Това, което трябва да ни обединява, е не омразата към някого и не пристрастието към дадена партия или политик, а омразата към лъжата и пристрастието към истината.
Когато се сипят с лека ръка епитети, обиди, клевети, подмятания вместо аргументи и факти, това означава, че леем помия от устата си, змии и гущери и създаваме едно блато с нечистотии, в което ще трябва да живеем - и ние, и децата ни. Това е нездравословно. Езика си прехапи, но не казвай нещо, което не можеш да докажеш (даже и в съда, ако се наложи).
Стига с това настървение да се плюят -- и то достойни хора, понеже по някакви въпроси не сме съгласни с тях. Стига.
Критиката не е помия. Разликата между помия и критика е, ч е критиката е винаги конкретна, винаги аргументирана и фактологично подкрепена.
Когато вместо аргументи и факти се леят обиди, калташки подмятания, клевети - това е помия.

*Коментарът е от фейсбук