Гледам Гладиатор за втори път в живота си и си мисля, че това си е ПАР екселанс любовен роман за мъже.

Първом, главният герой е смел герой, генерал и пълководец. Това е същото като при жените героинята да е с висше образование, апетитни гърди и поглед на кошута.

Второ, той има трагична съдба, но удобно трагична. Не е да са му отрязали крака, а жена му и детето му са умрели. Демек, той може да страда, но да запази своя сексапил и мъжественост.

Трето, той е борец срещу богатите и тъпи гадняри. Това е видно от мускулите му.

Четвърто, НЕГО ГО ЖЕЛАЕ КРАСИВА ЖЕНА. Но той я отхвърля, ха-ха! Тя е кучка - подла и безчестна. Предлага му се, но той я праща където ѝ е мястото - по дяволите и отива да победи с драматично изражение и открито чело.

Накрая смъртта му е достойна. Всички разбират колко е бил страхотен, НО ВЕЧЕ Е КЪСНО. Да бяха помислили за това по-рано, той вече умря, свършено е, айде сега ревете!

Духът му броди в житата.

Нещо е заседнало в гърлото...Една мъка. Зрителят въздъхва, допива ракийката, казва си "еййй, няма вече истински мъже, всички са мекерета като тия Павел и Венци венц" и си ляга доволен.

*Коментарът е от фейсбук