Ако можеше да е 12 месеца

Колко малки сме пред есента! Пред всичките й движения и отражения, пред всичките й партитури и сказания. Толкова малки и безсмислени, толкова временни и никакви. Но в жълтъка й наистина можем да намерим процеп, за да видим кои сме, защо сме, с какво се занимаваме.

Да се опитаме поне малко да се погледнем отстрани, да изтупаме праха от мечтите си, които най-вероятно отдавна сме забравили. Или просто някъде сме заровили в очакване на други времена.

Есента наистина е сезонът, който, ако разбираш, усещаш, разпределяш правилно в себе си, в организма си, може да те направи щастлив човек поне за малко. Да те махне от бит и от глупости. Да те накара да видиш живота в други отражения и движения.

Есента просто чисти. Тя е най-великата машина за чистене на души, комплекси, болки, алчност, суета, всички гадости, от които сме се задръстили, сред които се лутаме и блъскаме.

Тя настина може да те накара да видиш съкровеното на този свят, всичките му истински хармонии и филхармонии. Да направи от тъгата ти шемет, от съмненията ти усмивка. Да разшири функциите на сърцето ти.

Това, че е есен, е истинската и най-важната новина, с която спокойно могат да започват всички емисии - сутрешни и вечерни. Защото всички ние имаме нужда точно от тази новина, за да забравим лошото, мръсното, нечистото, подлото, арогантното, просташкото, всичко това, което ни прави безсмислени и крепостни, тихи и объркани, сънливи и преходни.

Наистина няма по-добра новина от есента, няма по-голямо събитие нито в културния, нито в политическия календар. В никакъв календар. И тя най-естествено стои в праймтайма на душите и сърцата, в съзнанието и основанието ни, че сме тук и дишаме, мечтаем и сънуваме. Повече от сигурно е, че когато тази новина бъде водеща навсякъде, този свят ще стане по-чист, по-правилен, по-красив и изящен.

А нашите вопли ще бъдат чути, разбрани и няма да отекват в кухото, в тенекия, в нищото. Наистина, колко малки сме пред есента, колко нищожни и грешни, колко нацапани и плахи. Колко наведени пред нейното величие, пред нейните арии и пледоарии, пред красотата и мъдростта й . Защото само шумът на есенните листа може да заглуши всички политически боботения, крясъци, псувни, лъжи…

Всички онези неща, от които отдавна ни е писнало. Всички онези работи, които са ни втръснали. Само шумът на есенните листа може да заглуши поне за малко мажора, идващ от банкоматите, трепета ни пред банките, слабостта ни пред администрации и корпорации.

Есента наистина чисти и напомня, че всеки от нас е себе си, е вселена, е движение напред и нагоре. Че душата е единственият главен орган в телата ни.

И колкото повече се разлистваме, колкото повече сме щедри, раздаваме и обичаме, колкото повече не се съгласяваме с мерзкото, с тарикатщината, със схемите и чалгарщината, толкова повече сме верни пред самите себе си. А от това по-важно няма. Не е измислено такова. И няма да бъде.

Жълтото на есента е светлина. Светлина, през която можеш да видиш всичко, което поискаш, което си сънувал, за което си се борил, което, без да искаш, си подминал. Светлина, от която произлизат толкова много сенки и полусенки, отражения и движения. Светлина, която те кара, понякога натиска слепоочието ти, да гледаш на този свят с една идея по-мъдро, по-философски, с друга естетика и етика. Да се отдалечаваш от малките, временните работи. Да търсиш вечността всеки ден и час.

Есента наистина е нещо, което ни е дадено да напомня, че сме дошли тук за няколко важни неща, и ако ги подминем или се спънем без да искаме в тях, би било много тъпо и нечестно, защото ще значи, че сме били тук само за да изпълним няколко физиологични нужди и дотам. Ето затова нека бъде есен! Ако може и дванайсет месеца от календара.