за висшето образование трябва да се отделят още малко средства”, обясни проф. Любен Тотев.

Според него един

асистент

получава

600-700 лв.

Един докторант, който е бъдещ преподавател, получава стипендия 450 лв., а хигиенистка ще взема минимум 510 лв. от догодина, а сега получава 460 лв. Нашето предложение е Министерството на финансите да предвиди компенсации за университетите във връзка с повишаване на минималната работна заплата.

5 години мораториум за нови

университети, колежи и филиали

Да бъде наложен 5-годишен мораториум върху откриването на нови университети, филиали и колежи, както и нетипични за дадения университет професионални направления. Това реши Съветът на ректорите.

Всички ректори са се съгласили, въпреки че някои са имали намерение да откриват филиали. Те са взелитрудното решение и са се съгласили да не разкриват направления в области на висшето образование, в които нямат обучение, т.е. да бъдат само традиционните и никакви нови експерименти, обясни ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Решението за мораториума ще бъде внесено в Министерството на образованието и науката. Оттам ще го внесат в парламента, защото за въвеждането на забраната е нужна промяна в Закона за висшето образование в една точка.

Ректорите са се обединили в подкрепа на реформата на висшето образование.

За първи път ректори, преодолявайки интереса на собствените си университети, гласуваха неща, които са в интерес на системата, което означава и на обществото, и това за мен е голямата новина коментира проф. Анастас Герджиков. (24часа)

Не искаме да утежним

студентите, но трябва да

има някаква справедливост

- Проф. Тотев, какви са най-важните решения, които взе Съветът на ректорите?

- Взехме решение за мораториум да няма разкриване на нови университети, на нови филиали, колежи и естествено, да не се разкриват специалности в университетите, където няма акредитация. Ако има акредитация, университетът в даденото професионално направление, да, разбира се. Преди 2 години беше модерно да се разкрива направлението “Национална сигурност”. Тогава и университетът Х разкриваше “Национална сигурност”, без да има такъв профил.

- За финансирането какво решихте?

- Трябва да се обърне внимание на финансирането на висшето образование, особено с минималната работна заплата, която догодина ще стане 510 лв.

- А какво обсъждахте за таксите за обучение?

- Таксите също трябва да са обвързани с минималната работна заплата. В момента не сме казали таксите да са толкова или толкова. Ако гледаме пак минималната работна заплата, аз, а и голяма част от ректорите, когато сме започнали да бъдем ректори, минималната работна заплата беше 210 лв., сега 460 лв. с тенденция да стане 510 лв. Таксите са били съобразени и с това. Може би и студентските такси трябва да бъдат съобразени с минималната работна заплата. Семестриалната такса в Минно-геоложкия университет е около 250 лв., годишната такса около 500 лв.

- Вие искате да се увеличи?

- Не може минималната работна заплата да е 510 лв. и един човек, който се учи цяла година, да дава нищо. Ние не искаме да утежним студентите, но искаме да има някаква справедливост. Така и така студентите са малко и ако ние им създадем такава пречка, тогава нещата ще са още по-зле.

- Къде ще внесете решенията на Съвета на ректорите?

- Следващата стъпка за мораториума ще внесем в министерството на образованието. Оттам в парламента и трябва да има промяна в Закона за висшето образование в една точка - налага се мораториум за 5 г. за разкриване на филиали, колежи и нетипични за даденото висше училище специалности. Ще бъде спазена точната процедура, за да не сме уязвими. Що се отнася до финансовата страна, това ще бъде изпратено до Министерството на финансите, вероятно до комисията по финанси, комисията по образование в парламента и естествено, до министерството на образованието. (24часа)

Проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите: